За „Тъмната” страна на Луната...*

... на залезът усилващият вятър

разпръсна над водата много жáра,

а залюлял вълни от необята –

и облаци подпалени докара...

В предверието на нощта застанал

оранжевият вятър със боите

на залеза пое над Океана

да изрисува вдъхновен вълните...

Една звезда увисна на небето

и Тайнството загадъчно беляза...

А уморено стенеше морето,

но дá дълбáй брега – не се отказа...

Изящна лодка спря на хоризонта

преди да продължи в нощта нататък –

сама избрала Ориста самотна...

... А няма път към самотата кратък!...

След някакво неизмеримо Време

и сякаш златен диск – изгря Луната –

морето пламна... Стихна удивено

на Лунната пътека от позлáтата!...

Най-тайнствената във нощта пътека

(и вятърът не знае – дѐ отвежда!)

измамна тя е, но по нея всеки

поема сам: с Неистова надежда...

И скитат се Абсурдни лунатици

повярвали, че може да се ходи

и се лети дори – подобно птици –

в Безкрая щом Пътеката ги води!...

(Но тъй, с илюзия необяснима,

във Океана укротил вълните

им става самотата поносима

в чаровната омáя на нощѝте!...)

... Обаче в миг: вълшебството изчезна –

смрачѝ се от Стихията, която

превърна Океана в тъмна бездна

и там удави злобно Красотата...

А панорамата на Светлината

се върна към Началото внезапно,

когато я е нямало Луната,

дори и Океанът – вероятно...

... Опитвам се да обясня Промяната:

със Вятърът вълшебството отмъкнал –

как в суматохата незабелязано

дори Луната (явно!) е обърнал!...

И към Земята вече гледа тъмният,

неромантичен образ на Луната...

Изчезна и пътеката там – в пълният

с мечти безумни: Път към Самотата...

А Океанът наранено стѐне –

вълни и вятър в ритъм демоничен

опитват се Изминалото време

назад да върнат пак със Взрив космичен...**

... И всичко да започне Отначало,

а „тъмната” повърхност на Луната

да заблести, самата като цяло

от:

–Времето,

–Безкрая,

–Светлината!...

04.08.2019.

*   Едно време в Океана

**Преди 13.8 млрд. години Големият взрив е

създал всичко.