popolo
214 results
Случайно или не, думата „свобода“ остана само като име на софийски квартал, споменаван предимно в криминалните сводки. Е, да, има я и в името на Бургаския свободен университет, затисната в демократичен сандвич между оксимороните „бургаски“ и „университет“. Случайно или не, някой реши, че „Парк на св ...
  1122 
Някога, някога, в далечното кралство Бардак, властвал крал Сифилис. Дъщеря му - принцеса Гонорея, била най-прекрасното създание, създавано някога от плътска любов. Красотата ù предизвиквала пареща болка в мъжките души, а потокът от кандидат-женихи не спирал да тече. Това направо вбесявало ревнивия м ...
  587 
Звигоите били дребни същества, непопулярни в почтените среди. Смятали себе си за най-добрите оракули в Склъч и ходели с дълги черни роби, безвкусно изрисувани със зелени звезди. Залепвали си фалшиви бради (по рождение били кьосета), а на главите им се мъдрели островърхи картонени шапчици, с които от ...
  555 
Незнайно защо, героите от приказките живеят през девет планини в десета. Явно им харесва да са далеч от нас, което всъщност е разбираемо. Героите на тази приказка обаче нямали нищо против да живеят в София, и то далеч още преди римските императори да идват тук да си лекуват артрита. С две думи – тов ...
  614 
Днес Царството на мръсните пръсти имаше национален празник – 20 години, откакто пресъхна и последното езеро. Еуфорията беше обзела всички – от кутрета до палци. Празнуваха дори средните пръсти, иначе известни с трудния си, затворен характер, както и безименните, които по принцип никой не забелязваше ...
  734 
В едно бедно село накрай света живял някога стар магьосник. Славата му се носела надлъж и нашир, и била съвсем оправдана – той можел да лекува всички болести. Графикът му така бил запълнен, че за съжаление последните в списъка често не успявали да доживеят изцелението си.
Веднъж пред скромната му ко ...
  567 
Живял някога един цар, който имал чудно красива дъщеря. Много кандидати се изредили да искат ръката ù, но царят винаги отговарял: „Още е малка – нека порасне!“
Минали години. Дъщерята станала на 35, а царят продължавал да настоява пред кандидат-женихите, че дъщеря му е още малка за женене. Един ден ...
  730 
Един беден рибар цял месец не хванал никакъв улов. Гладът се бил настанил удобно в скромната му къща и вече се чувствал като у дома си. На всичкото отгоре жена му, която имала врачанска жилка, не спирала да ломоти. "Некадърник, пенела се тя, опропасти ми живота!! Ама и аз съм глупачка – навремето ка ...
  556 
Имало едно време трима братя. В двора на къщата им растяло ябълково дърво, което всяка година раждало по една златна ябълка. За нещастие, всеки път идвала триглавата ламя и я отнасяла. Минало време, братята пораснали и решили вече да не са такива харабии. Най-големият брат казал:
- Писна ми оная уру ...
  1694 
Двата знатни веронски рода – Монтеки и Капулети, от незапомнени времена живеели в сговор и добросъседство. До момента, в който една страшна тайна свила гнездо помежду им: веднъж жена Капулети, по баща Мазерати, изпитала греховно влечение към мъж Монтеки, по баща неизвестен. Мъж Монтеки бил самото съ ...
  896 
Най-после отвори врати първият горски мол. Собственикът - бобъра Станчо, смени три ченета и даде година от живота си, за да го построи. Днес можеше да въздъхне с облекчение - делото на живота му беше завършено, а стълпотворението - невиждано. След тържествените речи Станчо прегриза лентата и реката ...
  536 
След като храносмели обяда си, боата Сиси тръгна на разходка. Беше в добро настроение, подсъскваше си весело, а птички и пчелички пригласяха и внасяха липсващата мелодия. Изтегна се на един камък и замря - това беше живот, мамка му! Добре, че успя да избяга от цирка. В гората нямаше кой да ù каже ко ...
  643 
- Колко си хубава днес, колко си невероятна, колко си привлекателна, колко си... - направи престорена пауза заекът Желю.
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...
  661 
Тази вече в гората се провеждаше подредното годишно събрание.
- Онтологично погледнато, от днес нататък ще се наложи да алиенираме - рече важно бухалът, а с него по принцип никой не спореше. Имаше набор от най-чудати думи, които използваше под път и над път и никой горски обитател не искаше да изгле ...
  676 
"Това не може да е истина!" - изпъшка сойката Зоя и за девети път се опита да се измъкне през тесния отвор на катеричата хралупа. Вътре беше тъмно, тясно и миришеше на престояли шишарки. Глупавата сойка така и не се досети да свали гердана от задигнати жълъди, гъби и орехи, който ù пречеше да се про ...
  581 
Днес калинката Минка имаше Рожден ден. От ранни зори тя се разшета, за да се подготви за партито си, на което бяха поканени всички с изключение на торния бръмбар, защото обичаше да разказва мръсни вицове. Измете пода с метла от стъбла на метличина, избърса праха навсякъде и се зае с готвенето. Като ...
  803 
Веднъж, докато се спуквала от скука, Червената шапчица се сетила за старата си баба. "Трябва да навестя дъртата, че току виж ме лишила от наследство" - помислило си доброто дете. Тя изгърбила майка си да сготви какво да е, сложила буламача в кошничката и тръгнала към баба си, която живеела в малка г ...
  985 
Стар трафопост. Отвътре долита пиянски смях, от време на време някой се появява на вратата и се изпикава пред възмутените погледи на майките от детската площадка. Бащите един по един отиват да се разправят, но не се връщат. От време на време някой от тях се появява, за да се изпикае, без да реагира ...
  498 
Ето, че най-после получих отпуск и се впуснах в приключението "риболов с надуваема лодка". Това беше стара моя мечта и когато Стамат ме покани да запълня третото свободно място в неговата певеце - "робинзонка", не се поколебах и за миг. Натоварихме такъмите, забравихме помпата и ето ни на път за язо ...
  587 
Слънцето напада с жълтия си чук и ме разплесква върху наковалнята на асфалта. Удар след удар и ето, че послушно започвам да променям форми. Палещите звуци галят, шептят, приласкават госпожа Метаморфозата. Ето я и нея – с лек вечерен тоалет по пладне и с изискани маниери на прикрита кучка. Аз съм неи ...
  653 
- Та накъде така, господине - попита Андрешко, защото след три часа размахване на камшика му беше станало скучно.
- По работа. Един от вашите са прави на безсмъртен и не си плаща данъците, та отивам да му секвестирам житото.
- От нашите, казваш... Не са такива хората тъдява, грешка някаква е станала ...
  791 
В час като този скакалците бродят из посевите, духовете бродят из изоставените къщи, а безсънието броди из моите очи. Махам с ръка да го пропъдя, но всъщност нежно го галя. Честито – това е етапът, в който алкохолът не помага! Уличният шум ме побърква, макар да е 3 сутринта. Ставам, отивам до бюрото ...
  658 
- Ако обичате, дайте ми онзи букет рози!
- Заповядайте, 27 и 50!
- Хм... отказах се. А може ли да видя петуниите?
- Разбира се... 33 и 80!
- Хм... ще взема този прекрасен букет кокичета. ...
  617 
Нощ. Над скучните панели е пришито пано от еднотипни квартални звезди. Тя и той лежат по гръб на неокосената поляна, точно зад супермаркета. Мълчат еднозначно и се чувстват като забравени монети. Може би след малко той ще протегне ръка към небето, а може би – към нея. Тя вероятно ще го попита откъде ...
  1396 
Откъм завоя се дочу локомотивната свирка. Дочка Парапанова легна на железопътната линия и се приготви да посрещне съдбата си.
„Направо съм като Ана Каренина”- помисли си Дочка, а след това с малко тъга си даде сметка, че никой няма да опише собствения ù живот. Все пак тя беше умна жена и знаеше, че ...
  699 
През целия си живот Жана Д`арк била заклета девственица, но умряла загоряла.
Вярата в ценностите е най–прекият път към алкохолизма.
Не питай какво може да направи страната ти за теб, а какво можеш ТИ да направиш за себе си.
Евнухът винаги ще предпочете парите пред любовта.
Кажеш ли лоши думи за нача ...
  961 
Зазидани в бетонни кубчета
водоравно и отвесно,
отговорите налучкваме
или наместваме.
  490 
Зад нашия ъгъл, на нашата улица
пак се срещам с отдавна забравени дни.
Поздравяват студено, студено отвръщам –
все пак не само ъгъл днес ни дели.
Разговаряме общо и общо се смеем, ...
  499 
Денят ни застига, безумен и блед,
завивките дърпа нагоре.
В човешкия театър от първия ред
раздава на всекиго роля.
До него спокойно и Краят седи, ...
  535 
Под конвой между "утре" и "вчера",
"днес" краката унило провлачва.
Кой от двамата ще го застреля?!
Кой ли утре за него ще плаче?!
Като в римски амфитеатър ...
  450 
В неоновата вечер спотаен,
грехът ме кани
с поглед на девица,
и с устни, жадно впити в мен,
със зъби от искряща огърлица. ...
  477 
Навръх националния празник Ставрева от петия етаж просна бяло, зелено и червено пране на балкона си. Иларион Ставрев се измуши изпод прането, опря мощни мишци на парапета, изпъна косматото си тяло и пръдна. Под него Николова, обхваната от кулинарен патриотизъм, готвеше гювеч с бяло сирене, зелени чу ...
  630 
Искам да ви разкажа за Градския транспорт. Навремето една от моите орисници дошла на орисването ми с рейс "Чавдар" и в яда си ме орисала, и аз така да пътувам цял живот. От тогава, ако на ден поне веднъж не се кача на автобус, после ми е нервно. Най-много обичам да стоя до стъклото зад шофьора и да ...
  573 
Здравейте! Аз съм Евлоги Ст. Георгиев, по прякор “Малкия булевард”. Пощальон в клон 1232 – Тръстеник, пътешественик, любител каратист, даже имам черен колан, защото жената забрави ютията отгоре му. Да я питаш защо й е да глади колан... Имам едно първо място по хвърляне на чук, защото ми беше писнало ...
  624 
Здравейте!! Аз съм майстор Цоло Трицолов от Кранево, водопроводчик осми разряд. Ние, пощальоните и млекарите сме най-търсените мъже. Когато отида на адрес, обикновено се оказва, че съпругът на домакинята е в командировка... И така теЧ след теЧ. Не, че се хваля, но една клиентка ми измисли прякор - „ ...
  607 
Остави ги за утре чувствата -
сега ме обичай първично!!
Сега ме обичай изпуснато...
Защо да не ни прилича?!
Послушай езика на тялото ...
  478 
В нашата бобнониера открай време е весело. Ето днес например – обзаложихме се с Тройния лешник, че няма аз да съм следващият изяден и спечелих – лека му тункваност!! Само че той се отърва, а за мен останаха утрешните басове.
Понякога е непоносимо да си късметлия.
  716 
Усмихната, прикрива се луната
зад облак от кирливи изпарения,
а ти отново бръснеш си краката -
задръстила си речното течение.
Проблясват лунно-жълтите ти зъби, ...
  582 
Само с теб съм свободен, грешнице!
Само тук и сега - до косите ти,
до очите ти с форма на лешници,
и до летния зной на гърдите ти.
По-прекрасна от нощна измислица, ...
  463 
Реките отдавна чертаят
по топлата длан на земята.
Животът - колода от карти -
ревниво си крие асата.
Съдбата в кафената чашка ...
  693  10 
Random works
: ??:??