koli4a
1,362 results
На земята ще сваля звездите.
Между тях - звезда - да ходиш ти.
Ще развееш гордо и гърдите,
дългата коса ще ти блести.
Звезден път за тебе ще направя. ...
  487 
Здравей! До днес, незабравима!
Че бяхме обич несравнима.
А спомняш ли си още, мила,
и нашата любовна сила?
Останала си - знам - самичка, ...
  580 
Остарявам вече, но още съм млад
под това небе посивяло в олово.
Всичко в мен живее си още със глад
да си кусне обич със виното ново.
А в сърцето има все още барут ...
  443 
Ела, когато утро се разстила.
Носи ми, мила, хубавия ден.
Носи ми хубост, не да е насила.
Носи със теб и слънцето при мен.
Ела, кога се будят звуковèте, ...
  446 
Живот-дарен. Живот-подарък.
От мен варен и носен нàрък.
Живот-зелен. Живот-превтасъл.
На част делен, в небето пасъл.
Живот-тепих. Живот-умора. ...
  392 
Небето е с прозрачна синева.
По нея тичат облачета бели.
А слънцето със мощност огнева
скъсява кротко сенките дебели.
Издигнал се високо в своя път, ...
  493 
Ден, като ден, но не и за мен.
Нощ, като нощ, а жребият- лош.
Зрее тегло. А как би моглò!
Никне дърво и прави добро.
Шурва вода и оставя следа. ...
  352 
Колко хубаво е само
с мен да ходи женско рамо.
Как ме радва, като стъпка,
да усещам женска тръпка.
Как примигвам пред лъчите, ...
  494 
Слушай, мила! Спри се! Искам да поседнеш.
Старата - отиде. Новата пристигна!
Всичко се повтаря. Както да погледнеш -
всичко си отива, новото ни стигна.
Нека да сме живи! Нека да сме здрави! ...
  370 
И да пееш, и да плачеш,
той - животът, си върви.
И да тичаш, и да влачиш,
все сърцето си кърви.
И да любиш, да разлюбваш, ...
  394 
Върху маса с лилàва покривка
със нарочно разхвърлен ескиз,
виждам ваза с изящна извивка
от известен китайски сервиз.
На платното това се показва ...
  334 
Жената снагата изпъва,
когато я гледат мъже.
Очите на кръст им разпъва
и хем ги повежда с въже.
Запънали речник зад зъби, ...
  408 
На себе си аз не прощавам.
На другите всичко простих.
И ето: на вас съобщавам,
че лошото вече спестих.
За мене измислих си замък. ...
  427 
Една жена в съня ми влиза
и топли мъжкия ми дом.
Облечена в ефирна риза
ме сгрява, като глътка ром.
А аз по нея се увличам ...
  492 
Сънувах във съня си лош,
че някой слънцето открадна.
И стана тъмно, като в нощ...
Луната някъде пропадна.
Сърцето с мъка затуптя ...
  509 
Сега, когато всичко стихна
и над земята падна тишина,
една звезда отгоре кихна
и всичко се заля от светлина.
И сенките ни се скъсиха, ...
  317 
Каква е тази тръпка страстна
във тази седмица прекрасна?!
Каква е тази сила властна,
която във екстаз порасна?!
На борова смола мирише ...
  397 
Във края там - на миналия век,
когато бях на петдесет години,
изглеждах достолепен зрял човек,
захапал пътя си в простори сини.
И на кръстовищата - ден след ден, ...
  443 
И лист по лист високата топола
да се съблича - да остане гола.
И дъжд да валне, за да я изкъпе.
Сапунът днеска не достига - скъп е.
Да духне вятър, та да я избърше ...
  319 
Знам. На всеки връх се диша много трудно.
Тук и вятърът пораства в своя ръст.
Може туй да ви се вижда много чудно,
но желая тук да бъде моят кръст.
Тука да останат мойте бели кости. ...
  346 
Многоцветна тиха есен
с кръпки цветни от листа.
Слънцето през процеп тесен
пак сканира вечността.
Вятърът размазва шарки ...
  377 
Мълча, а искам с тебе да говоря.
Говоря, а пред тебе искам да мълча.
Кое от двете трябва да го сторя:
мълчанието ли или да ти гълча?
Предлагам ти с целувки да говорим. ...
  590 
Ще се завърна в тази къща,
където нявга съм роден.
Към нея споменът ме връща
със двор навярно разграден.
В едно дърво от мойто детство ...
  476 
Неприбрала още цветните листа,
есента попадна в клопка бяла.
Как красиво е в усойните места,
дето есента в снега е спряла.
Пак на този побелял от студ чаршаф ...
  493 
Четир'десет и пет години вече
посрещаме си всичките сезони.
във времето сме доста надалече
по пътя си в житейските закони.
Делиме двама и радости, и скърби. ...
  1572 
Автошарж за именния ми ден.
Приятелю, от тук и тамо,
аз знам я истината само.
Където да забиеш кола,
той става дЪрвото Никола. ...
  422 
За милост, Боже, с двата пръста
се кръстя вечер уморен.
Целувам тихичко и кръста,
и лягам след деня смирен.
От тебе моля утре рано ...
  498 
Всяка мисъл
към миналото
ме връща
точно в същността.
Всяка мисъл ...
  353 
Седни за малко. Поплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...
  370 
Вървим сега един до друг,
а раменете ни тежат.
Не сме съпруга и съпруг,
а в длани пръстите лежат.
Вървим, мълчим сега по път, ...
  397 
Един към друг отдавна тичаме
и името насън си сричаме.
И срещнахме се насред пътя ни
със думи, във душите кътани.
Свалихме дрехите разкъсани ...
  575 
Как досаден ми е този сняг.
Даже мръзне ми душата.
Сам-самичък съм на този бряг.
Мъка в мене е посята.
Сиви облаци над мен сноват. ...
  408 
С прозрачно-розовата поза
наднича утро над брега.
Това не е ли тази роза,
която грее сред снега?
И облакът с небесна виза ...
  363 
Цял живот изкачвам
хълмове от грижи.
Мисъл за нагоре
цял живот ме движи.
Хълмовете вече ...
  452 
Среднощен - късен до премала - час.
Прозорците - угаснали светулки.
Без дъх, без стон, а даже и без глас
в душата сънна свирят ми цигулки.
И свети само моето перде. ...
  393 
Измъчи го късната есен...
Хербарии от листи направи.
Стопи се животът нелесен
и с времето всичко забрави.
Скова се душата му болна ...
  389 
Утрото
се пука в тишина.
Слънцето
наднича през пролука.
Тъй денят ...
  381 
Листа от чувства пожълтели
застилат живите алеи.
Летят от облаците спрели
и сълзи, като полилеи.
И лято слънцето отведе ...
  410 
Отговор по "Ямб на поет" от Гюлшен Алиева
Обрал съм за тебе и всички лалета,
приемам те тихо в съня си лилав.
Приготвям ти обич и сладко с галета,
да черпя с целувки и хладен пилаф. ...
  429 
Отдавна си замина юли
и слънцето след него залиня.
А нощем лунно светят дюли.
Студен - просторът горе посиня.
Изстинал вече тротоара ...
  436 
Random works
: ??:??