ИнаКалина
528 el resultado
  931 
  1360  13 
Есента си тръгва недолюбена.
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...
  507  10 
  1200 
Вятърът тук-там похрипва,
сдира елека на хълма,
хрускава шума подритва,
метнал торбичката пълна
с лято изгубило птиците. ...
  792  10  16 
Отгатвам те... не, няма ток.
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят, ...
  632  11 
  1073  17 
Отчаял се е много, гледам:
- Мъжки, стегни се, идва сняг и студ!
- Как пролет идва...
- Ха-ха, идва – дръжки! И ще удържаш като луд!
Белтък ни хвърля циганското лято, ...
  542 
Кой не знае?! Джани е лудият!
На вълшебник и маг не прилича.
Откъде – даже Лучко се чуди –
е намерил „надежда за всички“?!
През очите животът наднича ...
  794  18 
Не ме е страх от тежкия ви съд,
от завист, лицемерие и брадви,
посякли в гръб приземната ми плът,
и пиещи – „За благото ти, брате!...“.
От враните не ме е страх и мърша – ...
  2003  16  22 
  1069 
  630 
Разкажи ми, ветре,
как като останеш сам,
есента е тежка, а мъглата – гъста,
... как сърцето стопляш си до грам
без от мъка да се пръсне?! ...
  429  11 
  484 
  624 
  783 
  463 
  640 
  751  15 
  583 
Прощавай, есен!
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?! ...
  508 
По мократа пътека идва вечер
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини ...
  521  13 
Отзад напред, се чудя, ако почнеш
животът по-по-лесно ли изглежда?!
И вместо люляк – шушлякови нощи,
паничка време, вятърна надежда.
Как има нещо мило и прикотква ...
  348 
  729  11 
  614 
В шумата му спря сърцето,
там го чувах как тупти...
Есента го сгу́ши: Клето
облаче, лети, лети...
Извалял се беше вече ...
  526  13 
Ставай, момиче и тръгвай напред!
Няма последни и първи.
Има там някакъв, бо́жи си ред.
Няма кусу́р да му търсим.
Колко ли път извървяхме, а друг – ...
  409  18 
Ти – брод в трънливата пътека,
а аз приспивам бурята на гръд.
Една снежинка, пареща и лека,
пробужда се за времето отвъд.
... Когато есента е много късна ...
  641  13  19 
  1074 
  554  11 
На първи коловоз се кипри слънце
с две фибички на златния бретон.
Пристига, тръгва или нещо слъгва
и тананика...
сякаш Менделсон?! ...
  625  20 
  520  10 
Ухае на живот и чернозем,
свирука на котлона чай
и стопля мислите ми до нозе,
дъждът обаче няма край.
Пижамата е люляци лила́. ...
  1520  17 
Лакомства ли? Имам много!
От кое да се лиша́?!
Мама ме поглежда строго –
- Нека сам да си реша!
Първо, най-любимо – пица ...
  1967  34 
Кой знае, може и да няма,
ни расо, нито оплаквач:
зелена, слънчева поляна,
едно дърво, един кълвач,
до дупка изкълвал душата, ...
  480  19 
Стресиран щраус или какаду –
до късна до́ба в мозъка кълве и дращи,
главата ми накриво се поду
и как да полетиш без сън, кажи ми, драги?!
Крила си нямам, т‘ва си е наред! ...
  584  12 
Ужилено от лъч око на залез,
затваря се и в мекото му гърло,
сияние се мята на талази
и търси изход да се върне.
Дойдох да споделим една посока. ...
  644  16 
По лятото
очите ни изтичат,
изстиват в песъчинки зачервени.
Сиянието северно облича
тънките ни вени. ...
  433  16 
Сутрин гледам на верев
докато ми се изпъне кръста,
а главата ми пере́,
глади, чисти и се пръска.
На обяд съм без кюфте – ...
  1256  12 
Часовникът мълчи вестибуларно,
но подозирам древната му лудост –
опитва се да бъде по-забавен,
не му се получава, доста трудно.
Летяла съм да го догоня нощем ...
  552  16 
Propuestas
: ??:??