Tzvetna
267 results
Бабините терлици
==============
Навярно баба мирна не седи
и в райските покои, с райски куки,
плете терлици с шарка на звезди, ...
  1285 
Лудостта на сърцето
================
Дреме сърцето ми в лятната люлка,
дреме и хич не му пука.
Сякаш е още средата на юли. ...
  354 
Рождество
==========
Да приседна до теб позволи,
да се стоплим в прегръдка от обич.
Виж! Навън самотата вали ...
  347 
А някой няма коледна елха
***************************
А някой няма коледна елха,
навярно даже роден дом си няма.
Преравя из боклука за троха ...
  555 
Спи селцето под снежния пухен юрган,
топло пукат дръвцата в търбуха на къщата.
По небето се вие димът — великан,
за да помнят душите дома си за връщане.
Лайва куче, подушило в мрака глиган, ...
  388 
Крушата
========
Окръгли се Луната от любов
и легна тежко в клоните на крушата
сред двора ми, опоскан и суров, ...
  641  12 
Оскъден свят
============
Светът ни по природа е суров,
оскъден на добро, хронично сушав,
Далеч в небето Господ е любов, ...
  637 
Истински жива
===========
Имам вятър в косите от чорлави приказки
и си гоня мечтите през девет баира.
Все си губя торбата с вълшебните трикове, ...
  492 
Изгрява нов ден
=============
На простора изгрява нов ден,
с бледо слънце и сънени улици.
А дърветата крачат край мен, ...
  428 
Седем мига любов
=================
Седем мига любов — като златни пендари,
пусна в скута ми летен и отрони сълза.
После хукна лудешки да палиш пожари, ...
  702  17 
Живот за разлистване
===================
Дълго чаках Годо, който в мен да взриви тишината,
за да видя света през очите на сляпа любов.
И разсипвах трохички от себе си в жаркото лято, ...
  383 
Ако можех да видя с очи на художник
===============================
Ако можех да видя с очи на художник
този свят — за минута поне,
бих разбрала навярно какво го тревожи ...
  629 
Лудите
Облечени в раздърпани халати,
избелени от хиляди пранета,
присядат двама луди сред цветята
под звуците на хор от сто щурчета. ...
  470 
=====
ХОРО
=====
По кривите пътеки на живота,
през хаоса от скърби и добро, ...
  475 
Ти знаеш ли, че те обичам
=====================
Потискаше ме есенният дъжд,
щом жадно по стъклата се разплаче.
Но днес видях как ливна изведнъж ...
  756 
Новият Андрешко
Един Андрешко — черен гологан,
притяга пак раздрънкана каруца.
Личи му отдалеч, че е профан —
вони на лук и евтина пърцуца. ...
  1071 
По залеза се спускаше кошута
===========================
Сбогувам се на прага на нощта
с една любов – пресъхнала градина.
Навярно просто блян била e тя, ...
  514  10 
Една добра старица
================
На крайчеца на градския пазар,
до кофите с боклук, на ланшен вестник,
една старица ниже благ товар ...
  898 
Простих ти
=========
Проклех те да сънуваш брегове,
но нивга вече бряг да не намериш.
И всеки спомен с теб строших на две, ...
  504 
Когато няма дом
===============
До селото едва дойде пешком
(през детството се стигаше с каруци)
и дълго търси своя роден дом ...
  506  12 
Понеже ще се мре
===============
Понеже и бездруго ще се мре,
поисках да е леко и красиво.
Смъртта поканих — както му е ред — ...
  872  16 
Съвършената Ева
===============
Тя е истинска котка по нрав (своенравно-гальовна)
и минава през хищните погледи с дъх на пожар.
Под шпалира от кестени вече сезонът е ловен, ...
  630  11 
На хвърлей от дома
===================
На хвърлей от дома полъхва есен,
жужат пчели по туфите с цветя.
Замайвам се от славеева песен, ...
  456 
Един уличен фукльо
Този черен дръглив котарак,
този уличен фукльо,
най-нахално превзе моя праг
и не иска да мърда от тука. ...
  558 
Обречена
Обикнах те до лудост и забравих,
смъртта, че ме обрича на мъглите
за вечност и в сърцето ми връхлита
с камбанен звън — забързан и неравен. ...
  434 
Избор
Бели стъпки на сън и будуване в шепот.
Светлина за душата. Тишина и покой.
Вън е шумният грак на човешкия епос.
Моят свят, кой от двата е? Кой? ...
  355 
Селският казан
Откраднаха ни медния казан —
на селото последната светиня.
Но мъката не се теши с айрян
(с казана и ракията замина.) ...
  754  10 
Данък
Във едно горещо пладне,
под една вековна бука,
млад поет се скри на хладно
и съблече си сюртука. ...
  466 
Тя танцува
Тя е млада жена. И танцува откакто се помни.
Завладяващо-страстно, с оголени вени, без дъх.
Всеки танц я взривява до атом и жажда за полет
да достигне небесния връх. ...
  1075  19 
Тишината ми е синя
Убодоха ме с дяволско вретено,
но вместо да умра, се скъса корен.
Очите ми прогледнаха в зелено,
олекнах и със Бог се заговорих. ...
  446 
Опако стихотворение
На края на деня бленувам изгрев,
на края на нощта сънувам нощ.
А слънцето, щом зяпне в мойта изба,
замерям го със някой стар галош. ...
  627  10 
Любовта ме докосна
Любовта ме докосна по рамото с твоите пръсти.
Беше полъх по-нежен от допир на скъпа коприна,
но преля по снагата ми в жиг от парлива коприва
и сърцето ми (в бяг на кошута) от обич се пръсна. ...
  458 
Църква за птици
В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората. ...
  1202  17 
Мараня
Маранята нагарча солено по голата кожа,
а небето облизва последната влага с език.
Прежадняла, душата, за капчица дъжд моли, Боже.
Лешояди се спускат над морния пътник със вик. ...
  658  13 
Обичай ме така
Обичай ме, така, че да възкръсна,
от ничия да стана път и смисъл.
Но моля те, не ме пристягай в пръстен,
направиш ли го, няма да съм истинска. ...
  455 
Жигосвам душата ти
Смъртта не зная как да победя.
(Плътта е прах и в прах ще се превърне.)
Когато Бог душата ми прегърне,
ще искам ли пак с тебе да летя? ...
  528 
Художник
Когато рисува, забравя и мен, че ме има.
(Не спи, не яде, от любов няма нужда дори.)
Потъва в света, в който влиза се само незримо.
(Там тленната кал фанатично на клада гори.) ...
  570 
Смъртта навярно нощем ме смалява
Смъртта навярно нощем ме смалява,
на дневна светлина не мерим ръст.
Просветне ли, дори не остарявам,
в усмивката забравям своя кръст. ...
  452 
Думите
Ах, тези думи – плакани, изстрадани,
прокапаха по бeлите ми листи.
Нали си обещах – ще пиша радости,
за всички друго нека да са чисти. ...
  380 
Замяна
Заменя я със вино десет зими,
в летата си, тя гроздето проклина.
И теб проклина (даже непростимо).
Простил си всеки грях. За десетима. ...
  448 
Random works
: ??:??