И в средата на нощта
будя се със мисълта
за теб, потънала цяла
в аромата ти и вяла,
лика и устните твои
търся в свойте покои.
Аз знам - няма те, но
от това какво, защо
ли трябва да те няма,
ако трябва да съм пряма,
всъщност ме вълнува
и сега ме кара да будувам...
© Александра Чикова Всички права запазени