joanna_vas
223 results
Пътищата ни събират
според волята си,
а всеки миг е пренаситен
с непонятност
градена от реалното ...
според волята си,
а всеки миг е пренаситен
с непонятност
градена от реалното ...
884
4
Ще те прегърна утре -
над житата,
над окосените
от лятото треви,
над пепелта, ...
над житата,
над окосените
от лятото треви,
над пепелта, ...
1190
3
Мостът, на който се срещаме привечер
не съществува в мислите.
Изгражда се в очите, като песен
под звуците на сребърна камбана.
А сипещия се дъждец над нас ...
не съществува в мислите.
Изгражда се в очите, като песен
под звуците на сребърна камбана.
А сипещия се дъждец над нас ...
1152
1
Събирам капка,
по капка,
по капка
фермента,
онзи наркотичният - ...
по капка,
по капка
фермента,
онзи наркотичният - ...
903
1
Мостът, на който се срещаме привечер
не съществува в мислите.
Изгражда се в очите, като песен
под звуците на сребърна камбана.
А сипещия се дъждец над нас ...
не съществува в мислите.
Изгражда се в очите, като песен
под звуците на сребърна камбана.
А сипещия се дъждец над нас ...
880
Думите са непонятни като танц, а мисълта
е лунен валс на сетивата
във който стъпките
са млечни самозванци на мека импулсивност
разтворена в букет ...
е лунен валс на сетивата
във който стъпките
са млечни самозванци на мека импулсивност
разтворена в букет ...
856
2
Мостът се превърна във дъга
в мига,
когато спря и ме целуна...
Запомних
само кораба в нощта ...
в мига,
когато спря и ме целуна...
Запомних
само кораба в нощта ...
812
4
Звездите са нанизани мъниста
по тънката
невидима връвчица,
закичила гръдта
на неощвената и безлика вечер... ...
по тънката
невидима връвчица,
закичила гръдта
на неощвената и безлика вечер... ...
843
5
Нанизваше стиховете си върху шиш!
Болеше ги.
Мастилото капеше ...
Запази си само последният лист -
най-скъпия, ...
Болеше ги.
Мастилото капеше ...
Запази си само последният лист -
най-скъпия, ...
867
6
- Устните ми са клавиатури с триста тридесет и три клавиша,
а диханието ми е като орган.
С пръстите си засвири по него, засвири...
-Устните ти са подвижна неподвижност
в изреченото слово, ...
а диханието ми е като орган.
С пръстите си засвири по него, засвири...
-Устните ти са подвижна неподвижност
в изреченото слово, ...
842
4
942
3
"Най-добрите
често умират от собствената си ръка"
Липсата на пътуващия не събужда потребност,
щом осъмналия няма нужда да поиска.
Неразбиращия нищо, ...
често умират от собствената си ръка"
Липсата на пътуващия не събужда потребност,
щом осъмналия няма нужда да поиска.
Неразбиращия нищо, ...
2057
10
/Посветено/
Докато стоях на ръба на скалата,
ехото на гласа ти ме събуди.
Едно малко камъче се търкулна
към пропастта ...
Докато стоях на ръба на скалата,
ехото на гласа ти ме събуди.
Едно малко камъче се търкулна
към пропастта ...
1169
9
Той няма стъпала.
Петите му
са хармонични звуци
и не тежи
върху прегърбените ...
Петите му
са хармонични звуци
и не тежи
върху прегърбените ...
946
7
"Раздавай хлябовете си при гроба на праведните"
(Тов. 4:17).
Парченце, от прекадения хляб
на трапезата днес
е за теб, ...
(Тов. 4:17).
Парченце, от прекадения хляб
на трапезата днес
е за теб, ...
870
1
8
Клоните на вишната,
надвесили се над прозореца
прецеждат
меко светлината.
Очите не сълзят от съзерцание, ...
надвесили се над прозореца
прецеждат
меко светлината.
Очите не сълзят от съзерцание, ...
896
4
Стоманената маска на реалността,
изкована от илюзии,
в потисната действителност -
над скритото,
тревожното - ...
изкована от илюзии,
в потисната действителност -
над скритото,
тревожното - ...
854
6
Китайска загадка са явленията случващи се
на подсъзнателно ниво,
където зримото разтваря вратите си широко
и в стаята витаят духове,
говорещи единствено сами със себе си, ...
на подсъзнателно ниво,
където зримото разтваря вратите си широко
и в стаята витаят духове,
говорещи единствено сами със себе си, ...
880
4
Из “Песен на песните”
1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
1.17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови. ...
1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
1.17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови. ...
922
5
Ако заровя мълчанието в пясъка
и в колбата на времето
налея
грохота
от пяната събудена, ...
и в колбата на времето
налея
грохота
от пяната събудена, ...
1013
4
Липсват ми думите ти,
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми. ...
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми. ...
1779
7
В крайбрежието на духа,
по острите лица на груби смисли,
пяна от разбити словеса кипи
и скитник седнал на скалите
с разпуснати на вятъра коси ...
по острите лица на груби смисли,
пяна от разбити словеса кипи
и скитник седнал на скалите
с разпуснати на вятъра коси ...
847
5
876
3
Пътеките ни срещат.
Твоята води към мен,
моята води към теб - реки пълзящи
по разтворената длан
на пееща девойка ...
Твоята води към мен,
моята води към теб - реки пълзящи
по разтворената длан
на пееща девойка ...
921
1
Върху колоната вселенска
покрита
с морски водорасли
виси
все още ненаписаното ...
покрита
с морски водорасли
виси
все още ненаписаното ...
918
1
Стъкмени в чемширения дом
на преходното утро
се разпознаваме
по цветето в ръцете
и по уханието свежо на сено, ...
на преходното утро
се разпознаваме
по цветето в ръцете
и по уханието свежо на сено, ...
887
1
В неравноделния ритъм на сърцето
оголеният скелет
на живота
намята овехтялата си дреха...
Побирам се в безименното време ...
оголеният скелет
на живота
намята овехтялата си дреха...
Побирам се в безименното време ...
800
2
Бит. /3:7/ Тогава се отвориха очите на двамата и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.
Притчи 20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си;Чист съм от греховете си?
- Ще те облека в мислите ...
Притчи 20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си;Чист съм от греховете си?
- Ще те облека в мислите ...
1057
5
- Ако можех да събирам мигове.
Пропилени мигове, в които няма обич.
Пропилени мигове, в които те няма.
Пропилени мигове, в които ме няма край теб.
Ако можех да събирам мигове ...
Пропилени мигове, в които няма обич.
Пропилени мигове, в които те няма.
Пропилени мигове, в които ме няма край теб.
Ако можех да събирам мигове ...
1031
5
Върху перваза
на отворения ми прозорец
два гълъба
тъй нежно се целуваха,
че даже от сърце им завидях. ...
на отворения ми прозорец
два гълъба
тъй нежно се целуваха,
че даже от сърце им завидях. ...
1003
3
788
2
Притчи 27:7
7. Наситената душа се отвръща и от медена пита,
а на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Налей ми ... горчиво кафе!
И чашата нека ...
7. Наситената душа се отвръща и от медена пита,
а на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Налей ми ... горчиво кафе!
И чашата нека ...
1332
8
Псалми 103
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го,
И мястото му го не познава вече.
Нехаят върховете покорени.
Вдовици, ...
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го,
И мястото му го не познава вече.
Нехаят върховете покорени.
Вдовици, ...
994
6
Йов 28:9
9 Човекът простира ръката си върху канарите,
Превръща планините из корен.
Лъкатушещи пътеки сме
които, ...
9 Човекът простира ръката си върху канарите,
Превръща планините из корен.
Лъкатушещи пътеки сме
които, ...
890
4
Псалми 102:7
“Лишен от сън станал съм като врабче
Усамотено на къщния покрив.”
Какво му трябва на врабчето
усамотило се ...
“Лишен от сън станал съм като врабче
Усамотено на къщния покрив.”
Какво му трябва на врабчето
усамотило се ...
1070
8
Потропват токчетата звънки
през синята пустиня
на деня,
подобно песничка
дъждовна ...
през синята пустиня
на деня,
подобно песничка
дъждовна ...
890
5
Криле разтворени са плешките,
изхвръкнали
над немощното тяло.
Разделно времето е острие
насочено ...
изхвръкнали
над немощното тяло.
Разделно времето е острие
насочено ...
868
5
Струнен звук,
отронил се от грифа
на живота сме.
Перцето бяло,
в ръката щедра на Твореца. ...
отронил се от грифа
на живота сме.
Перцето бяло,
в ръката щедра на Твореца. ...
774
4
Нозете й потъват
до глезена
в студената роса.
Пристъпва
в светло синьото ...
до глезена
в студената роса.
Пристъпва
в светло синьото ...
1013
3
1007
6
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
