argonyk
347 results
Писна ми от псевдо-моралисти,
или казано - от хора без морал.
И от кръстещи се атеисти.
Писна ми да газя от поквара кал.
Писна ми от мазните усмивки ...
  1275  15 
Не ми се пишат някакви бъртвежи...
От всяко кихане да правя песен.
Мен може дяволът да ме разнежи -
на Господ цяла Вечност да съм бесен.
На изказ се научих от Живота ...
  939  11 
Стават, казват, в нета чудеса -
мъж да се представи за жена...
И от полови страсти обзет -
пИф, изтънчен някакъв поет,
влюбен в аватар със странен ник, ...
  1000  11 
Ту потъвам във сънна омая.
Ту съм буден до болка и вик.
Свойте радости тихо гадая,
щом срещна с очи твоя лик.
Осъзнато не-моя те нося ...
  950  13 
Ще разказвам наред без задръжки,
че познавам Жената на всички жени.
Не надвит от мераците мъжки,
а от образа мил, който мен ме плени.
Тя е с къдри изящно червени. ...
  760 
Викове от безкрая.
Близко мълчание.
Сънуваме Рая
в адско страдание.
И протест мълчалив... ...
  906  10 
Този август с лимоново слънце се цъкли
и разнищва на бриза оскъдния хлад.
Греховете понесли на хиляди пъкли,
едва ли в Рай ще се превърне този свят.
По бохемски не пеят поетите вече. ...
  935 
Да бях попаднал във метох -
евнух смирен с наведена глава,
че музи тук са "Ах" и "Ох",
и смисълът – кастриран от слова.
Да бях се случил във бардак ...
  986  10 
Нежно осъзната липса си. Мълчиш.
Къдрокосо видение в сънища кратки.
Във минутите дълги от нощни загадки
в тишината на моята стая личиш.
Искриш ореолно - подобно икона. ...
  856  14 
Изплакани са всички болки вече.
И всички ласки са простени.
Сушаво време душите ни спече.
Любовта до микрон е смалена.
Кръстопътни безпътници, бързаме ...
  798  13 
Тук съм.
... И нека лицемерът да мълчи,
оплел се във интриги безконечни...
Преглъщал съм обиди,
трижди по-горчиви ...
  1098  14 
Тишината съня ми прогони.
Във стъклото се цъкли луна жълтолика.
Сякаш зов от минали спомени
към баирите рошави с глас ме повика.
Сякаш пак край реката лудеем ...
  804 
Какъв поет съм - аз съм просто човек.
И рими сдиплени от кош не вадя.
Животът ми дотук не беше лек.
Раздавах се без мисъл за награда.
Пилях се в луди нощи хулигански. ...
  1023  15 
Капят мислите ми върху листа бял.
Слана в короната - глава белее.
Отдавна за компот не ставам - плод презрял,
а още като цвят ми се живее.
Че още мога с пролетен копнеж ...
  744  10 
Това, че пиша стихове, не значи,
че не се напивам и не псувам...
И аз, когато ми е тъжно, плaча.
И себе си със хулиган римувам.
Със боб и люти до болка чушлета ...
  856  11 
Вечерта е брюнетка със звездни очи.
С къдри небрежни от облаци черни.
Пълнолунно в прозореца взряна мълчи -
ние със нея до гроб сме си верни.
Тя не пита с досада дали я обичам. ...
  867  12 
Разбридания ден поръбвам с рими.
И всеки бод отляво ме пробожда.
Нощта е блудница с очи незрими,
която с лунните лъчи прохожда.
Със груб канап закърпих всички рани, ...
  966  12 
- Една голяма гроздова, гарсон.
За пържоли не стигат парите.
Зъзнат мечтите в износен балтон.
И безвремие дните изплитат.
И завързвали мигове лични, ...
  1124  12 
Ако само за миг ме напусне
тази усмихната мисъл за теб,
Луната с юзди изпуснати
ще утъпка небесната дреб.
Ако само за миг си помисля, ...
  1419 
Вкаменени лица.
Нрави прекроени.
Вледенени сърца.
Спомен без корени.
Без обич и вяра ...
  699 
Колко много любов разпиляна
в този град с окадèно небе.
Само месецът плътската пяна
с ведрото си звездно гребе.
Като къртици слепи копаем ...
  1267 
Балканът днес почервеня.
Такова лицемерие...
Тълпата в речи се разля
от разни намерения...
По Рождество се молим Богу, ...
  790  11 
Наясно съм със ситуацията сложна,
но светъл смисъл в твоите очи открих.
И всеки ден ме гони жажда неотложна,
по тебе мислите си да превърна в стих.
Понеже няма как до мен да се събудиш, ...
  1251  14 
Розаво, розаво, та чак бозаво.
Свири без пръсти на китара без струни.
Ръкопляска безръка тълпа - браво.
Закичи се със медал от кратуни.
Порасна. На токове стъпил - висок. ...
  982 
Размазани звуци от нощно пиано.
Луната е златна пара без покритие.
Вехто одеяло - небето раздрано -
из облачни дупки сънят ми се скита.
Всички посоки са вече износени. ...
  1402  17 
С колко много любов лицето ти свети.
Като цяла вселена си с къдри небрежни.
И горят две малки и живи комети
върху образа мил с очертания нежни.
И те вплитам със трепет в тихи куплети. ...
  843 
Разплиташе коси в прозореца Аврора,
пробола със усмивка светла тънките пердета.
Кафето беше с вкус на нощната умора,
която от съня безсъниците не разплете.
Денят повлече крак по мръсните павета, ...
  1274  24 
Random works
: ??:??