thedac
873 results
Дъщеря ми навярно след време ще каже:
„Тате, бил си поет, но какво от това?
За какво си се имал за толкова важен?
За какво си се борил, баща ми, в лъжа?“.
Цял живот съм се борил, момиче любимо... ...
  311 
Гара Стралджа е тук. Слязох бавно от влака.
На перона сърцето ми стъпи с крака.
Не пропусна да мине край мен севернякът
и да вдигне за поздрава „Здрасти!“ ръка.
Гара Стралджа запя и гласът ѝ отекна ...
  853 
Аз понякога шумно мълча
и разбирам човешката мъка.
Аз понякога тихо скърбя
и кървя, а душата ми лък е.
Аз се губя – изплашен и сам, ...
  218 
Тя ухае на изпрано, а косата е на кок.
Сутрин става много рано и отива на кръжок.
Подранява и намира как с любов да изплете
от кавгите на всемира мир за всякое сърце.
Тя танцува, готви, тича и отглежда две деца! ...
  345 
Ако ли някой, който си обичал,
не ти е верен, не, не ти е верен,
не се отчайвай ти, другарю смел,
все нявга друг ще те намери...
Ако ли дал си много ти за някой, ...
  242 
Знам, че всичко, което се случи,
ме застигна със смисъл. Дори
се наложи в сълзи да науча,
че когато обичам – боли.
Нямам сили да ровя дълбоко – ...
  263 
Минаха толкова много години.
Минаха толкова много лета.
Минаха пролети, есени, зими.
Минаха в полет и птичи ята.
Минаха хора, печално смирени. ...
  389 
Тишина. В тишината – врата.
Зад вратата – жена и дечица.
Пред вратата – усмихнат баща.
На небето – сълза на зорница.
Тишина и разруха без плът... ...
  908 
Завържѝ си косата на плитка
и с червило рисувай омая.
Не желая да влизаме в битки
и сега пред света ще призная,
че когато те няма, умирам, ...
  428 
Гледам някакви голи полета навън
и увехнали хорски надежди: размити.
Аз пътувам във влака, но сякаш е сън
моят ритъм, но нивга за него не питам.
Аз не питам, а просто пътувам в купе ...
  238 
Няма смисъл да мисля за теб.
Ти бе просто илюзия лоша...
Ти бе счупен жестоко портрет,
който бързо изхвърлих във коша.
Ние можехме двама – нали? – ...
  285 
Пътувам си нощем спокойно.
Минавам през Роман дори.
Надежда крепи ме: достойна,
че виждам човешки съдби.
На Мездра ни става студено ...
  213 
Човек не може вечно сам
след куп войни да се изправя.
Човек е силен и голям,
но нявга мъка го поставя,
където въздухът горчи ...
  708 
Бих могла да бъда твоя муза.
(Бих могъл да бъда стих и бряг.)
Твоят стон, дихание и изгрев.
(Бих могъл да бъда мил и благ.)
Бих могла да бъда твоя жажда. ...
  190 
Пиша си на листове с любов тихо и обичам тишината.
Имам аз и погледа орлов, който ме понася към душата.
Някой ме познава като тих. Друг ще ме запомни като тътен.
Аз се извисявам в нежен стих и се разпилявам в знак крайпътен.
Аз съм мак в градина на жена. Аз съм плач на тъжен януари. ...
  276 
Момичето, което промени света ми и надеждица ми вдъхна,
че хората се раждаме добри, а всичките злини са дреха връхна,
въздъхна като птиче от любов и литна над живота ми от рими.
Затичах се към изгрева, готов да нося и лета в студени зими.
Затичах се към златните земи. Оставих да ме води топлината. ...
  275 
Любовта е магия, която главата завърта ми,
и понякога даже ме вдига високо, високо.
Аз не крия, че често след нея с надежда озъртам се –
аз, готов да се сбия с живота си, който понякога ток е.
Любовта е стихия, която ще мине направо през къщата, ...
  406 
Всеки иска да бъде прегърнат, приятели!
Всеки иска да бъде обичан дълбоко!
Всеки вечер блуждае в земя на мечтатели!
Всеки тайно поглежда с душа към високото!
Всеки плаче, но някак от себе си крие се ...
  184 
Ние сме природни същества: млади, стари. Крачим и умираме.
Мисля си до болка за това: светлата любов дали намираме?
Може би избираме кога някого в сърцето да допуснем.
Плачем за отминали лета. Бързаме в живота да се впуснем.
Ние сме децата на света. Нашите родители са дните ни. ...
  234 
Обичаме водата, но защо децата в нас се плашат от шума ѝ?
Нима и тишината е сребро, което завладява и ума ни?
Кога ли ще се впуснем с лекота към тихите простори на всемира?
Защо не се обичаме с душа, а поводи за мъката намираме?
Цитираме от книгите слова и после ги забравяме сред дните. ...
  1002 
Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...
  533 
Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...
  365 
Понякога в душите ни е хладно,
а някога е светло и красиво.
Понякога ни гони сянка гладна
на минало сурово и горчиво.
В ушите ни покълва ужас жежък, ...
  246 
Завърнах се, където малък бях, където си играех и се учех.
Обърнах се. Живота си видях. Навярно в мен усмивката се включи.
Понесох се с приятели добри по слънцето, постлано в коридора,
и смесих болка с хиляди мечти. Отново съзерцавах ни на двора.
Годините се движеха назад и моят град ме гледаше усми ...
  302 
Връщам се от слънчевия град,
който ме прегърна и целуна.
Пловдив е магичен кръговрат!
Пловдив е изпънат като струна!
Вечните тепета го красят. ...
  261 
Във влака за Пловдив е тихо,
но тихо дали е в сърцата,
които с почуда откриха
словесния рай на земята?
Не зная къде се намирам, ...
  269 
Бягам в съня, но те няма.
Няма те вече, любима...
Ние когато сме двама,
лято е всяка година.
Злато в очите не виждам. ...
  338 
Ако нямаш пари – запомнѝ,
че си ти най-богат на земята.
Те – парите – са остри стрели
и се впиват дълбоко в душата.
Ако нямаш с кого да мълчиш, ...
  256 
Ако няма детенце да тича
в моя дом, аз защо да градя?
Ако няма кого да обичам
до безкрай, за какво да творя?
Ако няма с кого да споделям ...
  303 
Аз съм дух, затворен в тяло, и съм тяло за душа.
Аз съм топло одеяло и красива светлина.
Аз обичам да обичам. Аз словата си редя.
Те на пролет ви приличат и на стръкче топлина.
Аз понякога потъвам, но изплувам смело пак. ...
  316 
През нощта аз не зная къде си
и се моля – дано си добре!
Пред света ми се спускат завеси,
но в гърдите ми бие сърце.
Днес сърцето е гладно за ласка ...
  241 
Аз навярно за теб съм море.
Ти се губиш в очите ми сини,
а вълната момент си краде
и се лее в познатото име.
Аз съм млада душа на момче. ...
  442  15 
Защо ли се мразим? Защо се презираме?
Защо да говорим на пътя не спираме?
Защо сме далечни и някак си чужди –
тела безсърдечни пред топлата нужда
след тежка умора приятел да чуем, ...
  344 
Хубаво е в Шумен. Тихо е.
Стъпва тишина по релсите.
Лее се в море от стихове.
Някъде страхът навел се е.
Гарата е дама необичана, ...
  267 
Началото създава красота
и пее тя за светлото начало.
Намирам се до крепостна стена
над Шумен – на живота огледало.
Над Шумен съм и мисля си сега: ...
  269 
Когато синът ми танцува с момиче,
в душата ми птичета много ще пеят.
Когато я пази и страстно обича,
когато през огън ще мине за нея.
Когато говори ми нежно за дните ...
  670 
Искам да виждам жената у теб!
Слагай, любима, и грим, и червило.
Аз ще си нося костюма – поет –
бавно потънал в лицето ти мило.
Искам да хвана дланта ти навън. ...
  327 
Когато падаш ти в тъга и чезнеш в шеметна умора,
вдигнѝ глава над пепелта и знай, че нейде има хора,
които мислят си за теб и в късни нощи те сънуват.
Дори сънят им да е блед, в света си цветно те рисуват.
Когато нямаш светлина и сякаш мракът те поглъща, ...
  464 
> „Обичате ли живота? Тогава не прахосвайте времето,
> защото то е онова, от което е направен животът.“
>
> Бенджамин Франклин
В настоящото научно есе, представляващо своеобразен експеримент за съдържателно разглеждане на специфичната тема за живота като време и пространство в контекстуалните услови ...
  2085 
Не живее на небето,
а живее право в нас.
Бог е делото, което
вършиш точно в този час.
Бог е вечната надежда, ...
  1052 
Random works
: ??:??