cheshire_cat
238 results
оттук
дотам
и
оттам
дотук ...
  576 
изтеглям войските,
отстъпвам примирено,
знам, че няма смисъл
да говоря за това, но
как може след всички ...
  540 
…И ще настъпи денят, в който
L-юбов ще съществува само под формата
на хапчета с ”L” отгоре…
Тогава сигурно ще стана наркоман
и вече спокойно примирен със себе си, ...
  761 
Ти каза ми да млъкна...
... И млъкнах.
За цели две вечности
и половина млъкнах.
Изплашените ти очи ...
  681 
Кажи ми, че тя не съществува,
кажи ми, че тя не съществува.
Не мога да повярвам, че ти
влезе в стаята ми и каза
всички тези неща, ...
  607 
Най-смъртоносно
е мълачанието
настъпило
понеделник сутрин,
когато слизаме ...
  594 
Подреди ме.
Подреди мен и мислите, които като боси призраци в метрото ме преследват, не ми дават нито да спя, нито да не спя, моите разбъркани мисли, боси призраци с пари в джобовете, но предпочитат да ходят без обувки... по-икономично било.
Вземи всички тези думи, тук, на този лист и ги подреди, мо ...
  982 
- Здравейте, госпожице... Разбрах, че можете да пишете Приказки - започна Той. Дамата с Камилите седеше на камъка си и наблюдаваше новопристигналия господин - облечен в черно, с черна коса и очи... И всичко изглеждаше толкова спокойно... Сякаш стоеше в малка тъмна стаичка, със запалени свещи, прегър ...
  1247 
- Каква приятна изненада - възкликна Госпожица By-The-Way с интонация, която подсказваше, че изненадата не е никак приятна - та ти закъсня само с петдесет и пет минути за срещата ни!
Другата Дама с Камилите я погледна изплашено… Изглеждаше задъхана, бузите й се бяха зачервили и ако човек се загледаш ...
  952 
Дамата с Камилите спря да тича... Нещо й подсказваше (Женска интуиция?), че вече е безопасно да спре и да си почине. Тя се разрови из дълбините на своята чанта и извади кутия черно Виктори. Запали някак замислено... Отдръпна... Помагаше й да избистри ума си... (А може би си самовнушаваше?) Огледа се ...
  921 
- Откога тичаме?
- Не знам - отвърнах - но мисля, че все Някога ще спрем. Дамата с Камилите се обърна леко назад, за да види една от Камилите си…
- Нещо ми подсказва, че трябва да продължаваме да тичаме…
- Да, това Нещо се нарича страх - отбелязах.
- И все пак… Как… Стигнахме… До… Тук? - извика тя н ...
  939 
Излизам в опушения град. Вратата зад мен се затръшва със скърцащ звук… Звукът на Вселената… А ако това е Вратата на Вселената, защо тогава пише “Образцов подържан дом”?! Но това наистина е така… Аз наистина прекрачвам една Вселена и преминавам в Друга… Коя е Другата Вселена? (Колите… Пушачите… Те са ...
  922 
"Колко глупаво..."
Помисли си жената с шала. (Шалът с цвят на аквамарин, който й напомняше за Момчето със Синята Шапка.)
"Наистина много глупаво..."
Повтори тя и отпи от чая си. Стаята, в която стоеше беше прашна...
Задушна... ...
  859 
На вратата в Квартирата-В-Която-Никога-Не-Се-Допускаха-Момчета, някъде в Ъгъла на Нищото, но и твърде близо до Нещото, се почука. Дали защото напоследък твърде много четеше Достоевски, или защото учеше за класни по латински, на Дамата с Камилите й се стори, че на вратата се почуква някак отчетливо, ...
  1022 
в устата ми горчиво е
горчиво
и хапчетата ми присядат
времето сълзливо е
сълзливо ...
  679 
адът е зад ъгъла и
разбира се,
рязането на вени
е твърде безсмислено
занимание, ...
  646 
вече стигнал ъгъла на
улицата, която ни дели -
улица „Търпение”,
питам те,
да ти се намира цигара? ...
  680 
устните на самоубиеца
са рамкирани от многоточията
в спомените ми,
от многоточията и не-казаното
помежду ни, ...
  741 
представям си, че им пиша писмо…
и на двамата.
казвам им едно и също…
че ги
обичам, ...
  1395 
... Като те гледам, боли ме като ти слушам гласа, боли ме като те докосвам, боли ме като говориш, боли ме като ми мълчиш, боли ме като се усмихваш, боли ме като си тъжна, боли ме като ме прегръщаш, боли ме като ме целуваш, боли ме като се натискаме, боли ме като не се натискаме, боли ме като свирим ...
  1367 
Около очите
имам алергия,
алергичен съм
към теб и безразличието
ти, Всеки път, когато ме гледаш ...
  657 
аз съм черен
черен,
черен,
тъмно шоколадено
черен, ...
  728 
На Д.
Онези многобройни думи,
с които сякаш казвахме
невъзможното за казване,
онези усмивки под чадър ...
  826 
На Х.
Спомням си с неприлична
за епохата точност
(Сега е модерно да сме несигурни),
Като на снимка си спомням Начина, ...
  685 
Понасям ритниците в ченето,
понасям ги безмълвно…
Юмруците в корема, от които
не ми достига въздух,
шамарите до посиняване на лицето, ...
  709 
На пианото ми има фалшиви клавиши,
толкова трудно е да разбереш кои са
фалшиви, преди пръстите ти да пробягат
по тях…
На външен вид фалшивите така приличат на верни… ...
  1926 
Като им изровиш на Думите
отвътре чепатото и изстържеш
острите им шипове,
след което разресваш по посока
на косъма, даваш една бисквита ...
  671 
Разобличавам целта на жестовете.
Аз знам.
Иска да се предпази... от мен.
Аз знам.
На никого не са достатъчни погледите и усмивките ми, за да ми повярва, че съм истински. ...
  983 
на с.
защо си толкова хубав
и защо аз толкова грозен
имаш ли оправдание за нас
двамата ...
  708 
Понякога думите са толкова големи,
А аз съм твърде малък, за да се
Преборя с тях...
Понякога успявам да се покатеря
На гърба на някоя съгласна и ...
  1469 
Болката прекалено много си личи и прозира през пръстите, по лицата и по очите на хората, които крачат из самотните улици и няма кой да ги прибере, няма кой да ги сгъне и утеши, да зашие раните им, защото кръчмите отдавна са препълнени с техните приятели, а очакванията им за Деня – отлетели в топлите ...
  886 
Говоря за себе си, Харолд, говоря за глупостите, които говоря...
Говоря за мен и за теб, говоря за облаците, които наквасено кръжат над главата ми и не ми позволяват да се усмихвам,
за ножовете от кухнята, с които не се самоубивам,
гласовете, които се изгубиха някъде в миналото,
защото който чува гл ...
  908 
Аз и Ти сме двете имена на Самотата.
Побутвам чашата си без чай малко по-близко към твоята.
Очаквам някаква реакция, дума или мисъл.
Очаквам.
Седим на брега на мълчанието. ...
  1310 
В лилаво
Денят е мокър и подгизнал.
По подметките на хората
залепнали са обещанията неизпълнени.
Нарисувай ме, за да не се забравя на сутринта. ...
  1151 
Действащи лица:
Шапкарката
Ло
Ло Разказвачката
Джаджа ...
  881 
Липсата на любов води до липса на сигурност, липсата на сигурност до липса на самочувствие, липсата на самочувствие води до усещане за непълноценност,
Усещането за непълноценност води до депресия, депресията води до по-дълбока депресия и замисляне върху въпроса за смисъла на живота, замислянето върх ...
  2026 
Думите ми се спъват, нямам силата да ги изплюя, искам да ги изхрача.
Да ги повърна...
Искам да повръщам само думи.
Ще стана словесен булимик.
Словесен булимик е този, който почти не говори. ...
  1072 
Изпотроших си думите
И Времето
За теб
През мен
В теб ...
  596 
Отдавна не съм в състояние да вярвам на Приказките ти за принцове на бели коне и принцеси, заключени в кули... Основно доказателство за това е начинът, по който краката ми – топчета олово - ме теглят към земята, няма как да полетя. А и не искам.
Не, не са отрязани крилата ми, защото никога не съм им ...
  952 
Да си говорим след вечеря.
Ако още има за какво.
Да си говорим за надменността.
Ти Понякога и странността ти,
хубавата ти странност през ...
  622 
Random works
: ??:??