valiordanov
1,832 results
Празник е! Прасенце се върти
на чеверме и хубаво ухае...
Всичко има, всичко - за пари.
Българинът може да мечтае.
Кебапчета, кюфтета, чудеса... ...
  363 
Аз бях дотук! Доброто не успя!
С добро градят се спомени и вяра.
Търкаля се по бузата, сълза,
дими в уста поредната цигара...
Аз бях дотук! Опитвах се, но не... ...
  602 
Вечер скърцаха чашите от налятата мъдрост.
И вълшебства рубинени танцуваха в тях.
От преплетени погледи любовта трудно съмваше,
упоена с наслада и опита от грях.
От смеха на кристали, тишината вибрираше ...
  287 
Ще замълча когато ме нарочат.
Ще стисна зъби, нищо, че съм прав.
Орисан съм за подлост да ме сочат.
От истините, всички ги е страх...
Не мога да си трая. Лоша орис! ...
  340 
В лисичите капани на нощта,
аз вълчите си зъби ще повредя.
Ключалка на безскрупулна врата
стои от дограмата ѝ на педя.
Вратата, казват, има две страни. ...
  336 
Ще взема да откъртя две павета
и ще направя удар по целта.
Какво се случва с цялата планета?
Потъва магистрално във калта.
Набръчкан съм от турски сериали. ...
  284 
Да общуват - не могат!
Свирят като чобани.
Стадо им липсва, много.
За това са призвани.
Бедна, родна картинка. ...
  285 
Ще забравиш за вчера, нали?
От капчука ще капят въздишки.
От очите ще спре да вали.
Нека волята бъде всевишна.
В кръговрата на бъдните дни ...
  371 
В косите - двуостри езици.
Няма общо със Дездемона.
Не, не е наша светица
познаваща силикона.
Тя е злоба в образ събрана - ...
  321 
Странно нещо са някои хора,
на единият правят метани,
на другия за оня говорят,
а после обратни селями.
Тия си точат ножовете, ...
  381 
Свидна дума написах си - истина,
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.
Как боли голотата и пряма, ...
  388 
Повярвайте ми, доста трудно
е да се разказвам на света.
Животът вече е безумен.
На почит вече е грехът.
Но аз не мога да задържам ...
  346 
Понякога греша и е нормално.
Понякога съм даже нетърпим.
Понякога изказвам се банално.
Понякога съм истински раним.
Понякога дори и не разбирам. ...
  308 
Къде е свободата, ли? Не зная.
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.
Понякога се крие без причина. ...
  373 
Три жени от наше село
връщали се от седянка,
гледат някой се излегнал
в храсталаците на сянка.
Първата го проверила. ...
  699 
По улиците нищотата,
като бездомница снове.
Къде е всъщност красотата,
щом крием се от страхове?
Залостени във домовете, ...
  341 
Третото око
Не, няма да отпивам битието.
Виното ми в чашата искри.
Погледът като заявка свети
за нови неизмислени мечти. ...
  676 
Разговарят две птици с различни окраски,
но естествено без да са сложили маски:
- Защо чернотата по тебе все лепне? -
попита едната и то без да шепне.
- Защото, това е цвета на предците, ...
  692 
Нека пием по чаша от червеното вино.
Усмихни се! Почувствай смисъла на мига.
Под асмата е сянка, питието е силно,
да усетим взаимно сладостта на греха.
Този сок от лозата е магия, за всеки ...
  295 
От очите ти красиви
някой тайничко отпи.
Гледам ги така щастливи,
но добре си помисли.
Хората не са еднакви. ...
  322 
Аз вале съм, ти - дама пика.
Между нас е бутилка мавруд.
Отношенията се промениха.
Звън на чаши със смях е чут.
Колко попа за нас се пропиха ...
  277 
Светът като камбаната ръждяса
и вече величаво не блести.
Навярно съществува още блясък,
но мокрото сред сухото гори.
Звънът дочут, от спомени е ехо, ...
  580 
Под прозореца на вярата ми спря
някаква напудрена измама.
Даде ми добре да разбера,
че от моята страна ме няма.
Маза по стъклото ми лъжи, ...
  262 
Отивам да работя нещо
и питат ме - Какво ще пиеш?
Звучи ми някак си, зловещо.
Отвръщам просто: К'вото вие...
Един от тия тарикати ...
  218 
В интересно време живеем,
интересен е целият свят.
В парламента - серсем до серсемин,
изобщо голям маскарад.
Все измислят ни нови илачи, ...
  269 
Като камък се чувствам,
когато ме хвърлят в заблуда,
когато очите ми мажат обилно със кал.
Аз умея да чувствам,
макар да ме считат за лудост. ...
  245 
Колко много загадки днес има,
но измислят и разни неща
чрез които човек да открива
всяка тайна заляла света.
Уж звезда, а е всъщност планета. ...
  259 
Я вземете две баби на служба във ДАНС.
Ще решават проблемите даже в аванс.
В службата, ако трябва, няма да се явяват.
С телефони от вкъщи ще заседават.
Корумпирани служби ще треперят от страх. ...
  298 
Какви времена настанаха!...
Говориме под сурдинки.
Приятелите останаха
заключени във картинки.
Търсим се само с копчета, ...
  318 
Откъде да започна този разказ, не зная!
Началото все се заплита със края.
Разплитам го уж, ала нещо не става.
Дали да разказвам си заслужава?
Приятели двама и то тарикати, ...
  231 
Крещяха гларусите сутринта,
обидени на светлината.
Будилникът се раззвъня.
Почти бе лято...
Плъзна утрото навън ...
  214 
Без загадка
Не ми повярва, ама, ей го, на!
От вчера почна той да големее.
Усетиха го в цялата страна.
С надеждата по-леко се живее. ...
  293 
Срам ме е да гледам новини.
Срам ме е да слушам коментари.
Сън не идва, ала как се спи
щом ме инжектират със кошмари?
Лошотия в ехото кънти ...
  285 
Всеки влак си има пътник,
но гара не остана...
Вървя, а всъщност само стъпвам.
Мисля, а мисълта ми е рана.
Влак ли съм, пътник или гара? ...
  216 
Не ти искам небето, щом подаръкът му е метафора.
Стадо пасе на полето и дири в треволяка автора.
Не те искам и тебе, щом търсиш в чувствата ми причини.
Подари ми поне вятър- да ме одуха и да ми мине.
Не ти ща и картините, щом болят като спринцовка. ...
  276 
Дори баща ти да не пита как си,
той често се тревожи за това.
Животът му е трънче за причастие,
болящо го за твоята съдба.
Изглежда строг, но носи топли мисли ...
  300 
Красотата за утре са моите мисли.
Добрината ли? Тя е въже за през брод.
Ако мога да почна, ще почна начисто
за идеите висши на моят народ.
Не на тия, които се борят за слава, ...
  255 
Не съм различен, нито по- особен
от теб и него, нито пък от нея...
Често битието ме тормози,
но аз не спирам честно да живея.
И в мен сълзите бликват ми от болка, ...
  274 
Подари ми небе, щом морето е само през лятото.
Подари ми сърце, ако има надежда и вяра.
Подари ми и себе си, ако може и без отмятане.
Подари ми всичко, което не става на пара.
Нарисувай ми утро, което усмихва душата. ...
  522  20 
Човекът, от който не зависи
летенето на прилепи във тъмното,
бе в отпуск. Затова
висяха те с главите си надолу,
а лудият им смях смрази ...
  213 
Random works
: ??:??