argonyk
342 results
Викове от безкрая.
Близко мълчание.
Сънуваме Рая
в адско страдание.
И протест мълчалив... ...
  867  10 
Този август с лимоново слънце се цъкли
и разнищва на бриза оскъдния хлад.
Греховете понесли на хиляди пъкли,
едва ли в Рай ще се превърне този свят.
По бохемски не пеят поетите вече. ...
  900 
Да бях попаднал във метох -
евнух смирен с наведена глава,
че музи тук са "Ах" и "Ох",
и смисълът – кастриран от слова.
Да бях се случил във бардак ...
  939  10 
Нежно осъзната липса си. Мълчиш.
Къдрокосо видение в сънища кратки.
Във минутите дълги от нощни загадки
в тишината на моята стая личиш.
Искриш ореолно - подобно икона. ...
  809  14 
Изплакани са всички болки вече.
И всички ласки са простени.
Сушаво време душите ни спече.
Любовта до микрон е смалена.
Кръстопътни безпътници, бързаме ...
  704  13 
Тук съм.
... И нека лицемерът да мълчи,
оплел се във интриги безконечни...
Преглъщал съм обиди,
трижди по-горчиви ...
  1051  14 
Тишината съня ми прогони.
Във стъклото се цъкли луна жълтолика.
Сякаш зов от минали спомени
към баирите рошави с глас ме повика.
Сякаш пак край реката лудеем ...
  727 
Какъв поет съм - аз съм просто човек.
И рими сдиплени от кош не вадя.
Животът ми дотук не беше лек.
Раздавах се без мисъл за награда.
Пилях се в луди нощи хулигански. ...
  980  15 
Капят мислите ми върху листа бял.
Слана в короната - глава белее.
Отдавна за компот не ставам - плод презрял,
а още като цвят ми се живее.
Че още мога с пролетен копнеж ...
  697  10 
Това, че пиша стихове, не значи,
че не се напивам и не псувам...
И аз, когато ми е тъжно, плaча.
И себе си със хулиган римувам.
Със боб и люти до болка чушлета ...
  801  11 
Вечерта е брюнетка със звездни очи.
С къдри небрежни от облаци черни.
Пълнолунно в прозореца взряна мълчи -
ние със нея до гроб сме си верни.
Тя не пита с досада дали я обичам. ...
  831  12 
Разбридания ден поръбвам с рими.
И всеки бод отляво ме пробожда.
Нощта е блудница с очи незрими,
която с лунните лъчи прохожда.
Със груб канап закърпих всички рани, ...
  937  12 
- Една голяма гроздова, гарсон.
За пържоли не стигат парите.
Зъзнат мечтите в износен балтон.
И безвремие дните изплитат.
И завързвали мигове лични, ...
  1074  12 
Ако само за миг ме напусне
тази усмихната мисъл за теб,
Луната с юзди изпуснати
ще утъпка небесната дреб.
Ако само за миг си помисля, ...
  1371 
Вкаменени лица.
Нрави прекроени.
Вледенени сърца.
Спомен без корени.
Без обич и вяра ...
  663 
Колко много любов разпиляна
в този град с окадèно небе.
Само месецът плътската пяна
с ведрото си звездно гребе.
Като къртици слепи копаем ...
  1213 
Балканът днес почервеня.
Такова лицемерие...
Тълпата в речи се разля
от разни намерения...
По Рождество се молим Богу, ...
  756  11 
Наясно съм със ситуацията сложна,
но светъл смисъл в твоите очи открих.
И всеки ден ме гони жажда неотложна,
по тебе мислите си да превърна в стих.
Понеже няма как до мен да се събудиш, ...
  1222  14 
Розаво, розаво, та чак бозаво.
Свири без пръсти на китара без струни.
Ръкопляска безръка тълпа - браво.
Закичи се със медал от кратуни.
Порасна. На токове стъпил - висок. ...
  952 
Размазани звуци от нощно пиано.
Луната е златна пара без покритие.
Вехто одеяло - небето раздрано -
из облачни дупки сънят ми се скита.
Всички посоки са вече износени. ...
  1351  17 
С колко много любов лицето ти свети.
Като цяла вселена си с къдри небрежни.
И горят две малки и живи комети
върху образа мил с очертания нежни.
И те вплитам със трепет в тихи куплети. ...
  808 
Разплиташе коси в прозореца Аврора,
пробола със усмивка светла тънките пердета.
Кафето беше с вкус на нощната умора,
която от съня безсъниците не разплете.
Денят повлече крак по мръсните павета, ...
  1245  24 
Random works
: ??:??