severianin
417 results
СПОМЕН ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
На Румяна – виновно
Като арабска лъскава монета
търкаля се над стряхата луната
и не в прозореца ми просто свети, ...
  456 
НАСАМЕ С ЛУНАТА
От гърлото на мрака над земята
небесен вятър страховито свири,
дърветата ръце за помощ мятат
и храстите залягат по баирите. ...
  509 
ПОД ПЛАТНОТО
Пресича бавно есенните хълмове по билото
животът ми със старата каруца,
издува вятър като корабно платно чергилото,
въртят се колелетата, скрибуцат... ...
  554 
УТРЕ
Вън духа зимен вятър, зима носи,
вън леден дъжд по клоните вали.
Под тоя дъжд душата скита боса
и всичко в мен е свито и боли. ...
  497 
ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
Една завеса бисерна мъгла във сиво-синьо
драпира утрото и тежки дипли стеле
и хоризонтът като недовършена картина
се ражда трудно изпод бледите пастели. ...
  506 
НИКУЛДЕНСКА ЛУНА
Никулден е.
Сред коледния пост
небето с едри звездни люспи грее
и драска по земята рибя кост, ...
  676  13 
ЗАНАЯТ
Смъртта отдавна ни е занаят,
животът – опнато въже над бездна.
От раждане до смърт напред-назад
се лутаме по струните железни. ...
  683 
ОБЛАЦИ
Сякаш няма небе.
Сякаш няма поле и простори.
Сякаш Дунав от нищото идва и в нищото влиза.
Сякаш някаква плътна завеса се спуща отгоре ...
  1089 
СЪН
“The rest is silence…”
У. Шекспир, “Хамлет”
Светът заспива.
Някъде над мене ...
  654 
ПЪРВИ МОНОЛОГ НА КЛОУНА
“Когато героите си тръгнат, на арената излизат клоуните”
Хайнрих Хайне
“Боя се, че земното кълбо е жълтият дом на Вселената…”
Франсуа Мари Аруе – Волтер ...
  716 
ПЛЕТИВО
Жена ми сяда в скута с две кълбета
- до преждата кълбо от обич крие -
плете за внучките.
Да имат двете ...
  1112  13 
САЛМЕ *
Салме идва при мен носталгично смълчана,
носталгично смълчана присяда до мене,
притаила в очите си здрачни видения,
а в косите си тъмни – корона от блянове. ...
  478 
БОХЕМИ
La gard meurt et ne se rend pas*
С глава на дунавското голо рамо, вечер
сънува носталгични сънища градчето,
но даже тихата носталгия е друга вече ...
  508 
ИГРАТА III
Господин Късмет, госпожо Участ,
госпожа Съдбата ни събра,
а хлапакът Случай ме научи
да играя вашата игра. ...
  533 
СЕЗОНИ
“Налей ми светлина, прати ми вик!”
Венета АРАХАНГЕЛОВА
Налива в чашата на хоризонта като вино
далечен залез светлина далечна... ...
  636  10 
ЕТЕМЕНАНКИ*
Всяка прилика с каквото и да е е случайна
О, този тежък зной над Кадингира*,
над стихналия в изнемога град...
В небето огнетечно слънце спира ...
  584 
ЕЛИЗА И ЕДИНАЙСЕТТЕ ЛЕБЕДА
Реплика на Ханс Кристиан АНДЕРСЕН
На простора в бледото синило,
на небето в старото корито,
призрачни, далечни, белокрили, ...
  946 
ЗВЪН
Не искам милост!
Нека е свиреп
вън поривът на ветровете тъмни,
понесли горе облачната дреб, ...
  461 
ЗДРАЧ
“Обречен съм. Лазур! Лазур! Лазур! Лазур!”
Стефан МАЛАРМЕ, “Лазурът”
“О, тъмно, тъмно, тъмно...”
Томас Стърнз ЕЛИЪТ, “Четири квартета” ...
  562 
НЕБЕСЕН МОТИВ
На приятелите-поети
Викаш ли ме, Господи?
Изглежда
скуката при тебе си я бива, ...
  516 
РАЗПЯТИЯ
Rien a faire*
От векове – все същата картина,
един и същ тече край нас животът –
под палещия пек на Палестина ...
  549 
АКО И ТИ...
На Румяна
Бях беден.
Имах младостта си само,
но тя бе бързонога като вятър ...
  737  10 
ПЪТУВАЩИ ГОДИНИ
Къде отиват изживените години?
Къде се трупа времето изтляло?
Когато този кратък ден отмине,
къде погребват мъртвото му тяло? ...
  464 
ВЕЧЕРЕН АКВАРЕЛ
Ленив дъждец по залеза се сцежда
и се събира в шепите на здрача –
самата ноемврийска безнадеждност
над оголелите дървета плаче ...
  590 
ПЪТЕКАТА
И пак пристъпвам слепешком в мъглата гъста,
не виждам пътя си напред – напред е мрак,
и като стар слепец опипвам с тръпни пръсти
безплътното пред мен. Бих спрял, но няма как ...
  365 
СПОМЕНИ
Аз следвам пътя – оня вечен път
на миналите преди мен през дните.
Не крача сам.
Наоколо вървят ...
  492 
НОЕМВРИ. ОНЯ, МОЯТ…
“Вече знам какво, освен дъжда,
ме очаква през ноември...”
Михаел КРЮГЕР, “Календар”
Горят последните листа в ръжда, ...
  703 
ВРЯЩОТО ГЪРНЕ
* 23 години демокрация или що е гражданско общество и има ли то почва у нас
Да ме прости другарят Емил-Едуар Шарл Антоан Зола, че му ползвам заглавието без разрешение, но то много пасва на онова, което става днес у нас. И чиято 23-годишнина гордо отбелязваме. И на което още по-гордо да ...
  1784  11 
ПРЕМЪЛЧАНО
Я стига глупости, душа!
Защо си свита?
Не е ли днес в нозете ти върхът?
С крилете си не стигаш ли орлите? ...
  509 
ОЛОВО
Аз знам,
косата ми ще стане сребърна
– един ден – той не е далеч – ще стане –
и всяка сутрин ще се чупи гребена ...
  478 
КРЪСТОВЕ И КЛАДИ
Tertium non datur*
Студено е.
Крайпътните дървета
протягат клоните си заскрежени, ...
  501 
MERCI, MADAM LA VIE*
Животът през сърцето ми минава,
оставяйки дълбоки коловози;
приятелите тихо оредяват,
по-често срещам скъпи некролози, ...
  618 
ПЕРВИГИЛИЙ
Луната скита между древните могили
като наметнало седефен шал видение,
нощта е синкав дим, за странен первигилий*
звънят камбани в тъмното небе над мене. ...
  523 
ГВОЗДЕЙ
Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,
от тези, за разпятие ковани,
но моят край не е земя юдейска –
тук не разпъват с гвоздеи по дланите. ...
  673  10 
ЗАЛЕЗ В ЕСЕННО ЖЪЛТО
Денят си тръгва без да бърза по небето
и нощен вятър роши жълти и мъгливи,
увиснали по клоните на старите дървета,
далечни облаци – космати лъвски гриви. ...
  545 
ЕРЕТИЧНИ ОЛТАРИ
Ако наистина душата иска само
да коленичи за молитва мълчалива,
защо й е надвисналият свод на храма,
стените с мъртвите икони причудливи, ...
  515 
(откъс)
...
Уви, читателю, напразно се тревожиш –
да следвам стъпките на слепия* не смея
и знам добре, че днес едва ли някой може ...
  568 
ЖИВОТ
Душата ми, душата ми изгаря
на залеза на дните ми във здрача;
през листопадни есенни пожари
животът ми неумолимо крачи, ...
  574 
НОЩ В РАЯ
Полуздрачът се спуска отсреща по склона
и полите си черни раздърпани мята –
хоризонтът виси като стара икона
върху древния тъмен олтар на земята. ...
  551 
НОЩТА СРЕЩУ ДИМИТРОВДЕН
На светлата памет на баща ми, Димитър
Над мен паунова опашка пери
настръхналата лунноока вечер,
трептят звездите, ...
  695 
Random works
: ??:??