gali
248 el resultado
Преминавам като вятъра
през събития и периоди.
Никъде не съм еднаквост,
но винаги сърцето ми ме води.
В малките неща ми е богатството. ...
  835 
Недей - трудна съм за обичане,
не се мъчи, не търси думи за вричане.
На думи отдавна спрях да вярвам
и размисли върху тях да прокарвам.
Не се напрягай, не искам и да съжаляваш, ...
  1945 
Аз всичко, дето дадох -
от сърце направих.
За едните се предадох,
а за другите надвих...
И за теб душата си прежалих, ...
  712 
Кажи, възглавнице моя,
колко мои сълзи ти попи?
Кажи, разкажи му ти на тоя,
дето след мен върху тебе
ще легне да спи. ...
  695 
Проклета да съм, ако някога отново заобичам...
Проклет да е и този, който това от мене ще очаква...
Дните на себе си от тук насетне ще наричам
и ще помня, че нероден е онзи, който има правото да ме разплаква!
Ужасно уморена съм от обич, ...
  669 
Върви, аз съм тук - старата мебел -
практична, удобна, добра...
Аз съм тук - кой би могъл да ме вземе?!
Та нали съм ти вече във къщата
и отдавна там си стоя! ...
  784 
Обичам да гледам слънчогледите
как под ритъма на вятъра танцуват,
обичам да чувам шумоленето,
с което вкупом със слънцето флиртуват.
Обичам и песента на дърветата, ...
  708 
Не спираш да идваш, не спираш ти...
бледо петно в моето съзнание си.
Бледо и все пак те има - дразня се
и чувствам се така ранима.
Изгоних те - ни денем, ни нощем ...
  552 
"Как си, принцесо?"- питаш ти.
О, "принце"! В мене нищо вече не гори...
Да разсъждавам е излишно, а да заговоря - просто думи.
Само ще те слушам
и в погледа ти ще се взирам. ...
  721 
Не питай, чедо, как се обича,
не питай – отговор верен нямам до днес.
През моята призма любовта е една,
а за тебе тя може да бъде различна.
Не питай ме, чедо, колко боли... ...
  879 
Седя пред листа... и искам да пиша...
толкова неща в главата се извъртат,
и токова чувства смесват се и ме човъркат.
Седя... и нищо се не пръква,
нищо от мене не излиза... ...
  620 
Отказах се - заради нея.
Аз самата не бих могла така.
Щях нейния живот да живея
и гласа ѝ да чувам дори със смеха.
Щях в очите ти все нея да виждам, ...
  1208 
Ох, какво да ти кажа...?
И ти си една вода ненапита,
една лъжа добре прикрита
и малка игличка в сърцето ми забита.
Нямам, нямам какво да ти кажа... ...
  837 
Уморих се от душевност,
не ми говори за любов.
Изцедена съм до плачевност
и не искам да зная на какво си готов.
Искам плътта ти - само нея, ...
  1141 
Душата ми и през слънцето даже наднича,
залеза гони и топлия вятър обича.
Душата ми недокосвани неща прегръща
и най-голямата измислица в истина може да превръща.
Такава е - и аз не я разбирам вече... ...
  750 
Край пътя вървеше момче с червена роза в ръката.
Отиваше, може би, на нечия девойка да я поднесе,
да се вгледа в нейните очи, да си разголи и пред нея душата.
През стъклото го съзрях - въздъхнах и някъде в неговия свят отлетях...
Той беше влюбен сега... дори да валеше, не би усетил дъжда, ...
  609 
Ни най-малко съм те искала
и дори сега не те желая.
Но защо чувствам се подтисната,
помисля ли, че трябва да приема края?
И не, недей ми казва, че няма край... ...
  577 
Слънцето надничаше през клоните на дървесата,
вятърът полъхваше и отронваше от тях листата.
В почти безлюден парк есента гостуваше,
стелеше позлата и във въздуха танцуваше.
На една от пейките самотни, бяхме ние с тебе, ...
  598 
О, зная, зная, че ме обичаш,
знам и дълго, че ще е това.
Знам, че и вечно в мене ще се вричаш,
ала, кажи ми, как мислиш, че тъй ще продължа?!
Как очакваш от всички да се скрия, ...
  679 
Спомням си аз девойка една,
млада бе тя и пълна с мечти.
Усмихнала се бе нейната съдба -
лъчезарна беше, с големи очи.
По пътя свой тя срещна Любов и любови, ...
  583 
Връщам се сега, там, на онези булеварди,
които някога сама пресичах,
спомена за тебе вардих, чаках те и те обичах.
Връщам се сега и в уличките малки -
виждам се - пак вървя сама, ...
  532 
Тъжно ще ми бъде, щом отново пред теб застана аз.
Тъжни ще са първите минути и първият ни един час...
Ще се вълнувам може би, ще треперя цялата
и гласът ми явно ще трепти.
След това ще се отпусна - отново ще бъда АЗ. ...
  704 
Прости, сърце - аз отново ти изневерих.
Раздадох те до край и всичките болки и лъжи простих.
А не трябваше - признай, не биваше отново да допусна
някой отнякъде с теб да си играй и за пореден път
до тебе да го пусна... ...
  646 
А беше хубаво в дните наши
и времето изчислено до минута дори.
Беше хубаво даже когато се плашех,
че си за последно и после... ще боли ли, боли.
Беше красиво - гората, листата, ...
  522 
Искаш отново там да се върна,
да целуна въздуха, да погаля тревата...
Планините да преобърна и да напоя реката...
Ала как отново силна да бъда,
да прекося гората и във водопада да си хвърля душата?! ...
  626 
Запей ми, моля те, запей ми!
Начален тон от душата ми вземи,
утеши я, моля те, с песен,
че от друго едва ли ще преболи.
Запей ми, моля те! Не намирам аз покоя. ...
  566 
Не ми бе нужно в сенки да те диря,
нито в нечие лице да се загледам,
за да зная, че веч едва ли ще те видя
и едва ли в теб ще се огледам.
Не ми бе нужно и да зная, че дълго ще те припознавам ...
  561 
Прекръстих се и влязох,
и едничка свещ от друга свещ запалих.
Към Бога зов предадох
и, чрез восъчния пламък, сякаш душата си погалих.
В мъждукащата светлина ...
  537 
И ако вярно е туй, що казват,
че друг живот след тоз ще има,
аз, вярвай, че там ще те намеря
и ще бъда твоята любима.
Ако е истина, аз, умирайки, при теб ще дойда ...
  787 
Когато Всичко свърши, ще останем всички в Нищото.
Когато дървото на живота се прекърши,
ще се молим да открием Вечното.
Понеже, неосъзнавайки, че ние сме Вечността,
ще бродим и ще търсим нечия следа. ...
  528 
Здравей! Радвам се да те видя.
Или всъщност... излъгах, прости.
Истината е, че не искам да те обидя,
а всичко друго са куп лъжи.
Какво те води тук, толкоз време мина, как си, кажи? ...
  550 
Отдавна аз простих ти
думите, делата и горещите сълзи дори.
Отдавна примирих се със съдбата,
останалите спомени и несбъднати мечти.
В дни слънчеви и някак пролетни, обаче, ...
  1033 
Когато роди се човекът - изплака,
а животът - ехидно се усмихна.
Че той, чаровникът измамлив, само това чака -
да нападне, щом жертвата притихне.
Бори се с него човекът - от пеленаче, та до тежки старини. ...
  601 
Години тежки, задушни и някак самотни с теб преживях.
Дни мрачни, коварни и някак злокобни, заради теб изтърпях.
Мигове - приказно щастливи, но някак... мигновено и ти с тях излетя.
И разкъсвах се, а след туй отново се зашивах,
и душата кърпех си, и отчаяна заспивах... ...
  674 
Светът, който нося, е като замък
с мощна непробиваема стена.
За мен е ценен - пазя го
и стената изградих сама.
Мъничка пролука оставих - ...
  521 
Не се взирай в очите ми - празнотата настанила се е и там.
Не намирам в тях дори и сълзите си,
а смятах, че те са единственото останало,
което накрая мога да ти дам.
Не заставай срещу мен, ...
  821 
Къде отива всичко
и защо отново съм сама?
От един останало ми стихче,
а от друг - картичка, слова...
Снимки прехвърлям - ...
  493 
От времето си да давам
и пак такова чуждо да крада,
това повече не мога да си прощавам -
трябва във времето да се съхраня.
Мечтите си върху откраднати мигове да градя ...
  474 
В една студена зимна нощ
аз крачех немощна в снега.
В сърцето си сякаш усещах острие на ръждив нож,
но това просто бе болката в моята душа.
В главата се редяха спомени от минало време ...
  676 
Сърцето ми голямо е,
ала в него малко хора място си заеха.
Мнозина бяха, но останаха малцина -
тези, които нищо от него не отнеха.
Мога да те пазя в него цял живот, ...
  631 
Propuestas
: ??:??