Patrizzia
2,238 results
Поетите измислили прекрасното –
да си направят свят един красив и драг.
Сред мрак и болка да намерят мирен бряг,
измислили си щастие, нещастните.
Наивният в душата си зарича те, ...
  468  19 
Графити пише вятър с топли устни,
по нежността зелена на реката.
Та корморан по бързея да пусне,
за любовта си светъл стих, когато,
заспят върбите, сплетени накриво ...
  510 
Шегуваме се, лъжем, мажем,
живот ли е, или пасквил?
Глупаци, пионки, персонажи,
това ли сме, народе мил?
Първоаприлски ни се хили, ...
  585  11 
Измислени са приказките пак,
кристалните пантофки са за друга.
А принцът, виж – еснаф е и глупак –
прислужница си търси, за съпруга.
Присяда ми следобедният чай, ...
  508  10 
В утъпканите делници, разминати,
сме заедно, но някак сме си чужди.
И сред звездите търся пак причината,
да те обичам искрено, без нужда.
И от ярема ни, боли ме рамото. ...
  607 
Стъпките по пясъка – сиротни,
плаче чайка с име на момиче.
На ръце ме носиш, доживотно –
искаш все на Тебе да приличам.
Да летя и кръста не ми пречи, ...
  463 
Изпредох от деня си петолиние,
за звънка птича песничка, понеже,
в очакването, болката да мине и,
животът мина, без да забележа.
От розата са нотите, червените, ...
  288  12 
Удари полунощ и как блестят,
светулките, по гривата на коня.
Коматче хляб отчупих, за из път,
като трошици съ̀лзите се ронят.
Кратунка жива изворна вода, ...
  935  11 
Каква е скромната ми дан?
Кому какво ли пък съм дал?
Чудак, самотен, неразбран,
извайващ чудеса, от кал.
И всичките ги подарих, ...
  210 
Сплитат се тихичко клоните бели,
нежни цветчета се ронят.
Не е валяло, от цяла неделя.
Вятър пришпорва си конят.
. ...
  673  16 
Цяла есен той се скита,
хапва круши, до насита
и в поточето на сянка,
хваща сребропера мрянка.
Мед щом може ще открадне, ...
  1524  10  36 
Що си ми любе, кахърно,
що вехне, съхне снагата?
Вдигни очи, да ги зърна!
Що гледаш, любе в земята?
Змей ли ти силата пие, ...
  366  23 
Скитнице, блуднице, вятърът взе ти,
обич – затулена в шепи жарава,
сламата пламна в ума и остава,
въленче мъдрост – сърце на комети.
Нови вселени, от болка изгрели, ...
  819 
Добре дошъл, ела ти в моя храм,
кумири нямам. Злато не сияе,
от думи сто магии ще създам,
Луната, аз и любовта. Това е.
Боиш ли се? А няма от какво. ...
  266 
И понеже все съм бърза,
кой да чака чак до май?
Вместо мартеничка върза,
Марта пъпа ми и край.
Ангелче съм, а не бебе, ...
  1367  19 
Възход, падение. Нагоре и надолу,
напред две стъпки правим, а назад, по три.
За всеки ангелът - пазителят се моли,
на майчин праг свещица, в тъмното гори.
И осветява ни житейската пътека – ...
  264  14 
Младостта в поокъсана, шарена рокличка скита,
и припява си тихичко песничка. Славеев глас,
сред разплакани трели напролет си спомня за нас,
къса тихо небето – от мъка се ронят звездите.
С отънели каишки в сандали сълзата остава. ...
  642 
И цяла нощ прехвъча сняг, но "щърков",
гнезда сънуват пилци - голищари.
И като котка зимен вятър мърка
по още оголелите върхари.
И с кикот се пързаля по стрехите, ...
  2020  20 
Умни сме, умни сме, много сме умни,
с думи маскирани – много добри,
то на бунище пожар, като лумне –
сухо, сурово и мокро гори.
Смели сме, смели сме, колко сме смели, ...
  365 
С трепетни пръсти надипля небето ми,
топъл южняк и крои пелерина,
за пролетта, ето зимата мина,
Слънце в прозореца радостно свети ми.
Паяче тънко изплита въпросите, ...
  651 
И понеже от година,
тази напаст, се не дава,
та китайската ваксина,
аз реших да си поставя.
Четох много, дълго рових, ...
  607  13 
Как искам... Ето пак, натрапчивото Его,
а как дойде? Ни дрипа, залък, ни постеля.
Каквото беше ти отсъденото, взе го,
раздаденото – нека Бог да определя.
Остават само бледи спомени, сиротни, ...
  832 
Дланта на Бога ще ми е паничката,
все в нея и за мен ще има нещо.
Вземете си ги – многото и всичкото
и чувствата – употребени вещи.
Не ви ги искам, рая и градините – ...
  440  11 
Отново в скромната вечеря има камъни,
да беше тайна тя, но май не е, отдавна.
Дали от стиснатост, от алчност, или нямане –
горчив пелин е май предястието главно.
Раздаваха ги уж по мръкнало, поканите, ...
  366 
Река небесна си представям,
която от живот гъмжи.
Луната, циганка, лукава,
продава шарени лъжи.
Пришива кръпки – уж са златни, ...
  390 
Аз съм малко чудо, простичко, от Бога,
от пръстта родена, пила съм роса.
С първи мраз умирам, ала знай, че мога,
с дъх благоуханен, да те възкреся.
Слезе в миг дъгата, нежно ме целуна, ...
  657  11 
Да съм безкрила, май ще ви хареса,
по тръни и по драки да събирам,
перцата си, не ви е в интереса,
пълзенето на всички импонира.
И само нощем совите жалеят, ...
  448 
Когато приютил се в двете длани,
поиска плах сънят ми да остане,
ресниците целунал ти ги – скришом,
от мен ще иска стих да ти напиша.
А думите ми – пръснати от снощи, ...
  398 
Приглушено в улуците мърка,
топъл дъжд, като котка бездомна.
Гръб извива, от обич побъркан,
този град – пролетта му напомни,
че по сухите жили и клони, ...
  413 
Мойта мъдрост – от втора ръка,
побеляла, но някак насила
и кога се събудих така,
остаряла, недрага, немила?
А мислех вечно с тебе ще летим, ...
  271 
Тази кожа отесня ми,
като рухо на змия.
Дъх не стига, място няма
и стихът ми занемя.
А бодлите й са много ...
  483  14 
Тази кал с цвят на кръв, е дълбоко, под ноктите скрита,
и в сърцето се впиват от борове остри бодли.
Слънце мащеха скубе (уж милва), от корен косите,
слънчогледи се смеят. Плашилото само боли.
Да е камък сърцето балканско, по тях да го хвърлиш, ...
  892  28 
Изплети ми две люлки, от Млечния път.
Знам, разбирам – небесно светило си само,
този прилив солен е, вълните горчат,
а добрите делфини, плени ги таляна.
От лъчите ти стихове светли преда, ...
  600  12 
И когато полека пристъпи,
тя – красива, с коса до нозете,
всичко евтино вече е скъпо
и безценно е всичко невзето.
По косите й, свети безкрайност, ...
  1464  21  18 
А то, като боли отляво – блян!
Та ни ти се живее, ни умира.
Застанал до леглото – Караян,
на мене за инат. И дирижира.
Това, че той е мъртъв, откога, ...
  307  14 
Разпаднаха се думите, на прах,
Луната се подсмива: Ха, ще спре ли?
Засяда кост на гърлото. Летях,
придърпаха ме мислите – несмели.
И не е старост, белите коси, ...
  441  11 
Стиска пръст, в ръката на дете си,
ален цвят – в косите на момиче.
Песен си, що вятърът разнесе
и на тебе раят ми прилича.
Кървавите ризи са опрани, ...
  332  13 
И мислим се за равни Богу,
в плътта си вкопчени пълзим.
Щом прати мор и смърт, тревога,
молитви, храм, тамянов дим,
възнасят, чак до небесата: ...
  253  12 
Единствен женски месец, с име март,
долита, като лястовичка бяла.
И времето за него е хазарт –
догде заплаче и се е засмяла.
Закичваме ви с мартенички две, ...
  847  16 
Когато март мъглите разплете
и Месецът се смее, до насита,
се връща сякаш свитото дете
и еднорогът негов не отлита.
Когато вятър в сухия камъш, ...
  288 
Random works
: ??:??