Patrizzia
2,292 results
Ще си тръгнеш среднощ. Аз по пътя светулки ще пръсна,
всеки камък ще скрия с копринено нежни треви.
Ще помоля Луната : Недей, не заспивай, до късно!
Взел тъга за изпът, ти не спирай и просто върви!
Ще излея от трите си с обич нашарени стомни ...
всеки камък ще скрия с копринено нежни треви.
Ще помоля Луната : Недей, не заспивай, до късно!
Взел тъга за изпът, ти не спирай и просто върви!
Ще излея от трите си с обич нашарени стомни ...
424
9
8
Да можех да отплувам тихо,
към хоризонта и отвъд.
Ще взема само два-три стиха
и чаша вино – за из път.
Последно корабче, съдбовно, ...
към хоризонта и отвъд.
Ще взема само два-три стиха
и чаша вино – за из път.
Последно корабче, съдбовно, ...
502
6
12
Строших метлата, на коляно
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...
315
3
6
Словата, дето Бог ми ги дари,
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях – ...
макар и само с малко недостигат,
за да опиша летните зори –
сълзици – по крилата на авлига.
На младите косачи завидях – ...
753
6
15
Понеже гроздето – зелена ягорида,
видяло му се кисело и не веднъж,
той пред екрана само прави се на мъж
и сипе смело, смело хула след обида.
Да беше, честен, че да каже : "Ще си ида, ...
видяло му се кисело и не веднъж,
той пред екрана само прави се на мъж
и сипе смело, смело хула след обида.
Да беше, честен, че да каже : "Ще си ида, ...
349
4
6
Размисляш и премисляш, но какво ли?
Объркаха се мислите, кълчища.
Родени сме безпомощни и голи.
Борба за хляб... И по средата – нищо.
Разгръщаш си душата, като книга, ...
Объркаха се мислите, кълчища.
Родени сме безпомощни и голи.
Борба за хляб... И по средата – нищо.
Разгръщаш си душата, като книга, ...
322
6
19
Неозаптено злото още диша
и как се озаптява? Кървав знак,
от делника. Опъваме каиша,
белязани мъдрец, а и глупак,
загледани са в точката пресечна, ...
и как се озаптява? Кървав знак,
от делника. Опъваме каиша,
белязани мъдрец, а и глупак,
загледани са в точката пресечна, ...
247
2
3
Каквото да поискаш, все е кът.
И не, че искаш нещо непосилно –
додето ветрищата отшумят,
наляво, или дясно ще се килне,
капелата? Тя има собствен нрав – ...
И не, че искаш нещо непосилно –
додето ветрищата отшумят,
наляво, или дясно ще се килне,
капелата? Тя има собствен нрав – ...
247
2
3
Небето се изрони – до основата,
облечен пак във вчерашните дрипи,
не се досети, тичащ все към новото,
денят за сбогом вино да ти сипе.
И не, че си пияч и ти с пиячите, ...
облечен пак във вчерашните дрипи,
не се досети, тичащ все към новото,
денят за сбогом вино да ти сипе.
И не, че си пияч и ти с пиячите, ...
251
1
8
Завръщането винаги боли
по някаква неведома причина.
На прага сядаш, чакаш, но дали
пристягането в ляво ще премине?
И с вързани очи ти е познат – ...
по някаква неведома причина.
На прага сядаш, чакаш, но дали
пристягането в ляво ще премине?
И с вързани очи ти е познат – ...
493
11
11
Край река седи юначе,
тихо, жално, милно плаче.
Вчера тати му направи
кораб от дъсчици здрави.
От салфетки два-три ката, ...
тихо, жално, милно плаче.
Вчера тати му направи
кораб от дъсчици здрави.
От салфетки два-три ката, ...
286
2
10
Суетата крачи, крачи,
с лакоми очища.
Егото ви много значи –
утре ще е нищо.
Думите ви мачкат, газят, ...
с лакоми очища.
Егото ви много значи –
утре ще е нищо.
Думите ви мачкат, газят, ...
333
4
12
Сърцето стиснала в юмруче,
по Млечен път върви, сред мрак,
Луната и набързо учи,
сама да се обича. Как?
Метеоритите разбиват, ...
по Млечен път върви, сред мрак,
Луната и набързо учи,
сама да се обича. Как?
Метеоритите разбиват, ...
318
2
7
На Красето, с обич
Морето даде два рапана,
за да си гребнем синева.
Дъждец по ръбчето остана,
но пука ли ни от това? ...
Морето даде два рапана,
за да си гребнем синева.
Дъждец по ръбчето остана,
но пука ли ни от това? ...
601
7
11
И носи лятото хоругва светлосиня,
пощада моли за побъркания свят.
През нивите, полята – дето и да мине,
по стъпките му само макове цъфтят.
По синори от зноя рано оголели, ...
пощада моли за побъркания свят.
През нивите, полята – дето и да мине,
по стъпките му само макове цъфтят.
По синори от зноя рано оголели, ...
1292
6
11
Аз замлъкнах, че дрънкате, дрънкате.
Да е само това, но си вервате.
Уж ми целите жичката тънката,
а ужасно ми късате нервите.
Що е тук, още тук? Май парясница, ...
Да е само това, но си вервате.
Уж ми целите жичката тънката,
а ужасно ми късате нервите.
Що е тук, още тук? Май парясница, ...
373
8
Добра била съм и не съм била
и нямам място в ада, или рая.
Сред радости, любови и тегла,
сама и тъжна пътя си чертая,
трънлив е – от началото до края. ...
и нямам място в ада, или рая.
Сред радости, любови и тегла,
сама и тъжна пътя си чертая,
трънлив е – от началото до края. ...
396
5
9
Не ме разпитвай! Някак преживях.
Бе буря пясъчна, самум... Премина.
Под тоновете пясъци и прах,
сърцето ми превърна се в пустиня.
И сто години пясъците рих, ...
Бе буря пясъчна, самум... Премина.
Под тоновете пясъци и прах,
сърцето ми превърна се в пустиня.
И сто години пясъците рих, ...
294
3
5
От войни, от алчност и разрухи,
този свят съвсем се вкамени.
И вдовишките очи са сухи,
сто сираци – хиляди вини.
И дали, и Бог сега се дразни, ...
този свят съвсем се вкамени.
И вдовишките очи са сухи,
сто сираци – хиляди вини.
И дали, и Бог сега се дразни, ...
495
2
6
Стоиш застинал вън, на прага,
усмихнат – от немай къде.
Мълчиш – това не ми помага,
кажи сега, защо дойде?
Май с нея хич не ви потръгна? ...
усмихнат – от немай къде.
Мълчиш – това не ми помага,
кажи сега, защо дойде?
Май с нея хич не ви потръгна? ...
269
6
12
Отчуждено гъмжило и хора, и улици много,
в избелели зеници съзирам и лудост, и страх.
Изтънелите жици пренасят тъга и тревога,
и посърва градът, или може би аз остарях.
И липите вековни е някой изсякъл – до дъно, ...
в избелели зеници съзирам и лудост, и страх.
Изтънелите жици пренасят тъга и тревога,
и посърва градът, или може би аз остарях.
И липите вековни е някой изсякъл – до дъно, ...
959
8
17
Тръгна тихо, закачулен и студен,
сенките вечерни те размиха.
Колко много, свят разгулен взе от мен,
даде две-три ноти, два-три стиха.
Този град бърборещ сякаш онемя, ...
сенките вечерни те размиха.
Колко много, свят разгулен взе от мен,
даде две-три ноти, два-три стиха.
Този град бърборещ сякаш онемя, ...
657
8
13
Луната щом изгрее, в косите посребрени,
сълзите на поета – опали ще блестят.
Замаяно прибоят ще легне, примирено,
измолил тиха ласка – целувка за из път.
Изпълнила небето му с влюбено дихание, ...
сълзите на поета – опали ще блестят.
Замаяно прибоят ще легне, примирено,
измолил тиха ласка – целувка за из път.
Изпълнила небето му с влюбено дихание, ...
446
4
10
Лъжепророците весден Те величаят,
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.
И шибат гневни речи – камък, прах и жупел ...
а речите са сякаш всички под индиго.
Парите сбират след: Осанна! и Разпни го!
С човешка немощ бъркат пъкъла и рая.
И шибат гневни речи – камък, прах и жупел ...
316
4
9
И всеки в тежък час написан стих
е светлинка, от болка и надежда
и всяко чудо истинско изглежда,
обидите, отдавна ги простих.
Едно щурче среднощно да скрибуца, ...
е светлинка, от болка и надежда
и всяко чудо истинско изглежда,
обидите, отдавна ги простих.
Едно щурче среднощно да скрибуца, ...
250
5
8
Когато ми поддаде дюшемето,
май се превърнах в дървен философ.
Дрънкало и досадник, общо взето,
за всякакви полемики готов.
Задминах в рицарството дон Кихота, ...
май се превърнах в дървен философ.
Дрънкало и досадник, общо взето,
за всякакви полемики готов.
Задминах в рицарството дон Кихота, ...
469
7
16
Опърпан просяк, нажален –
поредно утро – дъждовито.
За слънчице петимен ден,
из локвите унило скита.
Уж лято, а заесеня, ...
поредно утро – дъждовито.
За слънчице петимен ден,
из локвите унило скита.
Уж лято, а заесеня, ...
441
5
14
А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците ...
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците ...
360
5
8
Сърцето ягодовото на юни,
светулките повика пак на бал,
щурец за луди танци закопнял,
за миг поспира – роза да целуне.
И капчица роса е помежду ни, ...
светулките повика пак на бал,
щурец за луди танци закопнял,
за миг поспира – роза да целуне.
И капчица роса е помежду ни, ...
327
6
9
Под кожата дебела, на злобаря,
навярно има осми слой – от лой.
Като латерна мъдрости повтаря,
в гласа си влюбен до полуда той.
И толкова е хлъзгаво, край него - ...
навярно има осми слой – от лой.
Като латерна мъдрости повтаря,
в гласа си влюбен до полуда той.
И толкова е хлъзгаво, край него - ...
313
4
10
Залезе слънцето, послушно,
зад хоризонта озарен.
Морето ласкаво го гушна
и залюля го в нежен плен.
Рибарю, ориста нелека, ...
зад хоризонта озарен.
Морето ласкаво го гушна
и залюля го в нежен плен.
Рибарю, ориста нелека, ...
546
4
9
Този дом има много врати,
а прозорците кой ли заключи?
Тук денят само в кръг се върти –
има свое легло, като куче.
Тежки щори, покрити са с прах, ...
а прозорците кой ли заключи?
Тук денят само в кръг се върти –
има свое легло, като куче.
Тежки щори, покрити са с прах, ...
601
4
16
Облаци тътнещи, облаци кълбести,
впрегнати в тежка небесна каляска,
сиви коне сте, с потръпващи хълбоци,
шиба ви яростно пътник – неласкав.
Мълнии здраво задържат ви впрегнати, ...
впрегнати в тежка небесна каляска,
сиви коне сте, с потръпващи хълбоци,
шиба ви яростно пътник – неласкав.
Мълнии здраво задържат ви впрегнати, ...
503
5
14
Винаги наградата я има –
нос от морков, въглени очи,
хрупкав сняг и белоснежна зима,
край комина болката мълчи,
сплела е хамак, от ветровете ...
нос от морков, въглени очи,
хрупкав сняг и белоснежна зима,
край комина болката мълчи,
сплела е хамак, от ветровете ...
1180
10
12
Искам на крилете – снежнобели,
гълъб да ми носи блага вест.
Искам седем дни и все недели.
Искам си усмивката! От днес.
Искам си небето, хвърчилата, ...
гълъб да ми носи блага вест.
Искам седем дни и все недели.
Искам си усмивката! От днес.
Искам си небето, хвърчилата, ...
424
2
15
Да, сивото ми вещество е малко,
ала челична – моята закалка.
Навреме тленността си проумях.
И зная аз, изменчивото време,
каквото имам, за изпът ще вземе – ...
ала челична – моята закалка.
Навреме тленността си проумях.
И зная аз, изменчивото време,
каквото имам, за изпът ще вземе – ...
883
2
11
От толкова прегъване поканата,
по ръбовете май чернилка хвана.
Каляските са само за избраните –
по балове не канят парцалани.
И феята е нейде запиляла се, ...
по ръбовете май чернилка хвана.
Каляските са само за избраните –
по балове не канят парцалани.
И феята е нейде запиляла се, ...
326
5
4
Душата спи в гнездо на жълта овесарка
и под крилцето мъката ѝ свряна е
поле сънува, златно жито, слънце жарко,
но този дъжд студен, като закана е.
Ни помен от отава и косачи, ...
и под крилцето мъката ѝ свряна е
поле сънува, златно жито, слънце жарко,
но този дъжд студен, като закана е.
Ни помен от отава и косачи, ...
228
3
5
Изливат се сякаш гневът и сълзите ти, Боже,
камшичено шибат земята градушки, порой.
Преситено стадото, за интернет се тревожи,
не вярват, че има Те, кой ли почита те, кой?
Отдавна било е – нощес и небето ще падне, ...
камшичено шибат земята градушки, порой.
Преситено стадото, за интернет се тревожи,
не вярват, че има Те, кой ли почита те, кой?
Отдавна било е – нощес и небето ще падне, ...
231
5
13
На К.
Хули сто, хули сто, хули сто,
пак се сипят – поетът обръгнал,
е замесен от друго тесто
и върви – накъдето е тръгнал. ...
Хули сто, хули сто, хули сто,
пак се сипят – поетът обръгнал,
е замесен от друго тесто
и върви – накъдето е тръгнал. ...
238
3
10
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
