dansyto
815 results
Тя е силует, проблясващ в мрака,
изгрева е – утрото я чака.
Тя е лек, от който да отпия,
зареден със тайна орисия.
Тя е Слънце, галещо октомври ...
  315 
Дали това е просто тишина?
Отронен лист от вятъра избяга,
пропърхват нежно птици със крила,
а после дъжд притихнал леко пада.
Дали това е просто тишина? ...
  511 
Аз няма да те изоставя, няма,
ще надживея всичките несгоди,
забъркали житейската ни драма,
гарнирана с неканени прокоби.
Аз ще остана, с тебе ще остана, ...
  419 
Видях ли те, дали мираж не беше,
но стана топло в моята душа?
Бях сигурен – пред мене ти стоеше,
а виждах само цветна светлина.
Тя озари ме, леко ме повдигна – ...
  346 
Намерих те, когато спрях да търся –
отгоре Господ сякаш те свали.
Изваял те е ювелирно с пръсти
и ти е дал купчина със стрели.
Стрела за сила и стрела за слабост, ...
  431 
Луната – твърде често бледа,
стои сред синкав небосклон.
Но пълнокръвна, затъмнена
е като в дяволски закон.
Веднъж на сто години – казват, ...
  372 
Щом младост има – розово се вижда,
гори разпалено въображение.
В невинните души вълни прииждат
с желание и радостно вълнение.
На тях приляга им безгрижност дива ...
  428 
Красиви думи казвах или смешни,
свещени мисли имах или грешни?
С мечти завързан съм – неизживяни,
а пламъците ми отварят рани.
И вихрените въгленови бури – ...
  318 
Недей ме разпилявай като пясък,
стопил се в шепа, докато вървиш.
Ти казваше, че моя страстен блясък
със нищо няма да го замениш.
Превърна ме във дребни песъчинки, ...
  314 
Аз сам ще стигна някак до прибоя –
съвсем наблизо е, там зад завоя.
Да удрят ме вълните побеснели,
та всичкото у мен да се избели.
Почувствах се тъй омърсен и черен, ...
  266 
Днес казаха ми, че съм прекалявал
със моите премерени слова.
По-ценни ще били са, ако слагам
във месеца по четири едва.
Но аз, глупакът още продължавам, ...
  584  11 
Плътта ми – отпечатък във калта,
по нея се щамповат всички рани.
В очите, по лицето и гърба,
прозират сполетелите ме драми.
Плътта – на пристан корабно въже – ...
  986  11  15 
Не искам да споря,
нито да говоря,
не искам да слушам за други дори.
От безброй лъжи
имам адска умора, ...
  288 
Какво е лятото, какво е лято? –
небе със слънчеви лъчи полято,
ухание на билки и надежда,
дъга, която дълго в мен се вглежда.
Какво е лято, ако не усмивка ...
  332 
(На Васил Левски – Апостолът на свободата)
Не смеех да зачена стих за тебе –
тъй необятен, толкова велик!
Едва ли мойта мисъл ще успее,
да те обгърне в яркия ти лик? ...
  425  10 
Във тебе аз море безбрежно виждах
с нестихващ порив в сините очи.
Стихия мощна дето все приижда,
обгръща ме със яростни вълни.
Безмерна шир или стихийна драма, ...
  351 
Два облака се сблъскаха през юли
и после дъжд пороен заваля.
Окъпа той дръвчетата със дюли,
обля със сила сухата земя.
А всичко случи се след гръм чутовен, ...
  468 
И едно Обичам те ми стига,
щом притворил съм очи във мрака.
Топлината нежно ме облива,
сякаш слънце греe в юлско лято.
И едно Обичам те ми стига, ...
  527 
Любов ли е, ако не заболи,
дори в една секунда от безкрая?
Сълзи, но и усмихнати очи,
прехвърлящи ни от ада и към рая.
Една безмълвност двама ни мори ...
  312 
Обзе ме оня неочакван трепет,
заключен в чара мек на пролетта.
Разлистен юни с галещия шепот
на лилии и езерна вода.
Не го заменям с нищо тоя шепот, ...
  334 
Къде са ни поетите, къде?
А все по-нужни са такива птици,
щом сме подвили пак снага на две,
зависими от жалки политици.
Недейте слуша думите им, спрете! ...
  315 
Глупак съм аз, наивен съм глупак –
допускам всеки без резерв, предел.
И ставам във душата си сирак,
разкъсван – безразсъден риск поел.
Глупак, защото винаги помагам, ...
  576 
Научи ме дните да обличам
в буйни песни, в галещи лъчи,
бос в ливади до безспир да тичам,
да обяздвам морските вълни.
Научи ме щедро да мечтая ...
  284 
Нали ми обеща, че в късна вечер,
горещо – дива ще си под липата
и аз – едно подлъгано човече,
очаквах до безкрай сред аромата.
На цъфнала липа – приют за двама ...
  295 
Въобще не мислех днес да ви разказвам,
музата ми съвсем се изпари.
От тия жеги истински се смазвам,
не правя нищо, толкоз ме мързи.
Какво ми трябва в тоя припек, задух, ...
  409 
Нима съм лош, че с болка преоткривам,
фалшивото в красивите ти думи?
И пак съм лош когато те разкривам,
как лесно ме заместваш "тайно" с други.
А лош ли съм, че виждам във очите, ...
  489 
От твойта мерзост глътка ще отпия,
щом и това ми отреди съдбата.
Тя подсладена бе чрез орисия,
че даже не засяда на душата.
От твойта пошлост глътка ще отпия ...
  280 
Когато някой пише ти се дружка,
а стреля те със думи като с пушка
и после казва ти, че тез куршуми –
пронизващи, били най-честни думи.
Че тия думи вкарвали те в релси, ...
  308 
Биологията също е изкуство,
освен, че е отколешна наука.
Проучва тя творение изкусно –
природата ни дивна, прословута.
Нали красиви лебеди, делфини ...
  801 
В сърцето ми ехти на лято,
потънал нежно в маранята
жадувам ярките му дни,
обляни в топли светлини.
Отрано птичи гласове, ...
  420 
На разсъмване нежно блести
от зората – оранжева свила.
На разсъмване се прероди,
вън росата в дъга цветнокрила.
На разсъмване тихо мълвим, ...
  451 
Жесток дуел във мене се провежда,
сражават се пороците с честта.
И тази битка се до кръв довежда,
обгърната от яростна мъгла.
Бият се вътре „гладните хиени“, ...
  213 
Събуди ли се? А, ти още спиш
и пак се гмуркаш в сладкия си сън.
Колко е лесно само да мълчиш,
а нещо страшно случва се навън.
Не хора бродят, бродят духове́, ...
  207 
Какво е щом небето завали́,
дали е просто чакан дар от Бога,
а може би е нас да ни сломи
с непоносима стихийна прокоба?
Какво е щом Слънцето напече – ...
  404 
Поне за миг ми дай да те прегърна –
жадувана, единствена, Венера!
В бръшлян тъй кичест аз ще се превърна,
ще те обгърна – къщичка сред двора.
Бръшлян, но не за да те задушавам ...
  362 
Не суетата, не, приятелю,
не всичко важно е пари и власт,
макар че има и предатели,
и стъпки на лъжа отекват в нас.
Знай, ценното е във душите ни, ...
  310 
Ти Лято, слънчево, горещо -
родило таз зелена шир,
с душите сякаш правиш нещо,
настава в нас безкраен пир.
Омайват ни със свойте песни - ...
  378 
Не оценихме, докато бе с нас,
а ти каквото си могъл – направи.
Сега обаче всеки земен час
в душите ни една топлийка рови.
Ти имаше своите страхове, ...
  264 
Посветено на Боян Петров
Той остана там, където трябва.
Ледено – кристална свобода
му отключи тая планина,
но без жал душата тя му грабна! ...
  339 
Ще те потърся в топъл вятър,
във сенките на вечерта,
сред цветовете на полята,
във тишината на нощта.
Ще те потърся с твоя блясък ...
  426 
Random works
: ??:??