argonyk
347 el resultado
Дата е - сол в календара.
Твоята дата, светице!
Кой липов чай за попара
днес ще ми сипе в паницата?
Мъка е. Мъка стоглава. ...
  3725  38  24 
Верен на себе си - вечен неверник,
ходеща сянка из мъртви полета -
кашлям по съмнало,
сричам си бенките...
Стрелям от упор! ...
  1549  49 
Без да жаля за дните прахосани,
всеки мрак вдън душа ще потуля.
Вече зная, че просто съм гостенин –
по терлици и бяла кошуля.
На челото ми – тънки браздулици, ...
  2429  22  20 
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша.
В хамбарите тичат уплашени мишки.
Гайдарят допива поредната чаша
и козия мях ще надуе с въздишка.
Два чана – за дългото нямане знаци – ...
  4061  37  35 
на М. Н.
Блага милост към Бог не отключи
попът с расо, на бъчва кроено.
В най-неверния век ми се случи
любовта да възпявам смирено. ...
  1055  10 
От длан човешка по-голяма
и по-голяма от калпак –
не се побираш в девет грама,
Родино моя с лъвски знак!
В метафора не се побираш, ...
  1610  11  11 
Свирѝ, щурче чудàто, в острия пелин.
За вълчия ми нрав, за риска в облак син.
До вълча диря пей под пълната Луна.
Потапяй лъка тънък в сълзата на сърна.
Не ме жали, щурче, ако ръждив капан ...
  1224  19 
Нито на изток от рая съм бил,
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.
Стъпил на босо в росата до мен, ...
  3664  34  30 
Словата, дето в стих сега превръщам,
не струват даже пет пари пробити,
очите на опразнената къща,
щом вече от бръшляна див са скрити.
Презрява до обраслата ограда ...
  974  10 
Не посмъртни аплаузи чакам,
та към пищната слава да крача.
Ще ме гребне и мене с черпака
костеливата длан на косача.
Като грохнала с времето къща, ...
  1042 
От славата порочна не отпил –
отдавна само с гроздова препивам.
До мене лесно се показва стил
пред черните дула на обективите.
Зад порти не залостих своя гняв. ...
  1398  10  12 
На Светла Табакова
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...
  2756  20  16 
на Камелия Кондова
Не ми споделяй този кратък празник –
самата ти си празник и трапеза
и аз – един брадясал безобразник –
познах във теб албанката Тереза. ...
  923 
На С.
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...
  1467  11  20 
Привет, издателю с кесия пълна!
Ти виждаш ли как светят като мълния
и как се стичат като тежка лава
словата на един поет без слава?
Не чуваш ли как в рими днес разказва ...
  821 
За бесилото пишем, проклето,
за камата ти остра и тежък пищов...
Кой обаче сега да се сети
че в душата си кътал и друга любов,
че когато по пътя застигнат ...
  1118  13 
Сам дойдох от равните полета –
не от върховете на Парнас.
Вие припознахте в мен поета,
без да съм един от вас.
Помня как в усмивка тънкозъба ...
  955  11 
В прозорец без перде – окото на Циклоп –
вали проливен дъжд без намек за потоп.
Намръщеният ден, от облаци издут –
напук или пък не – вещае тих уют.
В камината пред мен – разпаленият пън ...
  911  11 
Морето е спокойно - вързан поп -
и синьото му расо е прибрано.
Събира август пек в тръстиков сноп,
на дюната до плажа вбил коляно.
Разбриданите водорасли пак ...
  1090  10 
Нaродът ми, простете, не е мършa!
Мaкaр Слaвейков тъй дa го е рекъл.
Кубрaтовия сноп ли дa прекършa,
или дa отрекa тринaйсет векa?!
Aз нито ден и чaс не бих зaчеркнaл ...
  1077  14 
Две педи сън, кафе, цигара...
Тъгата е непран пешкир.
С врабче в зеления чемшир,
е този свят с прическа стара.
Забулен в облата си пàра, ...
  1237  16 
Щом рaзлее нощтa боровинково вино
зaд дебели пердетa и щори,
и зaпaлят лулите си всички комини,
тя зa мене врaтa ще отвори.
В нaй-уютното място нa тaзи Вселенa, ...
  1772  17 
Животът е просрочил всички дати
в една хралупа време, в шепа мирис.
Дилеми, от които още патя,
кълват на едри хапки моя ирис.
Щурец – под щърбав месец, в черна доба – ...
  1194 
Все някой ден ще врътна смело ключа
на този грохнал, сив апартамент.
И в къща с двор, асма и вярно куче –
ще заживея с ризница от лен.
И ръста на тревата ще пресмятам, ...
  924  16 
С бяла лебедова шия зима вън подхваща танц –
сякаш че кълни магия зад стъклата с леден гланц.
Преспи, снежен пух навява тънък вятър и гълчи,
неугаснала жарава свети в твоите очи.
Ти не си мираж пустинен, аз не съм измислен блян, ...
  1713  21 
Аз не искам да бъда Есенин.
Нито Яворов искам да бъда.
Само в подмола речните мрени
нека моите думи да съдят.
Не по Ботев и Вазов да пиша ...
  2225  17 
на Tzveta Ivanova и Valentin Danchev
Тези срещи по време са кратки.
В миг махалото обло ще падне.
Две усмивки под сламени шапки
ме усмихват сред юлското пладне. ...
  818 
Тя със думи небрежно съблече
на душата си тънката дреха
и по мене внезапно потече
непозната до днеска утеха.
Аз не съм я прегръщал на среща, ...
  1077  17 
Обратна тяга, втора клапа -
вървя по трънена пътека.
На бурята в окото сляпо,
видях съдбата си нелека.
Корав циник, с мазоли груби - ...
  613 
на Tsvetelina Dimitrova
Животът е изящен, вещ резбар –
дълбае сухи бръчки по лицето.
От този калпав свят е – знам! – по-стар
стремежът ни да литнем към небето. ...
  844 
Тази приказка не е за малки дечица
и не свършва с красива принцеса на бала –
в нея маха тъгата с крила като птица,
всички празнични дати до кост изкълвала.
Той е сам и си ляга със дрехите често ...
  1257  12 
на Мая
Като облак е бяла брадата му мека
и в очите му светят две ярки комети.
Не веднъж ли спирàла бе тази пътека,
по която го водеше сляпо сърцето. ...
  622 
Броднице, в съня ми дето боса
скиташ в некосената тревица,
искаш ли до гроб да те износя –
тежка обич под крило на птица?
Знаеш ли венец от болки живи ...
  3846  18  22 
ЖЕНА
на Мая Попова
Внимание! Респект и шапки долу!
Равнение по съвест и морал.
Жената е окръжност – южно кòло*, ...
  1193  12 
На бързея по къдрите пенливи,
до плитките зелени на върбите,
под сянката на цъфналите сливи
и в приказния унес на игрите...
Пред миглите свенливи на момиче, ...
  680 
Не с очите, с които те виждaм, те гледa
твоят вечно нaмръщен съпруг -
бялa свaтбенa сянкa от леснa победa
и следбрaчен неделен продукт.
Ти си призрaк за него - във чехли обутa, ...
  2050  17  23 
На Били
По-черни от черното в черните дупки -
зениците нейни не мога дa сбъркaм.
Бих тръгнaл към нея дори без обувки,
отрекъл зaвинaги всички рaзлъки. ...
  623 
Тя тaнцувa в душaтa ми плaмнaлa босa -
нестинaркa с очи кaто въглен.
И рaзрaвя жaрaвa от късни въпроси,
в моя делник, от скукa окръглен.
Тя тaнцувa по-диво от истинскa жрицa, ...
  1338 
Пред къщата на Яворов е тихо.
Тролеят само имитира шум.
Безпаметно е времето и лихо -
не е достойно даже за куршум.
За онзи тежък къс олово сиво, ...
  546 
Едва ли времето ще ни погуби,
щом още с обич бесовете гоним -
видях как моят брат-поет се влюби
и светеше с лице като икона.
Видях очи - от мъката по-черни, ...
  990 
Propuestas
: ??:??