Hekredel
1,524 results
О, ние стадо графомани,
обяздваме eдин Пегас...
Той цвили, цял във люти рани,
проклина се, че е при нас...
  275 
Вулканът
Покорни сме вървим в редицата,
един след друг.
Къде сме тръгнали
и как до там ще стигнем?! ...
  308 
Аз във студентството си бях юнак,
капризите ми бяха чужди,
държах със гордост черния петак,
и се разделях в крайна нужда.
Шкембе чорбата бе за мене лукс. ...
  313 
Родил съм се през трийсет и четвърта...
На двайсти век във парещия скут,
когато тайно в тишината мъртва
зареждали земята със барут…
И тук-таме се правели преврати... ...
  293 
Щастлив съм тази пролет, че се влюбих.
И туй красиво чувство е във мен.
Аз в щастието си не се загубих,
дори със него аз съм награден!
О, нашата любов е споделена! ...
  225 
За първи път аз заобичах.
И щастието дойде в мен.
Във нов живот сега надничам
и от това съм вдъхновен.
Не знам каква е тази сила, ...
  344 
В Драгойново сме седем души:
три възрастни и четири деца.
Тук само детски глъч се слуша
и пълни с радост нашите сърца.
Двете момчета са големи ...
  370 
Изнизаха се двайсет дена,
аз не написах даже ред...
Удриха ме със остена,
но аз останах пак отпред.
Макар с тетрадка неотлъчно ...
  310 
Не съм познат, не съм прочетен!
Но аз не страдам от това...
Аз пишех не да бъда четен...
Да ви омайвам със слова!
Но туй което до днес правя, ...
  276 
Понякога ми става мъчно,
а друг път ми е все едно,
че в нас кълнеше неотлъчно,
недаващо живот зърно!
Че поривите ни големи, ...
  288 
След пет часа, на пътя са жените
на сeлска приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад.
Не бяха само същите жените, ...
  242 
Аз след урока по "фарси",
с горчилка трябва да призная
че Времето не ми прости
и мене почна да мотае!
Признавам си,че не съм млад, ...
  335 
Стоя с ръце, напъхани във джоба...
Опитвам се и аз, да съм добър,
но вътре в мен напира страшна злоба -
акъл ми дава, някакъв "катър"!
Говори ми на "ти", вместо на "Вие"... ...
  291 
От жега
лятото е
на свистяло...
Запалило е пещи
от зори! ...
  291 
Аз живея на земята
и я тъпча всеки ден,
но каква ми е Съдбата -
за какво аз съм роден?
Отговора аз не зная... ...
  297 
Когато някой ден
отмине Пролетта
и облаци напълнят
Небесата,
и със юмруци щом ...
  317 
За хиляди неща съм писал
и пишех аз от много млад.
И във това аз търсех смисъл...
И пътя си във този свят!
Но пишех и не публикувах! ...
  283 
Дедите ни дошли от Изток,
подгонени от зла съдба,
да почнат дните си на чисто,
да найдат своята страна!
Макар неканени се спрели, ...
  332 
Какво безсмислие ни е живота.
Ний теглим този свят в ярем!
Стоим във скотобойната, до скота,
докато някой ден умрем...
Като удавниците търсим сламка, ...
  288 
Щастие
Крак въз крак
кръстоса Мина,
и с` сласт
изпълни кафенето, ...
  277 
Просъскват пластовете,
Времето ги гони?
Препускат сиво-сини небеса...
Във мигове се сменят
всичките сезини... ...
  306 
Човекът е глупак,
когато не разбира...
и в чуждите интриги
неканен се навира!
А лудият е луд, ...
  297 
Тъгуваш ти за своята любима
и търсиш срещи пак и пак...
И искаш вечно нея да я имаш,
до лудост я желаеш чак!
С мечтите си обвързваш любовта си. ...
  438 
1 За синдикалистите и работодателите
Макар, че вие сте дребнави...
Но трябва да се отчетете!
Егоизмът и вас дави!
Като вдовици, що ревете?! ...
  264 
О, Мелницата на света е безпощадна...
Във нея всички ние ставаме на прах...
А тя като Ламя е ненаситно гладна
и Времето е неподкупен мелничар!
И тя поглъща хора и явления! ...
  314 
Щастлив съм тази пролет, че се влюбих.
И туй красиво чувство е във мен.
Във Лабиринтите не се загубих,
дори със него аз съм награден!
И нашата любов е споделена. ...
  302 
Върви човечеството
неспокойно,
през революции и дни...
Оставя паметници
многобройни, ...
  317 
Проспивах раждането на Деня,
над най-кошмарни пропасти надвесен.
И смлян от мелницата на града,
аз мънках своята еснафска песен...
За Изгреви и Залези мечтах, ...
  341 
С длето дълбаят
по лицата ни
годините,
и бързо плешивеят
мисли и коси! ...
  276 
Сега когато ги изгубих,
и станах истински сирак,
стоя пред спомените груби
и преосмислям всичко, пак .
Сега, болезнено ги няма! ...
  269 
Превивах плещи от теглото.
Оглеждах се от вечен страх.
Кафе поднасях и на Злото,
за туй изглежда, оцелях.
Срещу статуквото кротувах- ...
  292 
На барикадите ще има винаги
борци за свобода!
Защото винаги в света
подтиснати ще има...
А само в битки се трошат ...
  317 
Живеем във страна,
където
се върши всичко
зад пердето...
За Юнаците ...
  240 
1 Объркан код
Какъв е този български народ,
що с Дявол пишките си мери?
Навярно е с объркан код
и себе си не ще намери! ...
  263 
Макар, че винаги сме под чертата...
Живота ни е просто един срив!
И много често псуваме Съдбата...
Народа ни е все недоверчив!
Ний българите все сме добродушни. ...
  297 
Не знаех аз какво е скука...
Но напоследък заскучах.
Пилея време там и тука
и съм несигурен и плах!
Затропаха ми по вратата, ...
  281 
С любов те гледам аз, любима!
Готов съм винаги при теб да спра...
Дори при мене да е зима,
цветя за теб ще набера!
Аз винаги с теб ще остана, ...
  338 
Аз вече свикнах с този маниер:
не се учудвам, не се изненадвам...
На яденето трябва и пипер,
а има ли го, всекиму се радвам.
Горчилките отварят апетит, ...
  297 
128 В СПОР ВРЕМЕТО
Днес споря със намусеното време,
похлупило с калпака си града.
Не можем с него да се разбереме,
навярно ще спорим до Пролетта... ...
  284 
Решиш ли някаква задача трудна,
достигнеш ли отдавна гонената цел,
празнуваш яростно победа чудна,
и тръгваш във живота, нова грижа взел!
Такава е човешката природа, ...
  355 
Random works
: ??:??