valiordanov
1,812 results
Ще си отида както съм дошъл
възседнал своята надежда...
Не ще се крия с някакъв чадър
щом бурята сърцето ми повежда.
Ще се простя със светлите мечти ...
възседнал своята надежда...
Не ще се крия с някакъв чадър
щом бурята сърцето ми повежда.
Ще се простя със светлите мечти ...
840
13
На охлюва орела се присмял,
че носи на гърба си битието:
- Света отгоре ти не си видял,
а аз познавам до детайл небето.
Простора е различен от земята, ...
че носи на гърба си битието:
- Света отгоре ти не си видял,
а аз познавам до детайл небето.
Простора е различен от земята, ...
4249
14
Изминаха дванадесет години
откакто аз поисках ти ръката,
но днес все още имам си причина
за мен да си лъча на светлината.
Да бъдеш полъх, който да ме гали... ...
откакто аз поисках ти ръката,
но днес все още имам си причина
за мен да си лъча на светлината.
Да бъдеш полъх, който да ме гали... ...
2157
27
Жълтеят слънчогледовите ниви
като море от слънчеви лъчи.
Поглъщат ме и бавно ме отнемат,
за да ме гмурнат в жълтите вълни.
Сякаш се докосвам до небето ...
като море от слънчеви лъчи.
Поглъщат ме и бавно ме отнемат,
за да ме гмурнат в жълтите вълни.
Сякаш се докосвам до небето ...
5001
16
Мен ме наказваш, а Него го чувстваш.
С мене ти спориш, а Него допускаш.
Мен подминаваш, а Него даряваш,
Мене разпитваш, а Него познаваш.
С мене говориш, с Него мечтаеш. ...
С мене ти спориш, а Него допускаш.
Мен подминаваш, а Него даряваш,
Мене разпитваш, а Него познаваш.
С мене говориш, с Него мечтаеш. ...
1033
22
Ех, Българийо моя...
Днес, Родино страдална,
пак те хвърлят във огън.
Да загинеш? Не вярвам!
След клането баташко ...
Днес, Родино страдална,
пак те хвърлят във огън.
Да загинеш? Не вярвам!
След клането баташко ...
1221
14
Ще отворя вратата
да се скрия в тълпата от хора.
Ще откъсвам от всяка душа
копнеж.
Ще направя букет. ...
да се скрия в тълпата от хора.
Ще откъсвам от всяка душа
копнеж.
Ще направя букет. ...
924
10
Не Жена, а ухание нежно
прелистват сетивата ми
и ме спускат по пързалката
на блаженството.
Попива в мен аромата ...
прелистват сетивата ми
и ме спускат по пързалката
на блаженството.
Попива в мен аромата ...
1080
13
По пътя към настъпващото утре
вървим, поели тежкия си кръст.
Прегърбени с житейските си трудности
и осъзнавайки – ще се превърнем в пръст!
Вървим и влачим болки и тревоги – ...
вървим, поели тежкия си кръст.
Прегърбени с житейските си трудности
и осъзнавайки – ще се превърнем в пръст!
Вървим и влачим болки и тревоги – ...
810
11
Сънувах, че пиша стих.
Словото като песен се лееше.
Дори думичка не изтрих,
а листа - бяла пропаст зееше.
Капнаха едри сълзи, ...
Словото като песен се лееше.
Дори думичка не изтрих,
а листа - бяла пропаст зееше.
Капнаха едри сълзи, ...
715
9
Не обичам карболния мирис
дето твоята същност разяде.
Белотата руши светли мисли,
чрез които сме живи и здрави.
Сред халати и бели престилки ...
дето твоята същност разяде.
Белотата руши светли мисли,
чрез които сме живи и здрави.
Сред халати и бели престилки ...
1190
6
Няма да живея сто години!
Бог ми е свидетел за това!
Защо ли? Имам си причини
една от тях е – ненавиждам глупостта.
Мразя още – алчност, мерзост, завист... ...
Бог ми е свидетел за това!
Защо ли? Имам си причини
една от тях е – ненавиждам глупостта.
Мразя още – алчност, мерзост, завист... ...
757
14
Загледан в нищото на пейката стоя,
нещото по рамото ме тупа.
Пред мен фучат кола подир кола.
Не ме видяха... а не ме и чуха.
Отиват си съвсем. Отдалечават ...
нещото по рамото ме тупа.
Пред мен фучат кола подир кола.
Не ме видяха... а не ме и чуха.
Отиват си съвсем. Отдалечават ...
697
9
В градината на моят скъп живот,
сред подредената палитра от цветя,
разхождам се, а мислите бодат
и аромата мъчи съвестта.
Къде е всъщност розата, която ...
сред подредената палитра от цветя,
разхождам се, а мислите бодат
и аромата мъчи съвестта.
Къде е всъщност розата, която ...
2104
9
Тази къща ухае на история...
Комина и издиша спомен - дим...
Кирпичите напукани говорят...
Стоиме със стопанина... Мълчим...
Бил момче, когато се зарекъл ...
Комина и издиша спомен - дим...
Кирпичите напукани говорят...
Стоиме със стопанина... Мълчим...
Бил момче, когато се зарекъл ...
693
8
От приказката, като дрямка
в душата на един мъдрец,
съвсем естествено - на сянка
се свря - обикновен щурец.
Какво от туй? Нима е зле ...
в душата на един мъдрец,
съвсем естествено - на сянка
се свря - обикновен щурец.
Какво от туй? Нима е зле ...
776
13
Впивам пръстите си в простора...
Въжетата ми, от стискане кървят...
Задушавам се, но се мъча да говоря,
а шепота е мълния над този свят...
Очите ми в ужас въртят хоризонта... ...
Въжетата ми, от стискане кървят...
Задушавам се, но се мъча да говоря,
а шепота е мълния над този свят...
Очите ми в ужас въртят хоризонта... ...
582
8
Когато слънцето зад облака се скрие
напълнете чаши до ръба.
На екс сега, до дъно да изпием
питието в тост за светлина.
Да преглътнем тъмното начало ...
напълнете чаши до ръба.
На екс сега, до дъно да изпием
питието в тост за светлина.
Да преглътнем тъмното начало ...
696
9
Разцъфтяват чувства и дървета.
Птичи смях в пространството ехти.
Слънцето затопля ветровете,
милващи събудени мечти...
Пчелното жужене не притихва, ...
Птичи смях в пространството ехти.
Слънцето затопля ветровете,
милващи събудени мечти...
Пчелното жужене не притихва, ...
3637
12
Изпей ми оная песен -
за Делю хайдутин...
Дето в космоса резонира,
а в мене ечи...
Колко далече е вече, ...
за Делю хайдутин...
Дето в космоса резонира,
а в мене ечи...
Колко далече е вече, ...
1315
11
Този път на къде ме отвежда?
Две очи срещу мене летят
и заплетен в тях като в прежда
ме изяжда до свършек света...
Зад гърба ми проскърцва тревога ...
Две очи срещу мене летят
и заплетен в тях като в прежда
ме изяжда до свършек света...
Зад гърба ми проскърцва тревога ...
477
6
Не желая да газя,
не желая да стена,
не желая дъхът ми да спре...
Нямам нужда от пазене,
пукат здравите вени ...
не желая да стена,
не желая дъхът ми да спре...
Нямам нужда от пазене,
пукат здравите вени ...
536
12
Моят остров чужд ли е за теб?
Щом Робинзон съм, то Петкан къде е,
та птиците с насмешка ми крещят...
Вълните с тежък грохот ми се смеят...
Останал сам и грешник съм, и Бог... ...
Щом Робинзон съм, то Петкан къде е,
та птиците с насмешка ми крещят...
Вълните с тежък грохот ми се смеят...
Останал сам и грешник съм, и Бог... ...
537
4
Какво е лъжата за бедните?
Навярно е глуха въздишка...
Надеждата рухва последна
и кисели като вишня...
За средната класа - какво е? ...
Навярно е глуха въздишка...
Надеждата рухва последна
и кисели като вишня...
За средната класа - какво е? ...
1274
6
Море.
Свободно и щастливо...
Усмихнато и буйно,
искрящо
като влюбено сърце. ...
Свободно и щастливо...
Усмихнато и буйно,
искрящо
като влюбено сърце. ...
670
12
Всеки носи в себе си - Мария...
Своята Мария нося аз.
Аз съм храма, тя ми е светиня...
Моля ли се - тя е моят глас...
Белег е на раната в сърцето... ...
Своята Мария нося аз.
Аз съм храма, тя ми е светиня...
Моля ли се - тя е моят глас...
Белег е на раната в сърцето... ...
666
9
Чаках телефона де ме стрестне
със своя смях като камбанен звън...
В душата ми - бе хладна есен,
а цветна пролет грееше навън...
Твоят глас, заключил като тайна ...
със своя смях като камбанен звън...
В душата ми - бе хладна есен,
а цветна пролет грееше навън...
Твоят глас, заключил като тайна ...
745
13
Камбанен звън като шепот на флейта,
тази нощ се разля – засияха звезди.
Една истина свята, над земята просветна
блага вест. Бог за нас се роди!
Засияха усмивки и възкръснаха чувства ...
тази нощ се разля – засияха звезди.
Една истина свята, над земята просветна
блага вест. Бог за нас се роди!
Засияха усмивки и възкръснаха чувства ...
1219
13
Посребряха косите на тате! Посребряха косите на мама! Сякаш някой прашец им изпрати, те главите посипаха двамата... И така изведнъж неусетно, като птици с блестящи пера, върху себе си кротко наметнаха наметалото на старостта. А очите им - още по-нежни, по-целуващи белият свят и с усмивка разтапяща с ...
4135
15
на Адриана За теб ще прекатуря планини и слънчев лъч за тебе аз ще хвана! И винаги, дори да не личи, до теб ще бъда, скъпа Адриана!... Теб пак те няма в този ден - защо? Нима простираш просълзени чувства? Ти с друг да си - не ми е все едно, усещам те и няма да те пусна... За мен ще си останеш светли ...
1594
11
От доза алкохол замаян и с химикалка във ръка, опитвам се да разгадая мълчанието на жена... Каква неземна тайна крие една жена като мълчи? Дали сърцето лудо бие? А мисълта дали личи? Дали тя щом не разговаря, сърцето и е буца лед? Дали без звук не се умаря? В мъжа познава ли човек? Въпросите ме отре ...
847
12
Посветено на Кремена От виното ти тази нощ отпих... То като молитва се разля и зазвуча във мене като стих и заблестях със лунна светлина... Докоснат от блажената му мощ, усетих аромата на морето... Усмихнах се на падналата нощ и разпилените жълтици по небето... Нарочих си най-ярката звезда, нарекох ...
2510
13
Замълчи! Тишината ми липсва.
Твоят поглед ужасно крещи.
В него виждам лъжата за истина.
Замълчи ти, за миг замълчи!
Не поглеждай към моите спомени. ...
Твоят поглед ужасно крещи.
В него виждам лъжата за истина.
Замълчи ти, за миг замълчи!
Не поглеждай към моите спомени. ...
776
13
ОТГОВОР НА СТИХОТВОРЕНИЕТО "ЛАЗАРИНА" ОТ ГАЛИНА ЕНЧЕВА - GALIZIA
Нямаш стари ръце и е млада душата ти,
но с дъха си ковеш любовта към България.
По земята и стъпваш - напоена с терзания
към Балкана поглеждаш и разказваш предания... ...
Нямаш стари ръце и е млада душата ти,
но с дъха си ковеш любовта към България.
По земята и стъпваш - напоена с терзания
към Балкана поглеждаш и разказваш предания... ...
849
1
13
Не ме гледай в очите, когато плача... Срамувам се... Ех, мъжка суета. Сълзите извират задавени, обаче мълчат и чертаят своя следа... Погледът - счупен кристал - се пилее... Не ме гледай! Задавям се! Край! Зениците като жалейки се ветреят между мен и теб - ад и рай! Плача по мъжки! Скрит от всички! И ...
708
13
Ти не поиска да имаш богати роднини. Мене избра. Поехме в живота нелек. Всичко, което успяхме сами да постигнем, другите имаха още от предния век. Баби и дядовци трупали в скрина, дълбоко, златни пендари, за техните внуци - врата. Ние разчитахме само на малките влогове и се тешахме със думата проста ...
605
12
Въртя педалите на свойто колело. Животът кръговрат ли е, се питам, щом пътят като филмово платно в различни епизоди ме изпитва. Ръцете ми изтръпват да държат кормилото на собствените грешки. За изповед приготвя се дъждът - градът за ритуали пали свещи. Забързани - отнейде и за там - съдби различни б ...
553
6
На Албена и Максим В полет и в подем - те пак са първи!!! Летяха като лястовички по леда. В залата не дишаха, не мърдаха... Усещаха чрез танца пролетта! В страната на изгряващото слънце те бяха незалязващи слънца! А на финала залата избухна и се обагри с наши знамена! И не килим - душите си разстлах ...
766
13
Той не носи костюми помпозни, не се храни с прибори, на кола не се е возил и на мотор дори. Не разхожда с каишка куче. Спи върху кашон – на земята. Не помни дали е учил за студа и за вятъра. Възвишено той дори не мисли, Говори само с душа. Плаче в своите истини задавя се – за свобода! В кофите търси ...
586
10
Преди да ви почерпя със любов с целувки жарки вий ме почерпете. Настройвам се и вече съм готов, по бузата, а може и по двете. Не ще съм пестелив: Бъдете мили и нежни като пролетни цветя. Цвета е крехък, ала дава сили за стихове, без чувства за вина. Бъдете лъчезарни и в душите, зачевайте с любов и с ...
851
22
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
