exs_77
141 el resultado
Създай живот,
когато
край теб умират без посока ветрове;
когато
загиват тъжно оглушели светове; ...
  519 
И в зимата на моето недоволство,
очаквах лято – ласкаво и живо,
врата залостих пред покорство,
зарекох се да бъда аз щастлива!
Поръчах на съдбата добродетел ...
  355 
От тихото изплува самота –
прозя се, поразходи се и седна…
обърна в ежедневие деня
и кръсти светлината непрогледна.
Опита се във вечност да пребъде, ...
  416 
Простих на врагове и на приятели,
на себе си така и не успях.
Изпратих в ъгъл тих мечтата си,
покрита с носталгичен прах.
Простих на тези, дето са решили, ...
  423 
И пак дърветата в зелени нощници
със весел смях нощта разсънват,
небето в звездния разкош
запява влюбено и звънко!
И времето препуска лудо, ...
  1141 
От скуката на сиво ежедневие,
от тихото на сънено безвремие,
от липсата на трайно вдъхновение
логично гръмко се роди презрение.
Презрях безцветното и липсата на мнение ...
  462 
Останах в самотата неразбрана,
веселието всеки сподели…
Изглеждах безпристрастна и засмяна,
а всичко в мен дълбаеше следи!
Нуждаех се от рамо на приятел, ...
  485 
Премаля хоризонтът от чакане,
избледняха всички мечти,
заприлича денят на изплакан
не посмял да отрони сълзи.
Съюзиха се дневните бури ...
  516 
Ще превърна тишината в светофар
и на зелено ще премина всички улици,
ще изтанцувам всяка стъпка с жар,
ще дам живот на хиляди приумици!
Ще позволя да ме разплаче красотата ...
  398 
България отново ще възкръсне,
не е обречена на тиха смърт
и емигрантите ще се завърнат,
дори и само да се поклонят!
България ще се изправи силна ...
  403 
Недей, не спирай! Нищо, че е рано,
обичай ме, дори и да съмнало.
Дори, когато свит от стари рани,
прегръщаш нови, ако се е стъмнило!
Не си припомняй, миналото свърши, ...
  459 
Да те обичам даже ме е страх,
дали не си отново изпитание,
попадна ли в поредния си гаф
не ще се примиря със разкаяние!
Не искам вече лъжещи очи ...
  679 
Докосвам всяко нещо в моя свят
като единствено.
Усещам всяка скрита благодат
в сълза от истини!
И преоткривам нови светове ...
  474 
Къщи-гробници, празни и пусти,
а прозорците – неми картини.
Във очакване, облаци късни
да измият стъклата – витрини…
В тях оглеждат се поостарели, ...
  450 
И вечер всеки остава самичък
със своята лична печал,
не знае да спре или пък да тича,
малко е взел или много е дал!
И прави си тиха полуравносметка, ...
  406 
Доброто ли? Видях го днес отблизо,
докоснах го почти, в очите му се взрях.
Такова истинско – в душите дето влиза,
и дето често се явява подир грях!
Не е учудващо, че идва малко късно, ...
  437 
Така ми се крещи и ми се тича,
и пее ми се силно, от сърце;
и толкова, до смърт ми се обича,
с наивността прозрачна на дете.
Танцува ми се в жълта рокля, ...
  444 
В безкраен опит да те преоткрия,
достигах всевъзможни празноти.
Бях примирена или бях стихия,
но в мислите ми беше вечно ти!
С усещане за истинска безкрайност, ...
  663 
Остатъци от детство ме преследват,
развеселени крачат покрай мен,
понякога са тихичко приседнали
или опитват да ме хванат в плен.
Преструват се на кротки, цветни части ...
  398 
Опорочи деня ми неразбрана мисъл,
поиска да не бъда толкова добра
за миг в невежество се плисна
една угасваща и уморена самота!
  377 
Ще се завърне добротата
в сърцата, вледенени от печал,
ще заискри в лъчи земята,
ще се превърне в почва всяка кал!
Когато всеки вгледа се критично ...
  424 
И дългият ми път към теб ме води
в безкрайността откривам своя цел.
След многото отчаяни безводия,
проливен дъжд излива се над мен!
В търпението си откривам подреден ...
  502 
Загърбвам всичко минало в живота си –
любов, измами и наивни светове,
усмихнати полуприятелства дъждовни
и вечери в погрешни домове!
Обръщам гръб на лоши мисли, ...
  464 
Мигът ни няма да се прероди,
когато залез тих настъпи.
Преследвайки щастливи дни,
ограбваме от младостта си!
А то е тук, сега е истинско, ...
  588 
Не съм се клела вярна да ти бъда,
че верността от клетви се бои.
Не се заричам, че ще е присъда
и ще съм с теб във всичките си дни.
Избирам го – с любов и осъзнаване, ...
  513 
В душата ми се насъбра тревога
ще може ли да устои,
че още е безумно млада,
а старост предстои…
  477 
И някой, някъде мисли за мен
по изключителен начин.
За него, единствена, в мрака пленена
живот, оцеляване знача!
Дори неестествено и в самота, ...
  529 
Защо ли, Дяконе, родил си се тук?
Днес всички сме племе заспало,
подвигът твой, народът неук,
приема, че прави го цяло!
А народ не значи това - ...
  342 
Красотата никога не е била така категорична,
както я открих притихнала в очите ти.
Осъзнах, че имам истинска причина, лична
да те запленя завинаги – с обичане!
Да те омагьосам до побъркване, ...
  457 
Не се родих от истини да плача,
не се родих, за да съм сянка нечия;
не се родих след слепи да се влача,
родих се, за да бъда писък вечен!
Родих се, за да бъда себе си! ...
  503 
Лумна в пламък всяка моя дума,
въздишките ми станаха звезди,
сълзите светеща пътека образуваха,
за да те видя – щом се появиш!
Мислите – безкрило ято птици, ...
  484 
Изморена безумно от неправилни хора
продължавам напред тиха, кротка и гола!
Не желая назад да доказвам неправди
и не искам да помня думи груби, брутални!
От неистински хора уморих се до смърт ...
  596 
И ако някога реша да те забравя,
ще бъде твърде глупаво това.
По скоро настоящето си ще прегазя,
отколкото да станат чудеса!
Че може ли да се забрави нещо, ...
  443 
Вътре в мен ежедневно прелива
от обичане и от хоризонти,
на птици и облаци се усмихвам,
обличам вятъра в шарена рокля!
Плача тайно на пурпурни залези ...
  447 
По-силно е от теб това, разбирам -
да се поровиш в нечий друг живот.
И в роля на приятел се гримираш -
пореден „съпричастен” ход...
Наивници да искаш – има много, ...
  475 
След хиляди срещи случайни
с безброй мълчаливи лица,
с прикрити или явни тайни,
с безкрайно страхливи сърца...
След толкова много проклятия, ...
  470 
Слънчогледови поля и летни залези,
тиха слънчева тъга – неподправена,
Тъмни, истински очи, ме погалиха
и пристигна любовта – непоканена.
И приех я и разбрах – във очакване ...
  1183 
Забравих миналите пътища за ден,
запалих ги с гнева на рутината!
Не ги пожалих, както и те – мен
стаиха се в мига на тишината!
Не ги премислих, за пореден път, ...
  548 
Казват, мечтите умират последно!
Умират ли, искам да знам, въобще?
Вярвам, че те са мерило нагледно
на целия наш път житейски...
Мечтите са нашето вътрешно цяло, ...
  406 
Да съдят могат само боговете,
и да прощават – също те!
Звездите са създадени да светят,
човеците – да правят грехове!
Да падат и да стават трудно, ...
  636 
Propuestas
: ??:??