Anita765
296 el resultado
Поседни, поседни ти до мене.
Още миг, само миг и ще хлопна вратата.
Няма никакво, никакво време,
само миг, да отлитна със вятъра.
Не знам да дарявам със вечност, ...
Още миг, само миг и ще хлопна вратата.
Няма никакво, никакво време,
само миг, да отлитна със вятъра.
Не знам да дарявам със вечност, ...
486
1
9
Сега е тъмно и ми се мълчи,
но в утрото, на чаша чай ще ти разкажа
за всичките си уморени дни.
Сега не мога, думите ще ме накажат.
Сега е тъмно, моите очи ...
но в утрото, на чаша чай ще ти разкажа
за всичките си уморени дни.
Сега не мога, думите ще ме накажат.
Сега е тъмно, моите очи ...
1437
5
27
Не, този път нямам никакво намерение да оставам на разстояние от обявената конкурсна тема. Липсва ми възможността да гласувам за любимия си разказ. Толкова ми липсва, че сънувах вечери наред всички разкази филмирани. То градини, то цветове, то герои, то тоалети, че ги обличах, събличах, назначавах д ...
969
1
15
Виж, навънка вали,
студът пък рисува стъклата.
У дома е топло - почти,
а капчукът е сгушен под стряхата.
Капят игличките на елхата, ...
студът пък рисува стъклата.
У дома е топло - почти,
а капчукът е сгушен под стряхата.
Капят игличките на елхата, ...
319
3
Той мълчи, отдавна мълчи,
от годините онемял.
Във очите му топли искри,
а дълбоко в душата печал.
Има олющен прозорец ...
от годините онемял.
Във очите му топли искри,
а дълбоко в душата печал.
Има олющен прозорец ...
1137
3
Здравейте, драги читатели!
Аз нали съм си такава една откровена, случайно прочетох в небезизвестния форум, че има обявен конкурс. Непосредствено след прочита ме осени прозрението, че трябва да участвам в него. Прочетох три пъти, хайде хиляда по три темата на конкурса. Все пак трябваше да я проумея, ...
Аз нали съм си такава една откровена, случайно прочетох в небезизвестния форум, че има обявен конкурс. Непосредствено след прочита ме осени прозрението, че трябва да участвам в него. Прочетох три пъти, хайде хиляда по три темата на конкурса. Все пак трябваше да я проумея, ...
1816
1
8
Нощта е тънка струна,
след последния акорд се къса.
Дори не беше пълнолунна,
не носеше и своята си дръзкост.
Дойде след залеза, мълчейки. ...
след последния акорд се къса.
Дори не беше пълнолунна,
не носеше и своята си дръзкост.
Дойде след залеза, мълчейки. ...
497
7
Оцелявам, приятелю, все оцелявам.
Мълчаливо донасям си раните.
Виж, в очите дъга. И от нея раздавам.
Той, денят, си сивее по дланите.
Тишината дори е без власт да ме спре. ...
Мълчаливо донасям си раните.
Виж, в очите дъга. И от нея раздавам.
Той, денят, си сивее по дланите.
Тишината дори е без власт да ме спре. ...
657
12
Валя, как само цяла нощ валя.
А ти за миг не се събуди, татко.
Дори и вятърът жесток вилня.
Нощта бе нощ съвсем за кратко.
Отровен почна този мрачен ден. ...
А ти за миг не се събуди, татко.
Дори и вятърът жесток вилня.
Нощта бе нощ съвсем за кратко.
Отровен почна този мрачен ден. ...
473
1
6
Здравейте, драги читатели!
Аз така, от време, понякога не точно навреме решавам да споделя душевните си терзания с вас. Този път обаче душичката ми е чиста, но от известно време имам главоболие. Та не се сърдете, но изпитах цялата фармацевтична индустрия върху русата си глава, не оставих знахари, ба ...
Аз така, от време, понякога не точно навреме решавам да споделя душевните си терзания с вас. Този път обаче душичката ми е чиста, но от известно време имам главоболие. Та не се сърдете, но изпитах цялата фармацевтична индустрия върху русата си глава, не оставих знахари, ба ...
1069
1
23
Днес е ден, а е нощ тук, на земята.
Вятър пречупва крилото на птица.
Неумолима е всяка разплата,
щом светлината е вече къртица.
Брошката – нож, щом стои на ревера ...
Вятър пречупва крилото на птица.
Неумолима е всяка разплата,
щом светлината е вече къртица.
Брошката – нож, щом стои на ревера ...
543
8
Няма нужда, няма нужда
някой до късно да ме теши
и тъгата в мен да прокужда.
По-добре с мен да мълчи,
докато тази нощ изтънее ...
някой до късно да ме теши
и тъгата в мен да прокужда.
По-добре с мен да мълчи,
докато тази нощ изтънее ...
594
9
Той е там и е само на пет.
Домът му е прашната улица
и е син и на мен, и на теб,
и събира в очите си бурите,
без право да ги изплаче - ...
Домът му е прашната улица
и е син и на мен, и на теб,
и събира в очите си бурите,
без право да ги изплаче - ...
693
1
12
Те са там и си милват ръцете под масата.
Той отсреща поредния вестник чете.
На небето прибират в очите окраската,
а зад вестника тихо тъгата расте.
Те са влюбени, спират минутите с пръсти. ...
Той отсреща поредния вестник чете.
На небето прибират в очите окраската,
а зад вестника тихо тъгата расте.
Те са влюбени, спират минутите с пръсти. ...
938
25
Не очаквай от мен да имам криле,
аз съм толкова, толкова земна.
Денем вятър във очите ми ще спре,
нощем тишина до мен ще седне.
Нямам във ръцете си вълшебства, ...
аз съм толкова, толкова земна.
Денем вятър във очите ми ще спре,
нощем тишина до мен ще седне.
Нямам във ръцете си вълшебства, ...
555
5
Броя часовете, когато те няма,
минутите капят студено във мен.
Нощта ме поглъща и разпилява.
Не съмва и липсва намек за ден.
Измислям те, в звук те преплитам, ...
минутите капят студено във мен.
Нощта ме поглъща и разпилява.
Не съмва и липсва намек за ден.
Измислям те, в звук те преплитам, ...
782
1
8
Още ме има и още обичам.
Знам да мечтая и нося надежда.
Още понякога толкова ничия,
бурният вятър към мене поглежда.
Още студувам, когато е зима, ...
Знам да мечтая и нося надежда.
Още понякога толкова ничия,
бурният вятър към мене поглежда.
Още студувам, когато е зима, ...
654
17
Аз съм тук, ти – отсреща.
По средата – кутия с писма.
Ти си онзи горещник
от следа на солена сълза.
Виж, блестят коловози, ...
По средата – кутия с писма.
Ти си онзи горещник
от следа на солена сълза.
Виж, блестят коловози, ...
573
6
Скъса се небето, бабо.
Виж, как се изцежда в улука.
Този земен път, в който се страда,
стъпка по стъпка се пада на внука.
Плаче небето, а греят очите ти, ...
Виж, как се изцежда в улука.
Този земен път, в който се страда,
стъпка по стъпка се пада на внука.
Плаче небето, а греят очите ти, ...
534
1
11
Светофарът е жълт и различен.
Погълнал е дневното слънце.
По небето звезди. Как само тичат.
А нощта по вратата ми стърже.
И стоя, дълго стоя в тъмнината, ...
Погълнал е дневното слънце.
По небето звезди. Как само тичат.
А нощта по вратата ми стърже.
И стоя, дълго стоя в тъмнината, ...
1419
12
Ноември е къс като ден,
носи вятър във шепи.
Оголва стария клен,
после в ухото ми шепне.
Разказва ми дълго за теб – ...
носи вятър във шепи.
Оголва стария клен,
после в ухото ми шепне.
Разказва ми дълго за теб – ...
656
14
Беше дошла, не чух че почука,
а тя е стояла смирено до прага,
зъзнеща, заслушана в капчука,
по-тиха от изоставена гара.
Не я видях, отворих и тръгнах. ...
а тя е стояла смирено до прага,
зъзнеща, заслушана в капчука,
по-тиха от изоставена гара.
Не я видях, отворих и тръгнах. ...
647
17
Този мраз как заключва
и пълзи, как пълзи,
и в сърцето се цели.
Толкова смътни следи
през комина висок ...
и пълзи, как пълзи,
и в сърцето се цели.
Толкова смътни следи
през комина висок ...
606
11
Сине, ти недей се страхува,
този свят по презумция само е лош
и недей когато тъмното в него бушува,
да виждаш само стиснат в ръката на някого нож.
Има толкова слънце да свети, ...
този свят по презумция само е лош
и недей когато тъмното в него бушува,
да виждаш само стиснат в ръката на някого нож.
Има толкова слънце да свети, ...
547
1
6
Трещя, гърмя и се срути небето.
Земята заплака горчиво с дъжда.
До дете се смалих, след което
разбрах, че водата оставя ръжда.
Отворих очи, бях в някакъв свят, ...
Земята заплака горчиво с дъжда.
До дете се смалих, след което
разбрах, че водата оставя ръжда.
Отворих очи, бях в някакъв свят, ...
642
14
Здравейте, драги читатели!
Аз пак искам да споделя нещо с вас. Този път имам идея как от коментарите в един небезизвестен сайт, да се черпят идеи за любовни, хумористични, прозаични, фантастични и даже криминални произведения. Дори гледам някои така се черпят в небезивестния форум, че чак не изтрезн ...
Аз пак искам да споделя нещо с вас. Този път имам идея как от коментарите в един небезизвестен сайт, да се черпят идеи за любовни, хумористични, прозаични, фантастични и даже криминални произведения. Дори гледам някои така се черпят в небезивестния форум, че чак не изтрезн ...
1465
12
Понякога съм тъжно нелогична,
а цъфтят във есента ми маргарити
и споря с вятъра, но нищо лично,
пък той фучи, разпорвайки мъглите.
Понякога съм просто тънка струна ...
а цъфтят във есента ми маргарити
и споря с вятъра, но нищо лично,
пък той фучи, разпорвайки мъглите.
Понякога съм просто тънка струна ...
647
11
Не заключвай вратата, по нощ ще пристигна,
във индигово синьо ще блести тъмнината.
И когато на пръсти към теб се повдигна,
ще усетиш как се люлее от нежност земята.
Как навън две птици плахо се влюбват ...
във индигово синьо ще блести тъмнината.
И когато на пръсти към теб се повдигна,
ще усетиш как се люлее от нежност земята.
Как навън две птици плахо се влюбват ...
608
2
12
Лаят кучета, сенки минават
и пробягват по тъмното котки.
Тишината почти не остава,
а луната е в локвата лодка.
Зад прозореца толкова тясно, ...
и пробягват по тъмното котки.
Тишината почти не остава,
а луната е в локвата лодка.
Зад прозореца толкова тясно, ...
719
10
Аз вървя по тясната улица.
Дълго връщане все назад и назад.
Във очите ми малка безсъница,
от вървенето в тях я посях.
И се питам вече защо ли ...
Дълго връщане все назад и назад.
Във очите ми малка безсъница,
от вървенето в тях я посях.
И се питам вече защо ли ...
671
10
Здравейте, драги читатели!
Много искам да споделя с вас как преминава един мой творчески ден в търсене на рими – шедьоври.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам: „Боже, какъв талант се е пръкнал насреща ми, единствен в цялата Галактика!” (и това всяка сутрин, без изключения и грим), след кое ...
Много искам да споделя с вас как преминава един мой творчески ден в търсене на рими – шедьоври.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам: „Боже, какъв талант се е пръкнал насреща ми, единствен в цялата Галактика!” (и това всяка сутрин, без изключения и грим), след кое ...
1417
39
Пътеката с обрулени листа по нея.
Тревата прегоряла, чак до корен.
Дърветата тъгуват, а гнездата зеят.
Боледуващ е денят от спомен.
Минутите – затворени. Прояждат ...
Тревата прегоряла, чак до корен.
Дърветата тъгуват, а гнездата зеят.
Боледуващ е денят от спомен.
Минутите – затворени. Прояждат ...
553
13
И този август ще си иде,
неусетно, отеснял от ветровете.
Облаци с дъждовните си мигли
ще измият и последното му цвете.
Някъде, където хоризонта ...
неусетно, отеснял от ветровете.
Облаци с дъждовните си мигли
ще измият и последното му цвете.
Някъде, където хоризонта ...
818
15
Празна стая, две картини,
поолющен празен скрин.
Отдалече някъде звучи ми
тъжен, стар рефрен любим.
Сякаш две очи надничат ...
поолющен празен скрин.
Отдалече някъде звучи ми
тъжен, стар рефрен любим.
Сякаш две очи надничат ...
653
10
Как малко ми трябва да мога –
да чуя как бие сърцето ти.
Загърбила малка тревога,
да гледам високо в небето си.
Да скитам през нощите будни ...
да чуя как бие сърцето ти.
Загърбила малка тревога,
да гледам високо в небето си.
Да скитам през нощите будни ...
857
14
Зреят житата, потракват каруците
кротко във знойното лято.
Отдалече припяват им птиците,
къпе ги слънцето във позлата.
Баирите гледат – така – отвисоко. ...
кротко във знойното лято.
Отдалече припяват им птиците,
къпе ги слънцето във позлата.
Баирите гледат – така – отвисоко. ...
919
15
Сякаш вчера четох ти приказка,
мое малко момче, с очи на сърна.
И ме питаше, щом порасне Алиса,
може ли да се случват пак чудеса.
Сякаш вчера подскачаше в двора, ...
мое малко момче, с очи на сърна.
И ме питаше, щом порасне Алиса,
може ли да се случват пак чудеса.
Сякаш вчера подскачаше в двора, ...
663
13
Посветено...
Прекършени звезди угасват.
Черни облаци пускат воали.
Колко трябва да пораснеш,
да видиш истини приспани? ...
Прекършени звезди угасват.
Черни облаци пускат воали.
Колко трябва да пораснеш,
да видиш истини приспани? ...
667
11
на едно дете
Сънуваш ли?
Земята е притихнала
и нищо, че навън е есен.
Една звезда усмихната ...
Сънуваш ли?
Земята е притихнала
и нищо, че навън е есен.
Една звезда усмихната ...
731
6
Виновността е само кръст човешки,
препъване от хиляди въпроси,
зад нея хвръкват низове от грешки
и се забиват в теб като откоси.
Щом пътят е мастилено индигов, ...
препъване от хиляди въпроси,
зад нея хвръкват низове от грешки
и се забиват в теб като откоси.
Щом пътят е мастилено индигов, ...
837
14
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
