exuded
648 el resultado
Реши да се обади на брат си. Тази болка не минаваше вече трети ден.
– Вляво е – каза. – Трябва да е от сърцето. Обаче защо не получавам инфаркт досега?
Брат му се изсмя.
– А трябва ли?
– Де да знам. Така съм чувал. Бодне те яко – и отиваш на кино. ...
– Вляво е – каза. – Трябва да е от сърцето. Обаче защо не получавам инфаркт досега?
Брат му се изсмя.
– А трябва ли?
– Де да знам. Така съм чувал. Бодне те яко – и отиваш на кино. ...
680
7
Ти не съществуваш. Сянка си, полъх на времето, воал на вечността. Понякога си лоша, друг пък – още по-лоша. Виждал съм те злобна. Такава ли е винаги красотата? Няма да забравя как блъсна пепелника на терасата. Знаеш, че там пуша. Не ми позволяваш на друго място. Аз се съгласих да спазвам тази забран ...
416
2
1
Тичаше усърдно. Задните му части се тресяха, имаше широки и меки прасци, които не издържаха тежестта на бутовете и малките му стъпълца изглеждаха смешни в неспособността си да местят това огромно туловище така бързо, както то искаше.
Но въпреки това той тичаше.
– Побързай, сърце! – каза си и усили т ...
Но въпреки това той тичаше.
– Побързай, сърце! – каза си и усили т ...
649
1
2
Оттук нататък мога и сам.
Така ми се струва.
Децата пораснаха. Какво да им дам?
Само надежди купувах.
А те са нетрайни, ...
Така ми се струва.
Децата пораснаха. Какво да им дам?
Само надежди купувах.
А те са нетрайни, ...
357
Когато в живота е малко поезията,
най-много поети се раждат.
Уж си в боклука, а някаква фрезия
цъфва от нищото: мистерия, тайна.
Животът си търси пролука - ...
най-много поети се раждат.
Уж си в боклука, а някаква фрезия
цъфва от нищото: мистерия, тайна.
Животът си търси пролука - ...
408
1
Момиче, полуголо и красиво –
Съобщи по телевизията сутринта:
Синоптичната прогноза е досетлива –
Облечете си палта.
Обичах я естествено и нежно ...
Съобщи по телевизията сутринта:
Синоптичната прогноза е досетлива –
Облечете си палта.
Обичах я естествено и нежно ...
462
Кофата за боклук беше червена, доста мръсна, с кафяви петна от съмнително естество, бе леко проядена тук-там, но се държеше като застаряваща хубавица, винаги бе готова да поеме необходимия ѝ боклук, за да се чувства нужна. Ивайлов я огледа, стори му се, че кофата е чудесна, експресионистична, дори в ...
523
Нямаше нищо против мушмулите. Някои твърдят, че били полезни. Вероятно това е лъжа, но звучи напълно добронамерено – като наказателния кодекс, който помпозно съобщава, че престъпленията се наказват. Хваща декиш, но само пред медиите и спрямо онези, които смятат, че престъпленията са за всеки, досущ ...
765
1
2
На тротоара пред родилния дом
Момиче продава гевреци.
Купих един, отхапах и щом
Поотминах, тя каза: „Няма човеци!“
Огледах се – да, няма човеци. ...
Момиче продава гевреци.
Купих един, отхапах и щом
Поотминах, тя каза: „Няма човеци!“
Огледах се – да, няма човеци. ...
397
1
2
Колко е лесно да стовариш юмрук
Върху някой, изпаднал във нужда.
Да кажеш: Аман от несретници тук!
Всяка несгода е глупава, чужда.
Светът е пълен с несретници. ...
Върху някой, изпаднал във нужда.
Да кажеш: Аман от несретници тук!
Всяка несгода е глупава, чужда.
Светът е пълен с несретници. ...
454
1
3
Уморено е слънцето от толкова изгреви.
Почива сега, завито със облаци.
Вместо лъчи, от небето на пухкави снопове
падат мъгли и е мрачно до втръсване.
В ден като този, когато е тъжно, ...
Почива сега, завито със облаци.
Вместо лъчи, от небето на пухкави снопове
падат мъгли и е мрачно до втръсване.
В ден като този, когато е тъжно, ...
553
4
Все идваше в края на деня.
Оглеждаше се, никой да не види.
Носеше в лявата ръка
Диплома, молба и керемида.
Знаех, че е майстор, но сега ...
Оглеждаше се, никой да не види.
Носеше в лявата ръка
Диплома, молба и керемида.
Знаех, че е майстор, но сега ...
420
3
Защо, кому е нужно цялото богатство?
Сякаш с него ще се преродят –
Човекът в бог, любовта във светотатство.
Отесня съвсем на алчността светът.
В хранилката за птици в двора ...
Сякаш с него ще се преродят –
Човекът в бог, любовта във светотатство.
Отесня съвсем на алчността светът.
В хранилката за птици в двора ...
419
1
1
Тази част от пътя е прекрасна.
Отляво – есен, багри, тишина.
Шофирам бавно – впечатлен, захласнат.
Не бързам. Не е път, а светлина.
Завивам рязко, тука пътят свършва. ...
Отляво – есен, багри, тишина.
Шофирам бавно – впечатлен, захласнат.
Не бързам. Не е път, а светлина.
Завивам рязко, тука пътят свършва. ...
424
1
3
Градчето се оживи след първата копка на големия завод в покрайнините му. Дойде един важен човек с черна кола, слезе, подадоха му нова и чиста лопата, той загреба малко от разораната пръст и я хвърли настрани. Всички присъстващи, а те не бяха малко, ръкопляскаха. Бяха усмихнати. Една сълза потече по ...
985
Експертът чоплеше семки и разсъждаваше:
„Ако оправя тази анархия в службата, дали тя ще заработи по-ефективно или хаосът ще вземе връх и забатачването ще се задълбочи?”, питаше се той и плюеше обелките върху мазния килим на пода.
Шефът на експерта пиеше уиски в съседната стая и умуваше:
„Как би могл ...
„Ако оправя тази анархия в службата, дали тя ще заработи по-ефективно или хаосът ще вземе връх и забатачването ще се задълбочи?”, питаше се той и плюеше обелките върху мазния килим на пода.
Шефът на експерта пиеше уиски в съседната стая и умуваше:
„Как би могл ...
732
1
3
Работеше в офис на седми етаж. Току-що бяха пуснали парното, сградата отведнъж се стопли и дори стана задушно.
- Отвори прозореца, ще се издушим тука! – инструктира го с приповдигнат глас шефът. Той обичаше да дава инструкции, дори когато нямаше нужда или когато представляваха указания за изпълнение ...
- Отвори прозореца, ще се издушим тука! – инструктира го с приповдигнат глас шефът. Той обичаше да дава инструкции, дори когато нямаше нужда или когато представляваха указания за изпълнение ...
559
3
Едно признание отсреща
се усмихва на небето.
Сигурно е лудо, казват вещо
ценителите на сърцето.
И никой не разбра, че то се моли. ...
се усмихва на небето.
Сигурно е лудо, казват вещо
ценителите на сърцето.
И никой не разбра, че то се моли. ...
387
2
Плисна изгревът като леген вода,
изпуснат от ръката на всемира.
Забърза слънцето по билото – жена,
която трябва да простира.
Колко ли любов и колко страсти ...
изпуснат от ръката на всемира.
Забърза слънцето по билото – жена,
която трябва да простира.
Колко ли любов и колко страсти ...
398
3
Появи се бавно и притихна.
Загасих фаровете. Слязох и изключих телефона.
Една вълна изскочи, примижа и кихна;
Надигна се и рухна връз брега, в заслона.
Късно беше, вечер. Връщах се от работа. ...
Загасих фаровете. Слязох и изключих телефона.
Една вълна изскочи, примижа и кихна;
Надигна се и рухна връз брега, в заслона.
Късно беше, вечер. Връщах се от работа. ...
407
Червеният шлифер много ѝ отиваше. Тя го наричаше керамичен – това едва ли е цвят, но сигурно е бил такъв, когато го е купила. Беше доста поизбелял, обаче ѝ стоеше като на манекенка. Илиана не беше висока, но тази дреха я правеше стройна и някак гъвкава, подвижна и грациозна.
Видя, че разговаря с два ...
Видя, че разговаря с два ...
545
1
В ТУНЕЛА
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне ...
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне ...
733
1
6
СРЕЩА В ХОЛА
Тъкмо се връщам от Щатите, още не съм се изтупал от полепналата по мен миризма на пари, охолство, богатство и петрол – и гледам: седнал съм хола, омърлушен, нещастен и отчаян.
– Какво правиш в моя хол? – питам се и не мога да повярвам.
– А ти как влезе? – отвърща тоя неудачник. Не стига ...
Тъкмо се връщам от Щатите, още не съм се изтупал от полепналата по мен миризма на пари, охолство, богатство и петрол – и гледам: седнал съм хола, омърлушен, нещастен и отчаян.
– Какво правиш в моя хол? – питам се и не мога да повярвам.
– А ти как влезе? – отвърща тоя неудачник. Не стига ...
536
2
1
КОЙ
Неизвестността ни прави по-човечни. Страхуваме се от нея, защото може да е лоша, коварна, злокобна и отмъстителна тази неизвестност. А страхът ни прави добри, отзивчиви, тръпчиви, сговорчиви и незлобливи, сиреч повече човеци ни прави.
Не мислите ли?
Добре, не мислете.
Обаче ние от групата днес щ ...
Неизвестността ни прави по-човечни. Страхуваме се от нея, защото може да е лоша, коварна, злокобна и отмъстителна тази неизвестност. А страхът ни прави добри, отзивчиви, тръпчиви, сговорчиви и незлобливи, сиреч повече човеци ни прави.
Не мислите ли?
Добре, не мислете.
Обаче ние от групата днес щ ...
672
1
2
СПОМЕН
Колко радост има в тази пейка!
Един дърва е сякъл, да я има.
Друг пирони е набивал, трети вейки.
Накрая майсторът е казал: Бива, стига! ...
Колко радост има в тази пейка!
Един дърва е сякъл, да я има.
Друг пирони е набивал, трети вейки.
Накрая майсторът е казал: Бива, стига! ...
419
1
3
ПРИЗНАНИЕ
Не беше за това, че те обичам.
Че знаех вече странностите на нощта.
Когато името ти, непознато, сричам.
И искам да си върна младостта. ...
Не беше за това, че те обичам.
Че знаех вече странностите на нощта.
Когато името ти, непознато, сричам.
И искам да си върна младостта. ...
656
4
3
ИЗБОР
Като слушам по необходимост, по-точно – поради неизбежност, тъпите реклами по телевизиите сутрин, установявам, че ако мислиш обратното на казаното, може и да се получи нещо като здрав разум. Вземете например тъпнята с раменете на вратаря. Те на пърхот не носят, обаче над раменете се издига шия ...
Като слушам по необходимост, по-точно – поради неизбежност, тъпите реклами по телевизиите сутрин, установявам, че ако мислиш обратното на казаното, може и да се получи нещо като здрав разум. Вземете например тъпнята с раменете на вратаря. Те на пърхот не носят, обаче над раменете се издига шия ...
806
1
5
Мълчи. Когато плачеш.
Като радваш се, мълчи.
Мълчанието обаче
срещу теб върви.
Мълчи, когато страдаш. ...
Като радваш се, мълчи.
Мълчанието обаче
срещу теб върви.
Мълчи, когато страдаш. ...
332
1
СТРАННО
Имам нужда от въздух. В офиса не се пуши, но е задимено. Прозорецът не се отваря, защото климатикът работи.
Казах, че не се пуши ли? Излъгах. Всички сме изпушили. Дори жените миришат. Излизам, това не се търпи.
Навън е свежо. До мен колите стоят една след друга и чакат в задръстването. Едва ...
Имам нужда от въздух. В офиса не се пуши, но е задимено. Прозорецът не се отваря, защото климатикът работи.
Казах, че не се пуши ли? Излъгах. Всички сме изпушили. Дори жените миришат. Излизам, това не се търпи.
Навън е свежо. До мен колите стоят една след друга и чакат в задръстването. Едва ...
814
1
2
ЖАБКА И ШАПКА
Ще пристигнем след час и нещо, ако пътуваме така – каза си. Голяма работа. Без друго това е отвратително сборище. Коктейл. И защо? Защото организаторът на коктейла има повод да почерпи. И какъв е поводът? Повод е самият организатор. Той черпи за съществуването си.
- Такива хора винаги ...
Ще пристигнем след час и нещо, ако пътуваме така – каза си. Голяма работа. Без друго това е отвратително сборище. Коктейл. И защо? Защото организаторът на коктейла има повод да почерпи. И какъв е поводът? Повод е самият организатор. Той черпи за съществуването си.
- Такива хора винаги ...
627
ХАРТИЕН НОСИТЕЛ
Тръгнахме да носим някакви документи на адвокатката. Пак аз бях виновен – има такива служители, които са дежурни в това отношение. Гледаш ги: уж вършат нещо, страхливо се оглеждат, защото винаги са в издънка, нямат никакво самочувствие, но и те имат място под слънцето.
Асансьорът сле ...
Тръгнахме да носим някакви документи на адвокатката. Пак аз бях виновен – има такива служители, които са дежурни в това отношение. Гледаш ги: уж вършат нещо, страхливо се оглеждат, защото винаги са в издънка, нямат никакво самочувствие, но и те имат място под слънцето.
Асансьорът сле ...
650
4
МЪЖЪТ ОТСРЕЩА
Този мъж отсреща е ужасен.
Дрипав, смъкнат и мълчи.
Уж няма сили, някак гасне,
Брадат, с бастун и без очи. ...
Този мъж отсреща е ужасен.
Дрипав, смъкнат и мълчи.
Уж няма сили, някак гасне,
Брадат, с бастун и без очи. ...
392
Отвъд планината.
Не виждам.
Отвъд думите.
Не разбирам.
Планината е сблъсък. ...
Не виждам.
Отвъд думите.
Не разбирам.
Планината е сблъсък. ...
641
Намирам, всеки ден намирам.
Понякога в нея, друг път в мен.
Край ъгъла е. Абсорбирам.
А ъгълът е тя. Край нея - кен
от бира. Някъде е там. ...
Понякога в нея, друг път в мен.
Край ъгъла е. Абсорбирам.
А ъгълът е тя. Край нея - кен
от бира. Някъде е там. ...
694
1
1
ПИЛЕ С ОРИЗ
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...
1082
9
НЕКА ДА Е ЛЯТО
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...
646
2
ПРЕЦИЗНИЯ
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...
571
1
ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...
635
1
2
ПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Немор ...
Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, това е въпрос на морал. Немор ...
943
2
МАЗЕ
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...
1009
1
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
