goblenka
446 el resultado
Дядо Коледа запрегна приказната си шейна
и с подаръците литна, да облагороди света.
Впрегна Обич, Сила и Любов...
Впрегна Радост, Здраве и Живот...
Блесна нощното небе! Ярко засия! ...
  396 
Старата къща! Старият град!
Дъх на спомени! Полъх на хлад!
Галерия лица и гласове...
Носталгията властно ме зове!
Жадувам за сладките аромати... ...
  364 
Снежинки. Хората са снежинки!
Замръзнали капки живот!
Реят се самотни и падат...
Трупат преспи! Камари от самота!
Малки! Ефирни! Прекрасни! Но, лед! ...
  376 
Изнасилен стих!
Изнасилен живот!
За стиха - простих.
Кърваво слънце!
Обезкървена луна... ...
  461 
Сънувам! Мятам се в кошмари!
Лицето ми пламти от незаслужени шамари!
Сърцето ми препуска в бясно диско!
Душата се е свила в корема ми ниско!
Вместо слънчево утро - приспивателно в дар! ...
  374 
Объркано време!
Часовникът трака,
а то не върви!
Сърцето ми бие,
а не кърви! ...
  399 
Здравейте! Аз съм вълчето!
На властната вълчица детето!
Живея самотно! Чувствам се сиротно!
Защото сред драките житейски се провирам,
все за нещо се нервирам! ...
  395 
Очите ти, отворени широко,
проникващи във мен дълбоко...
Веждите - изписани, широки,
разперили криле над бездни две дълбоки...
Устата - малка, чувствена и сладка... ...
  359 
Ясно ми небе притъмня.
Хем зафучя, хем загърмя!
Побегнаа вси звездици!
Остала е сал Деница,
кат малка небесна свещица, ...
  655 
Рано ранила Русàна.
Сутринта рано, в зарàна.
Равни е двори помèла,
вода от извор донèла.
Та се премени Русàна ...
  540 
Защо за болката не се говори!
Срам ни е от нея! Отричаме я! Спорим!
Защо за лошото отказваме си спомени?
Защо забравяме грешните пътища избродени?
Нали и те са част от нашето минало?! ...
  429 
Все се чудя: има ли сълзата образ?
Защо ли по човешкото лице пътува?
Сякаш го гали, или лекува...
Може ли някой да каже:
тази сълза е от мъка, ...
  383 
Нощта лениво се протегна в пухеното си легло.
Надигна се. Приседна.
Слънчев лъч надничаше през тъмното стъкло.
Той палаво разбърка рошавите ù коси.
А, тя, прозина се и запърха със сънени ресни. ...
  440 
Мило детенце! Сиво врабченце!
Цял ден хвъркаш! Цял ден пърхаш!
Като пеперудка пърхаш!
Да знаеш колко си ми мило!
В душата ми гнездо си свило!
  359 
Учеха ме да вървя напред.
Без заобикалки.
Не ми обясниха, че в житейския ред
има завойчета малки.
Аз не умея да вървя на криво. ...
  345 
Защо воювате срещу народа си?
Нали той ви храни?
Защо връзвате ръцете му
с всевъзможни забрани?
Защо експлоатирате ...
  455 
По древни пътища прашни
вървят кервани сенки ланшни.
Екот от стъпки юнашки...
Девици невинни, на дълги опашки...
Събития минали. Древни дела, ...
  480 
Малка свещичка съм! Изпратена, за да се храни с мрак!
Скромно цвете, превръщащо вонята в аромат!
Осъмвам с първи слънчеви лъчи
и чакам вечер Луната да ме приспи.
Къпя се в дъжда и сред листа се крия! ...
  363 
Добро утро, с чаша горещо кафе!
Добро утро, с надеждата, че се чувствате добре!
Добро утро и добър ден!
Сърдечно пожелание от мен!
Горещо е и ви трябва море? ...
  659 
Какво си се втренчила в мене?
Какво все ме следиш?
Нали, щом се съмне,
ще отидеш да спиш?
Тогава ще се развихря! ...
  364 
Започнах да рисувам мисъл.
Някой звънна и я изтървах.
Пръсна се на хиляди парченца!
Аз не ги събрах.
Много пъти ставаше така. ...
  493 
Самотни стъпки нижат се по плажа
и примамват вълните.
Стъпки, навървени по паважа,
зъзнат след дъжда сред колите.
Стъпки, зарити под снега, ...
  388 
Здравей! Ти, Човеко: познат, непознат...
Здравей! Приятел, враг или брат...
Здравей, Душа светла в прокълнатия свят!
Бъди! Нека те има! Чрез теб той става богат!
Да! Страшно е сутрин очи да отвориш! ...
  2823  19  51 
Думи, думи, думи - като есенни листа!
Думи, като ромона на дъжда!
Думи смислени, безлични...
Думи много - най-различни!
Накрая се оказва, че вървим по пътека от думи, ...
  452 
Минават дни! Години! Времето лети.
Животът ти отминал, изглежда като миг.
В очакване, в надежди, във грижи и печал,
отишло си е времето, а ти не си разбрал.
В ковчежето на спомена, като бисерни зърна, ...
  763 
Малки палави пръстчета
по клавишите от абанос...
Нежни звуци душата ти галят
и се усещаш като хлапак бос...
Усещаш краката си леки, ...
  533 
Падаха градушки!
Поройни дъждове!
Вилняха вихрушки!
Сякаш Бог ни прокле!
Но имаме си място, ...
  354 
Някакъв полъх премина
и набразди спокойното ми езеро
на душата.
Усмихнах се. Загладих го.
И продължих нататък. ...
  640 
Редуват се в живота нощ и ден, ден и нощ...
Но, не и тук! Тук не се е разденило още!
Макар че слънцето изгрява всеки ден,
все още тъмен е светът около мен.
Срамливо се процеждат лъчи от светлина, ...
  444 
Ръцете ти са ледено студени.
Очите бягат неспокойно.
Капки пот се гонят по бузите ти набраздени...
Сърцето бие с удари нестройни.
Какво ти е? Какво те мъчи? ...
  459 
То беше чудо! То беше душмания!
Ама душмания да видиш! До шия!
Цял народ загроби в сиромашия!
То беше година! То беше две!
Та време двайсет и кусур годин' отиде! ...
  447 
Може би е по-добре така:
Да се заключиш зад една врата,
да се отпуснеш в мекота кресло
и да не питаш де, кога, какво...
Да гледаш през прозореца навън ...
  455 
Една рибка плувала в огромния син океан.
Палаво се щуркала ту насам, ту натам.
Не щеш ли, насреща ù - кит голям:
Стой, Рибке, ще те ям!
Тя не била никак страхлива. ...
  491 
Една след друга разцъфват звезди по небето.
Едно след друго светват цветя по полето.
Що е росна капка във цветчето,
все е бисерче в сърцето.
Върви Месец по небето ...
  883 
Душата ми ранена е
и търси своя благ мехлем.
Очите уморени са.
Отдъхват щом кацне погледът на теб.
Устремът ми срещнал е стена. ...
  625 
Пиленце, зайченце, агънце, котенце...
Мое мило, любимо дете!
От майчина обич, топи се мойто сърце!
Но си порасло. Не искаш закрила.
дори си намерил своята " мила"! ...
  509 
Бях пеперудка малка. Не особено красива.
Но тъй жизнена! Тъй обичлива!
Увлякох те с крилцата си ефирни!
Омаях те със изненадите безспирни!
На тях любовта ти ме научи ...
  415 
Далече-далече звездичка малка свети.
Там, в далчината, между огромни планети.
Това е моята малка, човешка надежда -
крехка, красива и нежна...
Срамежливо поглежда към страшния път, ...
  519 
Не знам защо сънят ме връща
все там, във бащината къща.
Детството си там съм изживяла,
без родителска обич да съм познала.
Радвам се, когато сънят ми ме връща ...
  507 
"Но не в това е днес проблема
и моят повод за развод.
Аз просто вече нямам време.
Остана ми половин живот"
Аз продължавам: ...
  458 
Propuestas
: ??:??