ИнаКалина
523 el resultado
Нощта, когато меко ни обгръща,
а тишина неканена е гост,
защо пианото магия връща
и кой очаква го на леден мост?
Танцува зимата! Танцува с мрака! ...
  547  12 
Имам малко папагалче
в синьо, жълто и червено.
Зима е, но няма шалче,
само гребенче зелено.
Вярвам, че ще проговори, ...
  1703  25 
Докоснеш ли ме, в миг ще се превърна
на утрото ти в лек, попътен вятър.
Изпиеш ли ме, дъждове ще сбъдна
в мечтите ти за плодородно лято.
Целунеш ли ме, като две пчелици ...
  940  11  23 
Сънищата станно как завръщат ни
в спомени, а беше сякаш днес –
думите, с които се прегръщахме,
чакани от влакове - експрес!
Няма да ги върнем и целувките... ...
  522 
Един въпрос почука не наслука
след полунощ на дървена врата.
Нощта отдавна мъчеше се тука,
а вятърът метеше пустота... Пътят!
Поеше исполински дъб сред нея, ...
  498  14 
Кро́ко-кро́ко-крокодил,
се́днал Кроко на бодил,
къ́ркал, къ́рцал, не мези́л-
чак бодила се напил!
Па́дал, пял, пълзял и зял, ...
  616  12 
Погла́ди Дядо Коледа брадата,
почеса се къде не го сърби,
oт стрес му хлопаше дори дъската,
не щеш ли и компютърът заби́!
А Рудолф го погледна дяволито: ...
  743 
С нежен дъх покорил е бодливата пролет,
стене вятърът стъклен по гланц
на висулки в цигулки по струни оголени
и тъгува за коледен танц...
Ще му мине, щом къта в косите си лято, ...
  649  20 
Едноока е нощ. Ледовита.
Стърже стружки сребро по стъкло.
Блуден мрак уморено се скита,
вятър рине с греблото тегло.
Едногърба е мисъл. И трудна. ...
  476  12 
- Петгодишен ти акъла...
Гледам, ста́нал си голям!
Срокът ти е поизтекъл,
а ергенстваш все пиян!
На еленчета не вярваш ...
  807  17 
Ромът излива карамел върху залеза,
плиска кармелин по палмови ветрила
и по назъбени остри ръбове слиза
зарево звездно като заря заискрила.
«Къде сте хукнали нависоко,... прелезно... ...
  688 
Преглъща ме сънят в неделя,
Луната в понеделник – без постеля –
прошепва, че от вторника личало
дали сърцето в сряда е мълчало?!
Оставям дланите си на четвъртък, ...
  1345  10 
Очите ми да бъдат ру́чеи,
да мият пътя ти, когато
мен няма да ме има... Чуй! –
Смехът им... пръска зла́то...
Гласът ми нека бъде тон ...
  926 
Посбръчка се на острия си лакът,
Подпрял си се на мен, за да вървиш...
Е, почини си, ти не си изплакан.
Аз ще те паля, ти ще ме гасиш!
Но може да не ти е много лесно - ...
  667 
Ела, сестрице, поседни до мен.
Къде е синята пола на точки?
Придърпай си от залеза ранен,
втъкал по длани времето в чертички...
Умът запънат, дърпан от въпрос ...
  1035  12 
От завесите звездни късам нощно небе –
овкусявам салата с «Дисниленд по китайски»,
ръся въглени с лудост в адски люто шкембе
от зимуващи раци, уж живели по райски...
В полунощ режа час от забравени страсти, ...
  495 
От средни стойности живот зашит,
с дебелата игла изкърпва дните...
И няма сила в теб да заглуши
порязващо как чупят се мечтите!
Колетът ще тежи след двайсти грам... ...
  677 
Пълзят къдриците на тъмнина,
по почерк зимнобял.
Мастилото тежи върху везна,
дъх в трепет залюлял.
По кожата от восъчно масло, ...
  565  10 
С късо елече елхичка
плаче и тихо нарежда:
- Много се чувствам самичка,
искам огнище с надежда!
Вятърко припка край нея, ...
  3219  22  38 
Луната реже късчета небе,
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън, ...
  751  12  16 
Номер три е трамвая –
дрънка днес без билет,
тръгва в седем към рая
и пристига към пет!
Двете релси си счупи ...
  412 
Поезия с усмивката на проза –
един намачкан лист стърчи
от гръден джоб наместо роза,
стихът отдавна не личи.
Защо е трябвало да те започвам?! ...
  425 
Звездата на изчезнал космос влезе
във вени от вино с вина и страст...
Как може любовта ни да залезе,
покорна на рубинената власт?!
Не се страхувам да изчезна в нея! ...
  679 
Сняг занича в прозорец небесен
дето тъмното стъпки отмаря.
Мигом литват крилати завеси
от кристали на земната пара.
По неведоми пътища хуква ...
  537 
„Ако маймуната разбере, че човекът е произлязъл от нея, ще поиска незабавно прекратяване на експеримента“-помислил си Божият пратеник и тревожно погледнал нагоре. Боговете допивали 682-ят домашен първак и се задавала реална опасност историята “Имало едно време на изток...“ да започне отново на пияна ...
  978 
Поздрави от България! Благодаря, викам. Как беше?-срещнах един познат, който вчера се прибра от България. Ходил за три седмици да види майка си. Добре, каза човекът. Не ме поздравяваха навсякъде, иначе всичко е нормално. Хората са постоянно ядосани, критикуват всяка плочка. Е, казвам му, вашият град ...
  1002  14 
Къде бих отлетяла без крила?!
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак, ...
  1731  14  34 
Олющената пейка се разплака.
Измиваше дъждът далечен спомен.
Дали години още ще ме чака?
Едва ли, споменът не е бездомен.
Изкъпана от мокрите си мисли, ...
  632  12  13 
- Защо оклюмал си така, приятелю?
Животът можел да ни раздели!?...
Побутнах лакътя му настоятелно
и с глас пресипнал той ми сподели:
- Пътечка всеки има под небето, ...
  2370  15  45 
Останаха ми само два хормона –
големият, пресече на червено,
а малкият потъна в грамофона,
безмълвно в миналото умалено.
Изгубиха се кривите ми сметки ...
  674  10  17 
Ще се сгуша в мелодия мека
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни ...
  1522  12  13 
Пролетта на Вивалди е сезонът след зима,
който идва внезапно и сърцето ти взима.
Искам пролет такава с вишни винаги млади!
Всяка зима очаквам, пролетта на Вивалди...
Пожълтяват листата на узрялата дюля, ...
  1656  16  15 
Все със пет кила се бо́ря,
чак от Новата година,
но преди да се озоря
и – толу́мбата замина!
С три кила сега се боря, ...
  796  16 
От слънцето забравено небето тихо плаче,
забърза се зарадвано роденото поточе.
Един паток заклати се, удари с клюн скалата
и камъче отцепи се, отнесе го водата.
От вихър разлудувано, заскача в камънаци, ...
  883  13 
Все напре́ко и накри́во!
Що така рогато, джа́нъм?!
И на мене ми е сиво,
че по тъмното съм станал…
Във аптеката отивам, ...
  1386  14 
Иде нощ, а небето е рана отворена.
Тъмнината е глина за лечебен мехлем,
а Луната от млечно сребро изкована е
и тежи като гривна на стара дилема.
Замечтани очите сляпа вяра да жертват ...
  738  10  15 
Стилна, крехка, в сатен с кадифе,
твойта приказка, нежна и мила,
в аромата на плътно кафе
е грижовно съдба приютила.
Поглед ласкав, побрал океан, ...
  1225  14 
Кой ли потропва на тихия праг?
Вятър прелиства годината
и по наплетен от паяк мая́к*,
кани октомври в градината.
Мята листата край стария зид. ...
  619  18 
А беше нощ...
Небето полудя!
От яростно червено
чак до черно!
Звезда от кош ...
  920  16 
Небето чертае сърце абанос,
а беше последното лято на есен...
Потънала в своя единствен въпрос –
къде отлетя ми последната песен?
Замислено падна листото от клон, ...
  595 
Propuestas
: ??:??