argonyk
336 el resultado
на Камелия Кондова
Няма да крия,
че Тя е стихия -
стихове пише
и стихове диша. ...
  909  17 
Със тихи стъпки ще си тръгнеш,
тъй както тихичко пристигна
и мене пак ще ме прегърне
онази сила да руша...
Във твойта липса ще се спъна ...
  1149  15 
Каква ти логика!
Сред трелите на пойни птички
расте до цветето в гората и отровна гъба...
Едно сърце ми даде Бог,
едно сърце за всички, ...
  650 
Жена, в очите си побрала необята,
дали за мен ще се намери кътче мило(ст),
или с онази болка, свита под ребрата,
ще те докосвам само с пръсти от мастило.
Дали в дълбокото зелено ще потъна ...
  890  16 
Всички смешни твърдения тъжно разбрал,
вярвам само във този живот.
Вярвам, че никога никой не е вървял
по водата дълбока без брод.
За какво ми е вяра от кръст разкован ...
  1096  28 
"Жени варят ракия на казана
с надежда някой ден да бъдат чути..."
Галена Воротинцева
Тук всеки мъж пристъпва като в храм!
С тържественост, достойна за парад, ...
  1195  19 
Едва си спомням черните къдрици,
които мама сресваше за кратко,
че твърде млада станала вдовица,
не сваляше проклетата забрадка.
Когато избеля съвсем платното ...
  1187  19 
Още в магия обвита,
Витоша вие снага.
Скита по билото Вита,
цялата глас и тъга,
Люлин с кавала я дири, ...
  575 
  689  13 
"Ще взема да отворя някой хан
на кръстопътя на вселените.
Чорба ще бъркам в черния казан –
ще храня хората – човечета – зелените. "
Валери Станков ...
  669 
В мастилено-безлунна тиха нощ,
по-черна и от чашата с мавруд,
във пазвата си скътал остър нож,
до мен ще спре навярно моя Брут.
Ще бъде с образ на приятел стар, ...
  1507 
На разсъмване още денят се размъти.
Стана мрачно, почти като в ад.
Махмурлукът е стиснал със клещи умът ми
и не сещам умора и глад.
Не проклинам ракията снощи изпита ...
  831  19 
Не съм магъосник мил, ни вещер с криви пръсти
и в чуждо щастие не мога да надничам,
но даже Дявола смирен ще се прекръсти,
узнае ли, любима, колко те обичам.
Ще ококори изумрудени зеници ...
  590 
Приятел бях на всичките вини -
сестри на онзи грях първичен...
Жени и вино, вино и жени,
но само теб сега обичам.
И нищо, че под свода днес звъни, ...
  909 
Каква дружина бяхме само! -
четири пръсти свити в юмрук!
За палец ни служеше мама
и нямахме нужда от друг.
За празник и делник, за мъка, ...
  759 
  873  20 
Преди да ме разпънете на кръста си словесен
или на някой клон да висна, от погледи обесен;
преди във гръб да ме застреляте със хулни думи,
а те убиват, вярвайте, досущ като куршуми;
преди да изплете дантелата си черна здрача ...
  775 
... не са поети, брат, а манекени –
светкавици и лъскави премени...
И много шум за нищо, брат, реклама,
поезия, уви, изобщо няма...
На егото си, брат, слуги смирени – ...
  881  13 
Кой ли не хапа до кокал от твърдата българска плът!
Кой ли до днеска не я поруга!
Стреляха в упор в челото и в голата кърмеща гръд -
крак да подгъне, да стане слуга...
Беше майка, любима и кротка във черно вдовица! ...
  720 
Тя със поглед зелен ме повика,
сред шума на китари и смях
и тогава до радост разбрах,
че не е любовта многолика.
Да не бъда обичан бях свикнал ...
  641 
Ти ли среднощно тъжиш като мен,
бухале, братко пернати?
Вятър ли клоните клати,
тя ли ме чака под стария клен.
Зъзне ли още от ранна слана, ...
  867  11 
SMS
Аз съм малкия брат на порока,
и общувам със "Джак" и "Смирноф".
Но съм влюбен в жена звездоока
и ви казвам: това е любов...
Тя със градус от мен е по-силна, ...
  947  13 
на Ники Комедвенска
Нямам броня, захвърлих си шлема,
мечът в ъгъла кротко ръждяса...
Всички битки са в минало време –
вече даже не помня врага си... ...
  1467  14 
Каква прекрасна среща само, допир лек,
а сякаш, че до твойто рамо бил съм век.
Една изтънчена целувка - дълъг миг,
и вечерта над мен се спуска с твоя лик.
Симфония от летни птици, поглед мил - ...
  1077  12 
На Ивайло Балабанов
Тъжните ми мисли
капят като листи,
сякаш жълти багри от платно на Гог.
Грозде натежало, ...
  827  13 
Не ми пробутвайте твърдения
за непорочности библейски,
за седемдневно сътворение
и за пророчества житейски.
Не ми понася фарисейството, ...
  658 
Труден бе пътят, а мястото — скришно.
Дълго към него вървях без да спирам.
Стигнал накрая до голото нищо,
с длани насечени, спомени сбирам...
Ето, редя икебана от странности — ...
  1164  17 
Не гледайте с укор банален чудака –
когато заключвате вечер вратата,
той тръгва към своята вечна Итака,
през рамо преметнал торба на мечтател.
Не чакайте гузно среднощ да потропа - ...
  1213  18 
На Дявола не станах адвокат,
тъй както и на Бог не съм ратай.
Живея в синора на този свят,
където се пресичат ад и рай.
На дните си хомота тегля сам ...
  1016  18 
Не са ми нужни сто години,
не са ми нужни сто причини,
а само онзи миг, когато
(макар и да не беше лято),
а зима с минусови вопли, ...
  867  11 
Нямам майка по име Мария,
затова все я карам през пръсти...
И баща ми не беше светия,
та поглеждам с насмешка към кръста.
Но пък кръста си – грешен и кален, ...
  1038  23 
  1195  20 
Аз нямам нищичко, какво да губя...
Без теб светът ми няма да е бял.
След хиляди провали оцелял,
все някога във мене ще те влюбя.
От скучните си дни със прежда груба, ...
  793  11 
Да бъдеш влюбен, без да си обичан,
и ласки да раздаваш с шепи пълни...
И в този свят на чувства сеизмични
една любов до край да те погълне...
Да бъдеш влюбен, а пък сто въпроса ...
  969 
Като светкавица в очите ми проблесна,
макар че аз не бях планувал да те срещна...
Светкавица... и то каква?! - от тези дето,
след ярък плам раздират сякаш с гръм небето
и ехото не ще да глъхне със години ...
  1340 
(НЕ)ОПРАВДАНО...
-----------------------------------------
Димитър Никифоров - argonyk
----------------------------------------
Едва ли има някакво значение ...
  1240 
Когато сърцето утихне самотно
на своята участ във тънката мрежа,
приело да бъде сърце доживотно
на някакъв глупав и влюбен невежа...
Тогава на разума тънките нишки, ...
  790 
  1193  11 
Свикнах да ставам във пет. Пет и една, пет и две...
Всъщност, минутите нямат значение.
Ще си направя едно дълго и черно кафe –
таласъмска доза самолечение...
Не броя цигарите, те никога не стигат... ...
  871  12 
Когато на годините брегът оронен
не ти вещае пристан тих;
когато приживе си се превърнал в спомен
и спомени извайваш в стих;
когато няма пред какво да коленичиш, ...
  976  20 
Propuestas
: ??:??