ДаниелаВиткова
365 results
Най - кратката пътека е декември.
По нея тайно детството се връща.
Топят се спомените заскрежени
на капчици в очите и... възкръсва
магията на Коледната вечер! ...
  1138 
Оставих незаключена вратата
в най - божествената нощ.
Във вяра облякох душата си
и смирено се превърнах в любов!
И сърцето си тихо отключих ...
  297  10 
Името ми да не е Снежанка
Не се издържа никак вече!
То бяха приказки, то бяха клюки!
Ще взема да забегна надалече,
и… да се приключи с тия мъки. ...
  1058  12 
Не ми се пише тъжен стих...
Очаквам коледният дух да ме споходи.
Но как? Кварталът ни, безумно тих, мъглив,
е заприличал на неизлечимо болен...
Витрините - очи без светлина ...
  558  11 
В сложната конструкция на битието
продължавам да се уча да обичам.
Не всеки заслужава… Не е лесно
да побеждавам егото си. Още сричам
логиката между вяра и предателството. ...
  408  12 
Звездите ми намигат от небето.
След приказката време е за сън.
Така ли ми се стори? Зад пердето
присветна нещо, чу се звън...
Завих се пет минути през глава. ...
  1298  25 
Към своя край е есенния карнавал.
Ноември потанцува
с циганското лято.
Но днес денят е някак си
смълчан, ...
  320 
Не бих помислила и да ги крия!
Та те са моето богатство!
Цена си има всяка от годините,
а да пораснеш
никак не е страшно! ...
  407  26 
Не чакай силите да се изчерпят
и да изгасне пламъкът в очите!
Не чакай да се уморят нозете,
а поеми по пътя към мечтите!
Тръгни, когато най-не вярват в теб! ...
  1060 
Той се спира от маса на маса.
Дрипав и тих, с протегната длан.
Несретник, клошар, пак проси цигара,
и лев за кафе … Живот срещу дан!
А той отредил му е роля такава - ...
  703  17 
(на дъщеря ми)
В броеницата, наречена "живот"
днес мънисто едно прибавѝ!
А аз със майчин благослов
стих за спомен за теб посветих. ...
  722  18 
Ранна утрин след безсънна нощ.
От градинката зад блока
се разнесе звук досаден…
на … резачка за дърва.
Гражданинът безпощаден ...
  524  13 
Среброкосата наша обич няма вини.
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли
и макар че е есенна, тя съществува.
Все още търсим ръцете си нощем, ...
  741  10 
- Моля, мамо, прочети ми приказка една.
- Случка, сине, ще разкажа и с поука при това!
……………………………………………
Преди много години в далечна страна
се родили сестри, но твърде различни. ...
  1826  20 
По горска пътечка криволичи,
между листа и борови иглици,
дълга колона от мравки -
все еднакви, с кафяви забрадки.
Всяка на гърба си понесла е зрънце ...
  337  10 
Живея едновременно в два свята,
и някак балансирам с … двете дини.
В света на възрастните с двата крака
до глезени нагазила съм от години.
Но неуютно ми е там в последно време. ...
  375  14 
Без интернет за два - три часа
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...
  320  12 
Харесах те веднага, щом те зърнах,
а ти с ръка погали ми косите,
усмихна се и после ме прегърна,
прочела моя смут в очите…
Не зная от къде намираш сили ...
  548  14 
Прекрасен ден! Не бързам за никъде.
Есен съм, а в календара ми всеки ден е …
неделя.
Гонех времето - кратко примигване.
Чаша силно вино бе моето ...
  372  10 
Слушайте, сега ще ви разкажа
случка весела от онзи ден.
Мечтая си шофьор да стана.
Но… все големи са за мен
и БМВ - то, дето кара татко, ...
  374  13 
Броя годините, от както си отиде.
Да поговорим за последно, не успях дори …
Аз зная, болката ми няма да отмине.
В душата ми кандилото не спи.
За всичко още си ми нужна. За съвет. ...
  392  10 
Съвсем е луднал днес света ...
Мравуняк разтревожен преди буря.
И не увира ничия глава,
че вместо жито, смърти жънем.
Не би достигала водата в океаните, ...
  422 
В спирала въздушна, в красив пирует
към долната земя в надпревара
танцуват есенни листа навред,
златеят във вихъра на листопада.
Танц без музика, растяща тишина… ...
  769 
Не се шегува и дълбае времето коварно.
Навсякъде по мен оставя автограф.
Нали жена съм, вътрешно крещя му,
но всъщност, благодаря му с искрен смях!
Две бръчици е очертал около устните ми. ...
  667  15 
Палец, показалец, среден,
безимен, малък. Общо пет!
Научих имената им и ето,
без грешка ги броя подред!
Палецът не е висок, но важен! ...
  405  13 
Когато в есента ни бавно крачим
прегърнали венеца си от тръни,
когато дните ни са пред здрачаване,
и бѝлото ни стръмно зад гърба е,
към себе си по - често се завръщаме. ...
  329 
Как неусетно лятото отмина…
Въздухът ухае на сухи листа.
Осиротяло е гнездото над комина
в дворовете отново цари суетня…
Лек дим над котлето се вие ...
  426 
Прехвърлила средата на живота си
все още със замах рисувам бъдеще,
макар да зная – есента посока е,
в едно събрала начертаните ми пътища.
Пребродих ги - и пролетни, и летни, ...
  323 
Всяка вечер гледам кака-
с книга ляга си в кревата.
Нямат никакви картини,
някои са пък във рими.
Все чете, дори не чува, ...
  1842  35 
Август догаря последна жарава.
Вѐзани дисаги премята за път.
Готов е, опекъл под връшника хляба.
Ухае на пита през август денят.
Чуй, за последно щурчетата свирят ...
  387  12 
(по истински случай)
1963 година
"В партията са се вмъкнали крадци и мошеници“!!!
...............................................................................................
Смело изказване на баща ми, забележете, не скрито, а пред всички колеги, служители, на профсъюзно събрание… Това изказване ...
  526  16 
С девет ключа на разсъмване заключих тъгата.
Все по тъмно гостува в съня ми, неканена.
Нощем дращи с котешки нокти в душата.
Денем кърпи с усмивка скритите рани.
Дебне ме, когато съм изцедена и слаба. ...
  628 
Лято е! Най-живият сезон!
Пулсиращ, пълнокръвен,
раждащ куп мечти…
Нощна музика от саксофон
звучи под ярките звезди. ...
  309 
Когато ти е трудно и нищо не върви,
а денят ти тръгне с краката нагоре,
когато се луташ в кръг, полужив
и си самотен сред близките хора,
спомни си, че няма свят без любов! ...
  342 
Подобно на зрънце пшеничено
в утробата на майката - Земя
засяваме с грижа, отглеждаме напоително
доброто в детската душа.
С пример учим, че доброто е заразно. ...
  325 
От памтивека по каменистия път
(този, уж дето все води към Рая),
в тъмната страна на душата, отвъд,
камъни човеците трупат… Грамада.
Че съдници много, а камъни ще потрябват... ...
  467 
Между ума и сърцето някъде там,
заедно с човека се ражда душата.
За някои тя е и пристан, и храм,
съдник, мъдрец и приятел!
Душата расте във всеки различна. ...
  360  10 
Нощта се спуска през звездното сито,
тихо обгръща до хоризонта простора.
Само кварталното куче там някъде свито
лае самотно и събужда покоя.
Светлините уморено примигват и гаснат ...
  343  10 
Юлско чакано утро, ти отново дойде,
родено от целувката страстна
на небето с пенливото Черното море.
Бавно пристъпваш с ризата лятна
по стръмния бряг, сред треви и цветя. ...
  417  11 
Лястовиците ниско летят, а въздухът лепне.
И толкова тихо е, чак мухите се крият нейде в обора.
Пред дъжд е.. Па̀ри нозете крайпътната пепел.
Пуст е пътят. Няма ни добитък, ни хора.
Само баба със забрадката от бял тензух ...
  1602  47 
Random works
: ??:??