ДаниелаВиткова
340 results
Кукло моя, златокоса,
моля те, не се сърди!
В раницата своя нося
куп домашни, разбери!
Мислиш, че не ми се иска , ...
  942  11 
Какво време само! Не липсват емоции!
Чак да ни завидят за такива услуги.
На всяка крачка предлагат промоции.
Дори до вратата ти доставят брошури.
Преоценени истини, любов и пари! ...
  425 
Имам си в къщи весел зоопарк,
а мама защо ли все е недоволна?
Пухкав, ангорски, сив котарак
и куче с порода "Улична превъзходна".
Имам папагал, любимец на всички ...
  951 
Пореден августовски ден,
от пек земята се запали!
Надвиснал, залезът червен
похлупак над къщите постави.
Но ето, полъх с надежда за дъжд ...
  315 
Аз и ти…
Плюс и минус!
Два полюса и проблясват искри!
Ти, стабилният ствол, аз нежните клони
на дървото, което плод ни роди. ...
  306 
Всеки бял косъм знаеш от какво е.
Всяка бръчка – от добро или зло.
Душата ми с хастара обръщаш нагоре.
Ти си всевиждащо, трето око!
Истината никога не спестяваш. ...
  295 
Кой ли друг е като мен?
Трупам отпускарски тен.
Ще познаете ли къде?
Тук е моето „море”!
На терасата на блока ...
  353 
Жадувах, лято, да те имам отново,
пощуряло, цветно и жарко!
Виждаш ли, не е невъзможно,
искам от теб толкова малко…
Поведи ме по пясъка босонога. ...
  749  15 
По случай 7 юли - Европейски ден на шоколада
Има дни като днешния,
започват с краката нагоре.
Лежа и търся решение
какво би могло да помогне? ...
  258 
Всяка страница чета внимателно
от твоята книга, Живот!
Не прескачам, търся съзнателно
в теб отговор на всеки въпрос.
Прелиствам… Предимно е проза. ...
  286 
И юни вече прева̀ля.
От южния дъх
чак въздухът трепти.
Рони лятото
по плочника и тротоара ...
  305 
Между облачета две дъждовни
юни запали любовна искра.
Загърмя и дъжд заромо̀ли,
после спря и изви се дъга.
Под тази люлка небесна, ...
  219 
По тънката крива за лесен живот
живеем. Днес в култ е боклука!
Графити с гневно „Fuck off“,
бурени, сметища. На кой ли му пука?
Трупаме купища боклук отлежал. ...
  211 
Не ти омръзна с нас да се шегуваш
ти, облако, със лейката надвесен.
Ще чакам да се налудуваш
и да окъпеш пак града панелен.
Не искам под чадъра да се крия, ...
  256 
Ще те нарисувам, моя Родино
не с четка, с бои, а във стих.
Ще заема от твоите нощи мастило
и вдъхновение от изгрева тих.
Ще те нарисувам, моя Родино! ...
  557 
Зрънце от пясък в дланта си държа.
Нищо и никаква песъчинка
от вековна скала и вятър родена.
От онези , които създават
брегове на море, на река, ...
  224 
Мисля, че се случва чудо!
Дори и не усетих как
момиче като мене щуро
се влюби в Моцарт, Бах.
Мечтите тайни споделям ...
  291 
Първи юни! Най-светлият ден!
Празнуваме ние, децата!
Даже Слънчо усмихнат над мен
гъделичка ме с лъч по косата.
Панталонките нови обувам. ...
  1204 
Нощта разпуска своята завеса
от тъмносин пипит и хиляди звезди.
И за разкош,
на сцената небесна добави
окръглен, светещ … реквизит. ...
  270 
Най-после небето спря да тъжи.
Вероятно се умори
вече седмица да капризничи…
Сълзици проронваше,
после със синя усмивка ...
  273 
Идеалният мъж? От майка се ражда
и е нейна единствена слабост.
Боготвори го. С любов го обгражда.
Благословия със знак за безкрайност.
Идеалният? Той скрито живее ...
  250 
Според една легенда, когато Адам и Ева били изгонени от Райската градина, Ева откъснала четирилистна детелина, за да и напомня за дните прекарани там. Ако в градината ви има четирилистна детелина, в нея има и късче от Райските Селения и божията благословия е с вас.
Четирилистна детелина
Цял живот я ...
  250 
Сред треви и горски мъх,
сред борове - великани заставам…
Тъй мъничка, стаила дъх
стоя и … размишлявам.
С теб си приличаме. По корените, ...
  430 
Отскубна се вятърът от юздите си.
Развя зелена грива над тополите.
А те с любов му постлаха -
легло от бял пух сред клоните.
Под тях, килим от глухарчета. ...
  275 
Тихо, на пръсти се измъква нощта…
Гузно избледнява, откраднала съня
на двама влюбени, на грешните.
На не един поет, на безутешните…
Отмята завивките и бързо си тръгва. ...
  672 
Завърнах се след години при нея.
При голямата пълноводна река.
Стоя носталгично на кея
и скришом преглъщам сълза.
Вълните, чайки, корабно платно, ...
  1330 
Празнуваме поредната година
на моето пораснало момче.
Двама... В ръцете с чаша с вино
прошепвам тост, изречен от сърце:
Здрав бъди! И сянка моя втора. ...
  355 
В нощта звучи библейско слово.
Дори звездите са притихнали.
Камбанен звън ще огласи отново
една хилядолетна, светла истина.
На кръст разпънали синът господен… ...
  436 
Хартиени късметчета в кристална купа.
Завързани очи. Разбъркване
и пожелание: "На слука"!
Това ли си, живот? Късмет? Съдба?
Или пък някаква случайност? ...
  271 
Слънчоглед на бюрото си пазя.
Сложих го с вода, във ваза.
Подариха ми го вчера
на приятелска завера.
Стръкче младо и невинно, ...
  277 
Кратък е денят! Все не достига…
Не е като да съм на двадесет и пет…
Но днес ще подаря сама на себе си
един-единствен ден! Да сложа ред!
Да измия тъгата, заедно с чиниите. ...
  269 
Безобразни!...
Отрочета разни…
На мама, на тате,
на чичо, на бате…
Червени или сини, ...
  246 
Разчиствах старо чекмедже,
от шкаф, препълнен с дреболии....
Дали от някаква сантименталност,
потънало в забрава от години,
на дъното видях едно ключе ... ...
  205 
Шипков храст съм. Приютила
от бури и градушки птиче клето.
От сто години съхранила
с любов, дълбоко в мен…детето.
В повечето време съм немирна. ...
  232 
Не на шега пристигна април.
С пухкави пъпки обсипа върбата.
Плисна дъждец и всичко отми,
дори от зимата унинието и тъгата.
Потоци разбуди след дългата зима - ...
  234 
Все сме недоволни. Все не ни стига.
За всеки мерим с два различни аршина.
За власт, за имоти, за пост, за пари.
За бащина къща, за мъже, за жени...
Защо ли, Човеко, от алчност се давиш? ...
  387 
Не са акварел.
Ни живопис….
Не са дори репродукции
на Моне, Дега или Майстора.
Не просто снимки… ...
  268 
Знам си цената, човече!
Вчера красива, днес само момиче!
Е, какво пък, че някога...беше.
И сега съм много обичана!
Първо очите обикна във мен. ...
  361 
Марта пак е пощуряла.
Малък Сечко я ядоса.
Смръщи веждите сърдита
и по женски се развика:
„Май скандала си заслужи! ...
  359 
Пролетта се завърна.
Пристъпва на пръсти,
еньовче в косите си свила.
Всяка долчѝнка,
хълм и кория ...
  312 
Random works
: ??:??