Вечното Завръщане...2
Веднъж заминах сáмо,
а цял живот се връщам -
като Атлас през рамо
Земята мъкнещ всъщност...
И все на път до Края,
и в битките без броня...
На бряг скалист мечтаех -
миража да догоня...
С един оранжев вятър
дружах във Океана,
небето бе ми шатър ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация