severianin
417 results
НОВИЯТ АТОН
Светът край мен прилича на Атон
с десетките си манастири черни.
Тук полъхът на вятъра е стон,
тук клепалата бият за вечерня. ...
  771 
ЮДА
Отново ме предаде.
Нищо, може!
Но ме целуна като брат все пак.
По-хубаво ли е направо с ножа ...
  475 
ЛЪВСКИ СКОКОВЕ
На Ст. Поптонев
Стига спомени и елегии
– дни, заровени надалече –
няма вече юнашки легии, ...
  510 
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Събрах най-близките – една дузина.
До ръбчето напълних всички чаши
с христова кръв – червено тежко вино;
разчупих хляба... ...
  582 
ДАНО...
Отстъпих в спора.
Ще ме помнят внуците
като загубил и това сражение...
До днес вървях със стиснати юмруци ...
  485 
РЕПЛИКА
“Но работата не е там: как да излезеш
от Долината на скръбта,
а – накъде да тръгнеш после”.
Валентина РАДИНСКА ...
  545 
ЛОТОСОВО СЕМЕ*
Светът, пиян от лотосово вино,
забравя вчерашния минал ден.
Аз помня.
Аз не мога да отмина. ...
  638 
СРЕД МРАКА
Чер мъхест мрак се трупа покрай мене.
Нощта гаси полека цветовете
и само горе в жълто и червено
лалето на луната бледа свети. ...
  730 
ОГЛЕДАЛАТА
Огледалата лъжат!
Всеки ден
в сребристата отсрещност се оглеждам.
И всеки ден застава срещу мен ...
  1063 
ГЛИНА
Бях глина.
Просто глина – влажна, тежка,
пред оня стар, неук грънчар – Живота.
Не станах ваза. ...
  716 
ПЪТ
“Започва път от моя праг.”
Дж. Р. Р. ТОЛКИН, “Властелинът на пръстените”
Започва път от моя праг.
Дали ...
  683 
ОГЛЕДАЛЕН СВЯТ
И аз живея – крехък и невечен –
в един от световете, скрити в нищото...
Когато си отивам, ще е вечер,
ще дреме жар под пепелта в огнището, ...
  808 
КОЛЕЛОТО
Колело – просто струпана мрачна грамада.
Аз съм негова ос. Или може би вечното в мене.
Колелото е в мен и край мен.
Затова и не пада – ...
  535 
ОТБЛЯСЪЦИ
Исках да бъдем със теб, както някога, двама.
Ти ми отвори,
но как да прекрача – не зная.
Място за мене и днес, както някога, няма – ...
  500 
ДЛЪЖНИК
На никого днес нищо не дължа –
изрядно върнах всеки дребен заем.
Не съм печелил никога с лъжа
и нямам за какво да се покая. ...
  553 
66
Сега съм на шейсет и шест.
Огромен
изгрява слънчевият диск зад мен.
Смехът е спомен. Младостта е спомен.
Притиска ме един огромен ден. ...
  660  15 
С ЕДНО ОКО
“Живял съм достатъчно, за да видя,
че различието ражда омразата”
Стендал, “Червено и черно”
Отново се препънах сам. ...
  578 
ПОСЛЕДНОТО ПРИСТАНИЩЕ
“Къде се намира
онова последно пристанище,
от което няма да отплаваме?”
Херман МЕЛВИЛ, “Моби Дик” ...
  1824 
ПУСТИНЯ
Между редките спящи оазиси прашни
този свят е пустиня с напукани устни.
Тук самумът е бог, тук са жегите страшни
и миражите скитат далечни и пусти. ...
  677 
СВЯТ ОТ ЪГЛИ
Светлината угасва полека,
падат сенки, родени от здрача.
По житейската стръмна пътека,
без да виждам напреде си, крача. ...
  578 
НЕКАЗАНО
“Това, което остава неказано, е винаги най-важното...”
Яан КАПЛИНСКИ, “Между сън и пробуждане”
Неказаното вчера, днес ме смазва,
тежи в душата като тъмен грях. ...
  564 
СЪН II
“Сън съм сънувал...”
Георги ДЖАГАРОВ, “Пробуждане”
Бях малък.
Прашното градче на дните шарени ...
  633 
НАГРАДА
Застанал днес на крачка преди края,
идеята за вечност ме тревожи –
живял съм дълго, но да си призная:
не те разбирам, милостиви Боже! ...
  459 
ВМЕСТО МЕНЕ
“Аз съм там, където мен ме няма...”
Лусила Годой /Габриела МИСТРАЛ/
Там, на края, на север от дните ми днешни
моят град край вълните на Дунав ме чака... ...
  660 
СЕЛСКА НОЩ
Зад мъртвите монети на неона,
край уличните лампи натъркаляни,
на орехите в дрипавите клони
нощта трепери, мокра и разкаляна. ...
  507 
НЕ САМО...
“Тежко на онзи, който в морето вижда само вода,
който не чува гласа на нямата природа, който в
скалата вижда само камък!”
Надпис върху скала във Високите Татри ...
  620 
ТИШИНА
“Душата ми кънти от тишина.”
Георги ДРАМБОЗОВ
“А в тишината стена.”
Валери СТАНКОВ, “Рисунка с въглен” ...
  702 
НЕВИНАГИ И ПОНЯКОГА
“...дважды два не сразу сто.”
Борис ПАСТЕРНАК, “Высокая болезнь”
О, две по две невинаги е шест,
не изведнъж, не просто тъй – случайно. ...
  665 
РАЗГОВОР СЪС СИНОВЕТЕ
“Животът се измерва не с години,
а с дирята, оставена след нас...”
П. КАРААНГОВ
Ах, дирята... Тя е нетрайна, момчета. ...
  968 
ПИСМО ОТ ОСТРОВА
“...без бряг са времената...”
Алфонс дьо ЛАМАРТИН
На масата до мен седи часът на здрача.
Пред двамата съм сложил чаши вино; ...
  507 
ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ
“Аз бих искал ливадите да бъдат червени,
реките – златножълти, а дърветата – сини.
Природата няма въображение.”
Шарл БОДЛЕР ...
  578 
ИЛЮЗИЯ
“...безмълвни като нарисуван кораб
сред нарисуван океан...”
Самюъл Т. КОЛРИДЖ, “Поема за стария моряк”
Животът ми е странно приключение – ...
  648 
ПОГЛЕД ПРЕЗ РАМО
“В зрелостта си поетите са длъжни
да пренапишат старите си стихове...”
Съвет на приятел
Бих пренаписал старите си стихове, ...
  571 
СПОКОЙСТВИЕ
“...когато ме напусна и тъгата...”
Павел МАТЕВ
Отидоха си!
Залезът цикламен ...
  456 
ЗАЛЕЗ В АЛЕНО И СИНЬО
Не дъжд ръми над мен – кърви небето
в самия край на дневната прохлада,
и вишнев залез неподвижно свети,
увиснал над реката. ...
  485 
ФЕНЕРЪТ
Пред своя дом съм сложил стар фенер
– подарък на приятел от далече –
самотен малък фар сред мрака чер
пред топъл пристан в ледената вечер. ...
  762 
ЖАР-ПТИЦА
На внучките ми, близначките Рая и Деница
Две приказни пера от чисто злато
на моя праг сред утрото горяха.
Дали ги бе забравила луната, ...
  849 
ВЕТРЕНСКИ ЧУДЕСА
Тук дните кацат като пеперуди
– и носталгично тъжни, и щастливи –
на дясната ми длан денят се буди,
на лявата ми длан нощта заспива... ...
  607 
ЗВЪН
Честита пролет!
Не снегът се топи – от небето мъглата се стича
и тече сред тревите на сиви и сини вълни;
и звъни хоризонтът далечен от глъчката птича, ...
  457 
БЕЗКРАЕН ДЪЖД
Навярно е разсъмнало отдавна,
но вън е още нощен здрач, защото
вали безкрай.
Дъждът чертае бавни ...
  496 
Random works
: ??:??