thedac
873 results
Копнеех си следобед да те гушна
и двама да се чувстваме добре.
Живея за Любов – великодушна,
в която да се къпят светове.
Когато те жадувах, се намирах ...
  463 
Светът е скромно подреден: да имаш хляб, да имаш маса,
да срещнеш утрешния ден с любимо чайче на тераса.
Да бъдеш смел – и много див! – любов на всеки да раздаваш,
да преживееш нервен срив, да можеш благо да прощаваш.
Да имаш син и дъщеря. С жена, която те Обича, ...
  1081  10 
Имам нужда от точно това:
да пробия със словото мрака,
да извия в небето гласа
на поета, обречен да чака.
Да се скрия, прогизнал от страх, ...
  747 
Ставам сутрин. Правя си кафе.
Хапвам кроасан и се усмихвам.
Гледам към красивото небе.
Пиша и Вселената утихва...
Казвам се Димитър и съм смел ...
  377 
Вярвам в топлата прегръдка и в живота тъй красив,
в бебешката първа глътка и в съседа ми щастлив.
Вярвам в хората. В доброто. Блага вяра ме крепи,
че мираж дори е злото днес в човешките души.
Вярвам в птичето, което звънко пее през деня, ...
  668 
Аз говоря с поезия, братя,
и целувам с поезия също.
На душите ви искам да пратя
любовта от словесната къща.
Аз съм тътен в световното нищо ...
  326 
Най-накрая остават телата.
Да, телата остават накрая,
приютили на топло делата
и живота, за който мечтаем.
Най-накрая се виждат чертите ...
  390 
Наркотиците нямат лица, сърца и души и не могат да говорят. Обикновено се превъплъщават в прозрачните или невзрачни образи на мълчаливи, пресметливи гости в разбити и привидно погубени човешки животи, възприели с всяко свое разнебитено сетиво поглъщащата тъмнина и перманентния ужас като напълно норм ...
  420 
Днес честитя рождения ден
на сестра си, която обичам!
Тя е пролет и лято за мен!
Пожелавам ѝ смело да тича!
От душата да светят звезди ...
  837 
Кой ще посрещне тъгата ти,
щом се обливаш в сълзите?
Кой ще докосне душата ти?
Кой ще събори звездите?
Кой ще отвори очите ти? ...
  436 
Ще те помня красива жена
и ще тичам на изток от мрака.
Ще напиша от радост творба:
„На живота душата тиктака“.
Ще обичам очите ти аз ...
  1060  10 
Бледоликите спомени тичат
и обричат душата на мъка.
Аз приличам на шепот на птиче,
полетял над словесния пъкъл.
Аз обичам живота ни странен ...
  271 
Аз пораснах в години нелеки
и в проблеми успях да порасна.
От дилеми изграждах пътеки,
от тъгата – словата прекрасни.
Аз изгубих и много спечелих. ...
  563 
В този свят на условности криви
сме сами в самотата на мрака.
В този свят сме изкуствено живи.
Знам, боли, но животът не чака...
В този свят сме щастливи другари ...
  621  20 
Влакът слънцето надбягва и на изток той лети.
Може би сега ще трябва да затворите очи,
за да видите нивята и красивите цветя,
за които необята пише стихчета в нощта.
Затворете си очите... Усетете скоростта... ...
  297 
Цял живот срещу вятъра тичам,
срещу мрака, изплезил език,
и когато Живея – Обичам
със сърце и душа на лирик.
Цял живот съчинявам поеми ...
  492 
Няма болка и няма измама
в любовта ни, която блести.
Като в някаква приказна драма
сме избрали да бъдем звезди.
Не разбра ли, че вече ме няма? ...
  390  12 
Отивам ти на женската душа,
която късно вечер ме завива.
Отпивам от неземна красота
и мъжката Вселена ти отива.
Отивам ти на скъпия парфюм, ...
  1021 
Реших да се разходя из градчето и стихче да напиша след това
за Царевец, за пролет, за небето. Дано да е с мелодия добра.
Преминах през годините нелеки. Надявам се, че вече са назад.
Понасям се по дългите пътеки и нека всеки бъде мой събрат.
Студентските години си отиват. Отиват си годините. Летят. ...
  276 
Укроти се световната буря
и престанах да плача за теб.
Любовта на почивки разтурям.
Ще си взема и сетния ред.
Ще съборя мечтите полека. ...
  441 
България на спомен заприлича,
потънала в поток от сивота,
но даже и такава я обичам,
защото е Родината ми тя!
Тъгувам, че по пътищата няма ...
  860 
Като огън в очите ми – двете –
ме изгаря светът полудял.
Аз Ви моля, приятели, спрете
да сечете добрия морал!
Вън пустее земята ни клета ...
  387 
Живеем за едничката Любов!
Приятели, за нея си живеем!
Тревичка е в живота ни суров
и птичка е, която медно пее.
Променя ни към много по-добро ...
  284 
Всеки ден се топеше градът.
Всеки ден си отиваше някой,
а от болка трептеше светът
и мълвеше на някого: „Чакай“.
Всеки ден: върволици, печал ...
  391 
От всичките ми хубави жени,
които заобичах край морето,
навярно си най-хубавата ти –
и пламък си в очите на сърцето.
От спомени, които изживях, ...
  354 
Животът е прекалено кратък и цинично суров, за да го пропиляваме в мисли за сенки от миналото. Навярно и ти си закърмен с онзи извечен материалистичен стремеж за токсично притежание на всичко, както и на фалшиво обожание от всички. Старанието ти непременно да ги получиш, е нищо друго, освен едно бос ...
  864 
Живеем в размазана като яйце в бетонна стена реалност, която е ехидно смееща се беззъба вещица в сърцевината на изтощените ни от грозно, болно препускане между лични проблеми, опразнени стремежи и кухи идеали умове. Уверено смятам, че заслужаваш да те наградят на бляскава церемония с огромен златен ...
  317 
Исках да си събера багажа в стар евтин куфар, да изляза гневен навън, да вляза в случайно жълто такси и да поема към летището, без да се изтезавам, пътувайки натам, с мисли за това какво е било и какво можеше да бъде. Да избягам, бе най-лесното и глупаво решение, което имах избор да взема, огорчен, ...
  397 
Оплетох се в дилемите на дните
и тъжно сам излязох през вратата.
Проблемите, бедите и сълзите
оставих ги в кутията. (В тъмата).
Понякога надеждата ме смазва – ...
  332 
Навярно ме спасява любовта
към стръкчето трева и небесата,
към хубаво момиче, към Жена –
към силните копнежи на душата.
Обичам да Живея всеки ден ...
  257 
На нас се падна тежката съдба
в обърканото време да живеем,
което е чудовищна борба,
която на доброто ни се смее.
Греховен ли е днешният ни свят, ...
  251 
Представѝ си зелена трева
и красива земя представѝ си.
Добавѝ и щастливи деца.
До мечта за добро докоснѝ се.
През нощта заобичай жена ...
  259 
Къде си ти? Къде съм аз?
Във този късен, късен час
заспива ли без нас Бургас?
Дали морето пак е буйно,
или напява шумно: „Чуй ме!“? ...
  383 
Дано да има в чашата с вода
една сълза, която да изпия
през лятото на моята съдба –
целуната от слънцето магия.
Не крия, че живея за копнеж – ...
  237 
Чета си книги и редя надежди.
Обичам, но дали ме мен обичат?
Епохата е страшна и изглежда –
животът ни е смешно реторичен.
Започна се със вируси проклети ...
  305 
Ще пия ли следобедно кафе?
Ще пиша ли по пясъка с любима?
Ще тича ли наоколо дете –
или това са просто сухи рими?
Ще ходя ли на работа с искра? ...
  340 
Ако твоето другарче
някой ден те нагруби,
помислѝ си за глухарче
и с любов го прегърнѝ.
Боят нищо не решава. ...
  1147 
Светът е спрял и всичко го боли:
главата, раменете, коленете.
От болките дори му се крещи
в минутите на този час завѐтен.
Вселената се люшка за очи, ...
  279 
Не желая да влизам в кавги
и не зная какво ще ми струва
да рисувам със слово очи,
за които отдавна будувам.
Не обичам да тичам натам, ...
  196 
Татко един не взе своя син
от кѝтната детска градина.
Остана самѝн игрив господин,
без шумната вярна дружина.
Играчките спят, чистачки мълчат, ...
  184 
Random works
: ??:??