dragon
220 el resultado
Докосвайки внезапно мисълта си,
за забравената пролет сетих се аз,
не беше отдавна, но чух този глас
и лицето започна да прави гримаси.
Страх ли е или душевно сътресение ...
  372 
Само преди дванадесет години
срещнаха се, напълно непознати,
образованието нанесе драскотини,
но мехлеми са спомените богати.
Днес всички са тук заедно в час, ...
  633 
Пристигнах. В двора ме чака
игривият Леси и познато лае,
към вратата радостно изплака,
че съм тук – трябва да се знае!
На печката любимото ястие – ...
  370 
Истинската любов не се купува,
дори в изобилие да имаме пари.
Продадената – любов няма да дари,
а за нея постоянно се гласува.
С високо вдигнати ръце ...
  521 
Там, в близките земи на запад,
където снегът блести до юли –
там, където мечтите не се цапат,
а идеалите тръгват с цървули.
В чужбина, дори и с нова риза, ...
  702 
В прегръдките на нощта и споменът заспива,
сънят краде погледа, вперен в тъмнината жива.
Безмилостно стяга душата между четирите стени,
негодува в тишината, реалността набързо да смени.
Колкото по-далече е утрото, то и сънят е по-кратък ...
  352 
Искаме времето да спре,
когато е най-важно за нас,
а когато краят му допрем,
тогава оставаме без глас.
Мечтаем за успешен старт ...
  517 
Всяко нещо по навик започваме,
дори и да звучи като наизустяване,
даже в любовта така се насочваме,
а казваме, че е само пристрастяване.
Любовта е нещо, което не се купува, ...
  546 
Когато любовта напусне нашето тяло,
на самотата и болката то става зараза,
но все пак любовта не си тръгва изцяло,
остава частица, превръщайки я в омраза.
И дори в началото мечтите да спират, ...
  554 
Между четирите стени стоя горд,
а на любовното поле с нов рекорд,
под небето от чувства сам останах
и ранен срещу любовта въстанах.
Бързо след обявяването на войната ...
  420 
Ти, за която говоря нонстоп,
аз изреждам стих след стих,
навести заспалия град и хоп –
нощес дойде в съня ми тих.
Събуди ме от дълбокия сън ...
  353 
Не ме търси, не ме моли да идвам там,
не събуждай напразно спомена горчив,
предпочитам да остана тук, дори да знам –
че миналото е това, заради което съм жив.
Не търси излишно в миналото пиковия час, ...
  420 
Вслушай се в тихия дъждовен шепот,
който говори на всеки с различен глас,
в мътните локви се чува мокрият екот –
и мокро, и студено е, а дъждът е в захлас.
В дъждовния хаос и улиците запустяват, ...
  412 
Детство наше толкова кратко,
всеки спомен към теб ни връща,
детство наше толкова сладко –
на горчивия живот то отвръща.
Всички тайни в усмивка скрити, ...
  398 
От къде идва вятърът сърдит
та хората бързат така ядосани,
намръщеното лице е техен щит
и топлина под ръце кръстосани.
Запомни гласа на вятъра студен, ...
  306 
През една улица отсреща денонощно
работи клубът за усмихнатите лица;
работи и за плачещите безпомощно,
търсейки подарените си вече сърца.
Стъклената врата е отворена пак, ...
  455 
Преди камбанения звън
в ранните сутрешни зори,
селцето потънало е в сън,
не дочува и петлите дори.
Там росата още не е чужда ...
  497 
Детето в мен живее, но отдавна го скрих,
започнах втори живот – и то порасна,
с различен начин на живот го дарих –
в свят, където емоцията била прекрасна.
Нов живот, различаващ се от предишния, ...
  394 
Как да забравя мястото, където се родих,
поех дълбока глътка въздух – и заживях,
където първите думи от устата освободих
и единствено тогава напълно свободен бях.
Там видях топлата усмивка на слънцето, ...
  380 
Ако знаехме бъдещето горчиво,
нямаше да опитаме тази сладост,
нямаше да се излъжем доверчиво
на прекрасната и кратка младост.
Изпълнени с непокътната сила, ...
  500 
Влакът идва! Претъпкано е от хора.
Пълната чанта в ръце студени тежи,
по челото блестят капчици от умора,
няма време пътникът да се освежи.
Спира влакът! Към вагоните се тича. ...
  426 
Закъсняват ранобудните петли
и тази сутрин продължи нощта,
а трябваше слънцето да осветли
градската фантазия в пустошта.
Късната заран в началото на деня ...
  358 
Наближава Нова година
и всички вкъщи се връщат,
стрелките мен – домакина
утешават и прегръщат.
На вратата мен ме чакат, ...
  429 
С покривка от крила златни
в ранна утрин се събужда,
с росни капчици ароматни –
фениксът деня подбужда.
В изворна вода се къпе морна ...
  367 
Нощта е на смяна, денят отива да спи,
а звездите златни гордо небето кичат,
вечерта пак набързо светлината изпи –
лъчи през прозорците само надничат.
Мигновени сребристи светулки сее ...
  418 
Гордей се, човече, докато си жив,
за всяка жертва, за всеки опит свой,
утре това ще е само един архив –
когато смъртта победи в този двубой.
Животът е само една борба и нищо, ...
  394 
Това е любовта! Минавайки, посещава,
някой път за по-дълго, друг път – не,
някой път сърдита – друг път прощава,
някога избухне, но понякога преглътне.
Тръгне ли си, остават следи трайни, ...
  360 
Събужда се ясна нощ,
нито звезда на небето,
с духовната си мощ –
ангелът охранява битието.
Нощта с мъгла покрита – ...
  465 
Без нея няма смисъл животът, тя е в кръвта.
Постоянна борба да я запазим,
а цял живот живеем в търсене на любовта.
Когато я намерим, очите не виждат друга,
омагьосани от проницателния поглед, ...
  476 
Последно – тук не ме търси,
отдавна я няма моята сянка там,
разбрах всъщност коя си ти
и тръгнах, но този път сам.
Загубих се в този свят празен, ...
  379 
Живот ли е това, щом си далеч от къщата,
а тя е коренът, който не трябва да изсъхва,
заминахме неуверени останала ли е същата
и сега тъгата на спомените ни лъхва.
ТОЙ работеше всеки ден за своите деца, ...
  461 
Неотдавна я срещнах, а днес си тръгва –
светът с поредното празно сърце се сдобива.
Голямата любов сама себе си залъгва,
дори да знае, че клинът с клин се избива.
Заминаването ù не може да бъде възприето, ...
  419 
Без мисли не може да се живее,
а любовта свързва сърцето с тях,
пламъкът е утихнал, но жарта тлее,
ако живееш с мисли – не е грях.
Не един път се повтарят тези слова ...
  448 
Дочувам претоварения трафик,
седейки в бездушната стая,
сам, обмислям своя график,
но без право да мечтая.
Колко трудно може да повярваш ...
  397 
Нощта е безкрайно дълга и тиха,
когато с нетърпение чакам зората,
мракът и тишината в очите се впиха.
Буден! И отдавна започнал играта.
Сънят ме забравил, не идва на помощ, ...
  427 
Маркирани са следите, които водят натам,
а връщане назад няма или оставаш сам.
Рискуваме всичко в името на любовта
и забравяме, че победител е само тя!
Ясни са постъпките – хората избързват, ...
  374 
Последният летен слънчев блясък
останалите спомени пак изтрива,
между морската пяна и горещия пясък
следи от спомени се откриват.
Там, под слънчевите лъчи тик-такат ...
  462 
В очите ми се оглежда есента,
прохладна, самотна и гола,
не се чува на птиците песента,
нито крякане на жабите в гьола.
Отдавна листата пожълтяха ...
  452 
Споделената любов сюжета изгражда
и така създадена продължава с години,
а липсва ли тя – несигурност поражда –
тогава общото се дели наполовина.
Дотук всичко беше едно цяло, ...
  495 
Надеждата в пролетните пъпки,
неразпукнати очаквания есенни,
а лятото със своите си постъпки –
екзалтира настроения смесени.
Пролетта била със сънливо лице, ...
  483 
Propuestas
: ??:??