dragon
220 el resultado
В тишината на глухата стая
чувам твоя глас недоверчив,
в съня ли да избягам от края,
за да оцелея след този взрив.
Между четирите стени голи ...
чувам твоя глас недоверчив,
в съня ли да избягам от края,
за да оцелея след този взрив.
Между четирите стени голи ...
796
2
Утрото в тъга се ражда,
но островът е невидим,
една молитва се обажда
в безкрайния ѝ син дим.
Между двете вечности – ...
но островът е невидим,
една молитва се обажда
в безкрайния ѝ син дим.
Между двете вечности – ...
584
От Бесна Кобила леденият дъх
докосва стъклените вълни речни,
от най-високия планински връх,
градът приема поздрави сърдечни.
Пролетта дойде, а зимният вятър ...
докосва стъклените вълни речни,
от най-високия планински връх,
градът приема поздрави сърдечни.
Пролетта дойде, а зимният вятър ...
499
1
Върнах се и спрях пред вратата,
знам, заключено е миналото тук,
от тъжни мисли ми тежи главата –
аз бях на дядо първият му внук.
Топли спомени огряват душата, ...
знам, заключено е миналото тук,
от тъжни мисли ми тежи главата –
аз бях на дядо първият му внук.
Топли спомени огряват душата, ...
421
2
Под дългите и буйни коси черни
мигат кротко сините ѝ очи верни,
заради алените и мълчаливи устни
мечтаеш любовта да не те напусне.
Погледът ѝ спира цялата орбита, ...
мигат кротко сините ѝ очи верни,
заради алените и мълчаливи устни
мечтаеш любовта да не те напусне.
Погледът ѝ спира цялата орбита, ...
426
Седя на едно канапе,
не мога да се приземя,
любовта тялото щипе,
а гласът рязко онемя.
Сърцето е чупливо ...
не мога да се приземя,
любовта тялото щипе,
а гласът рязко онемя.
Сърцето е чупливо ...
427
В самотната вечер и китарата е скучна,
а някъде отдалече в нощта беззвучна –
чува се тъжен тон – гласът на живота
и чувствителен стон на деветата нота.
Счупеният спомен още от болка кърви, ...
а някъде отдалече в нощта беззвучна –
чува се тъжен тон – гласът на живота
и чувствителен стон на деветата нота.
Счупеният спомен още от болка кърви, ...
397
На здравата земя със страх стъпва,
с предпазливи, малки очи червени,
на безснежната зима не отстъпва –
с надежда за мечти неизвървени.
Всяка сутрин с мисловния предмет, ...
с предпазливи, малки очи червени,
на безснежната зима не отстъпва –
с надежда за мечти неизвървени.
Всяка сутрин с мисловния предмет, ...
491
Думите от устните изчезват
и въздухът всяка от тях укрива,
еднакво сложни се извезват
в замисъл тънка, но мълчалива.
В света на думите безброй – ...
и въздухът всяка от тях укрива,
еднакво сложни се извезват
в замисъл тънка, но мълчалива.
В света на думите безброй – ...
789
1
Пред вратата с шепа любов
от сутринта часовете броя,
за изненада напълно готов
и план за запознанство кроя.
Вечерта бавния ден изпраща, ...
от сутринта часовете броя,
за изненада напълно готов
и план за запознанство кроя.
Вечерта бавния ден изпраща, ...
462
Утрото студено на теб ухае,
стаята е безжизнено празна,
самотно – едно сърце витае –
в тишината тъгата е заразна.
На спомени денят има вкус ...
стаята е безжизнено празна,
самотно – едно сърце витае –
в тишината тъгата е заразна.
На спомени денят има вкус ...
613
1
Назад в годините поглеждам,
тръгвам по извървяната алея,
а бъдещето своето нарежда –
след миналото аз да оцелея.
Но, друго желае моето сърце, ...
тръгвам по извървяната алея,
а бъдещето своето нарежда –
след миналото аз да оцелея.
Но, друго желае моето сърце, ...
425
1
Тъмните облаци небето закриха
в средата на ноемврийския ден,
есенните емоции в мига затриха
с поглед мрачен, унил и студен.
А отдолу, като стрели птиците, ...
в средата на ноемврийския ден,
есенните емоции в мига затриха
с поглед мрачен, унил и студен.
А отдолу, като стрели птиците, ...
429
1
Вратите на миналото се отварят,
а там, вътре – забравени немеят
спомените стари и не отговарят,
захвърлени – самотно си живеят.
И със страх посягаш към входа, ...
а там, вътре – забравени немеят
спомените стари и не отговарят,
захвърлени – самотно си живеят.
И със страх посягаш към входа, ...
602
1
1
Под миглите на очите
познавам погледа ти,
трудно минават дните –
напечатаните в дати.
Между теб и тъгата, ...
познавам погледа ти,
трудно минават дните –
напечатаните в дати.
Между теб и тъгата, ...
404
Нощен покой
в тъмния свят,
звезди безброй
и всички горят.
Мисли на глас ...
в тъмния свят,
звезди безброй
и всички горят.
Мисли на глас ...
397
Слушам, моите мечти ме зоват,
далечни, в миналото останали,
още тогава те избраха този път,
а днес срещу мен са въстанали.
Бъдеще без мечти в един живот, ...
далечни, в миналото останали,
още тогава те избраха този път,
а днес срещу мен са въстанали.
Бъдеще без мечти в един живот, ...
410
2
Когато утихнат мечтите детски,
тишината вълнението покрива,
а пътешествията околосветски –
реалността от сънищата изтрива.
Мечтите пораждат надежда ...
тишината вълнението покрива,
а пътешествията околосветски –
реалността от сънищата изтрива.
Мечтите пораждат надежда ...
388
Заваля есенният дъжд следван от градушки
в самото начало на тримесечната златна ера,
вкъщи замириса на печени червени чушки,
с които става известна есенната атмосфера.
И улиците са мокри, и въздухът е влажен, ...
в самото начало на тримесечната златна ера,
вкъщи замириса на печени червени чушки,
с които става известна есенната атмосфера.
И улиците са мокри, и въздухът е влажен, ...
459
Със спомена живея,
към миналото крача,
дори и да се смея –
това радост не значи.
Разбрах, че живот е ...
към миналото крача,
дори и да се смея –
това радост не значи.
Разбрах, че живот е ...
455
Септември чука на вратата,
на вратата на есента златна,
сутрин росна пада сълзата,
изпращайки зората лятна.
Вятърът на крилете носи ...
на вратата на есента златна,
сутрин росна пада сълзата,
изпращайки зората лятна.
Вятърът на крилете носи ...
370
Самотата липсата принуждава,
докосвайки в спомена всяка болка,
завинаги тя любовта отчуждава
и пропуска последната обиколка.
Не забравяй никога своето минало, ...
докосвайки в спомена всяка болка,
завинаги тя любовта отчуждава
и пропуска последната обиколка.
Не забравяй никога своето минало, ...
396
Старият баща сина си съветва:
– Бъди честен, упорит и корав,
не кърши фамилната клетва –
тази в кръвта на човешкия нрав;
няма да бъдеш пристрастен ...
– Бъди честен, упорит и корав,
не кърши фамилната клетва –
тази в кръвта на човешкия нрав;
няма да бъдеш пристрастен ...
400
Ако може сънят да се реализира,
то нямаше само да символизира.
Неизвестността подбужда тръпки,
а бъдещето е измислица голяма,
но мечтите правят първите стъпки, ...
то нямаше само да символизира.
Неизвестността подбужда тръпки,
а бъдещето е измислица голяма,
но мечтите правят първите стъпки, ...
422
Почиствам прахта от старата книга,
все още дишат страниците нечетени,
безбройните изречения тъжно мигат,
разкриващи загадките ù преплетени.
Книгата разказва за нейните приятели, ...
все още дишат страниците нечетени,
безбройните изречения тъжно мигат,
разкриващи загадките ù преплетени.
Книгата разказва за нейните приятели, ...
425
Същите хора в динамичното битие
пресичат към отсрещните тротоари,
там, масово в заведението на питие –
в новото време със спомените стари.
Колкото и да мислим, че го познаваме, ...
пресичат към отсрещните тротоари,
там, масово в заведението на питие –
в новото време със спомените стари.
Колкото и да мислим, че го познаваме, ...
461
1
Липсват ми летните вечери
на лунна светлина,
гласове в тишината
в нощната ведрина.
Няма да забравя онази магия ...
на лунна светлина,
гласове в тишината
в нощната ведрина.
Няма да забравя онази магия ...
570
3
Дъждът! Тъгата доминира.
В студената стая е мрачно.
А дъждът вали – не спира –
навън е толкова невзрачно.
Дъждът подбужда мисълта ...
В студената стая е мрачно.
А дъждът вали – не спира –
навън е толкова невзрачно.
Дъждът подбужда мисълта ...
510
1
Лутам в мислите си самотен
и губя миналото си безутешно,
животът няма да е страхотен,
ако грешките коригирам грешно.
Остана ми този един спомен, ...
и губя миналото си безутешно,
животът няма да е страхотен,
ако грешките коригирам грешно.
Остана ми този един спомен, ...
462
на Горан Тодоров
Времето минава толкова неусетно,
но приятелите лесно не се заличават,
щом още споменът живее, съответно
и приятелството от него не се лишава. ...
Времето минава толкова неусетно,
но приятелите лесно не се заличават,
щом още споменът живее, съответно
и приятелството от него не се лишава. ...
398
1
По-близо до звездите
и на крачка от луната –
в двора на небето чак,
ще си плюя на петите,
ще летя и над водата, ...
и на крачка от луната –
в двора на небето чак,
ще си плюя на петите,
ще летя и над водата, ...
521
6
Само едно е слънцето на небето,
а зависи откъде първо си го видял,
затова за миг го разпознава детето
и го помни такова през живота цял.
Свободата и щастието безгранични ...
а зависи откъде първо си го видял,
затова за миг го разпознава детето
и го помни такова през живота цял.
Свободата и щастието безгранични ...
354
/на моите родители/
Те всичко направиха за моя сън
и мечтата стана реално същата,
сега, когато аз съм някъде навън,
чакат ме там – сами пред къщата. ...
Те всичко направиха за моя сън
и мечтата стана реално същата,
сега, когато аз съм някъде навън,
чакат ме там – сами пред къщата. ...
422
1
Тридесетте детството заличиха,
минавайки нехайно тези години,
но времената сега се промениха
и оставиха в спомена петна сини.
Къде изчезна, младост моя стара, ...
минавайки нехайно тези години,
но времената сега се промениха
и оставиха в спомена петна сини.
Къде изчезна, младост моя стара, ...
535
1
Сърцето по Маринковци кърви...
На север от града малък,
под Милевска планина,
там е жизненият залък –
край една цветна долина. ...
На север от града малък,
под Милевска планина,
там е жизненият залък –
край една цветна долина. ...
456
1
На центъра, под липата цветна,
тя бързаше нанякъде, закъсняла,
с поглед остър и походка кокетна,
за миг раздвижи улицата застояла.
Къде е тръгнала с такава грация, ...
тя бързаше нанякъде, закъсняла,
с поглед остър и походка кокетна,
за миг раздвижи улицата застояла.
Къде е тръгнала с такава грация, ...
511
2
Продължавам да те срещам,
преследваш ме дори в съня,
а така искам да не се сещам –
от теб мисълта си да спася.
От главата си да те изтрия, ...
преследваш ме дори в съня,
а така искам да не се сещам –
от теб мисълта си да спася.
От главата си да те изтрия, ...
540
В подножието на Рисовица,
на пиедестала на Градище,
връщам се като лястовица –
там, на бащино ми огнище.
Всичко мое се намира там, ...
на пиедестала на Градище,
връщам се като лястовица –
там, на бащино ми огнище.
Всичко мое се намира там, ...
422
Вечерта съмва в началото на нощта
и краде от собствената си тъмнина,
от тъга и болка тишината пропищя –
изпълнено е пълнолунието с празнина.
От безводното речно корито плавно ...
и краде от собствената си тъмнина,
от тъга и болка тишината пропищя –
изпълнено е пълнолунието с празнина.
От безводното речно корито плавно ...
433
Нея той чакаше там всяка вечер,
по няколко часа в нощта стоеше,
тишината чуваше някъде отдалече
и секундите бавни пак броеше.
Когато светлината лицето му изтрие ...
по няколко часа в нощта стоеше,
тишината чуваше някъде отдалече
и секундите бавни пак броеше.
Когато светлината лицето му изтрие ...
466
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
