катеринарина
331 el resultado
Полусенки виолетови се гонят
по стените просълзени. И звезди
уморено и измъчено се ронят...
Гръм средоблачен...
Започва да вали. ...
  585 
Църковният хор е излязъл на хълма!
Камбаните бият в сърдечен тътнеж!
Издига се слънцето-златно, безмълвно!
Живот за земята ще има и днес!
А пясъкът сипе се в нечии шепи... ...
  560 
По твоите картини аз съм ФОНА...
Сянката на корабни платна.
Ъгъла на плачеща икона...
Капката, попила във пръстта...
Аз съм всяка бледост зад анфаса ...
  732  13 
Не е жена на втори прочит.
Жена е. Да ти прималее.
Жена за чудо...
И за почит.
Жена. Която те умее. ...
  688  10 
Изтрити надписи по пантеони...
Паметници без лица и цвят.
Поети гръмки ли са,
или воини?...
........................ ...
  544 
Художници са спали под звездите ти,
орисано за гръмища небе!
А вечно неизплакани очите ти!
Със облачно, светкавично сърце!
Рисували мъгливи хоризонти... ...
  513 
Детеродна земя. Опустяла от бури.
Изнасилвана. Стъпквана. Кормена.
А кънтяла е някога. Упоена от тропота
на велика прабългарска конница!
Бог я бил сътворил, като завет за себе си! ...
  755  11 
Всяка твоя риза съм обличала.
Всеки дъх от спомен е тътнеж.
Сигурно и други съм обичала.
Сигурно... До вчера.
Не! ...
  1510  11 
Под купола на стъкления храм
съм божество.
И светлината ме облива.
Тук всеки слънчев лъч е сам.
Тук лесно се предава и убива. ...
  803  11 
Онзи вятър, на който прошепна,
да ме стигне.
Да спре във очите ми...
Той се скри в премалялата шепа
на момиче, от огън застигнато... ...
  622 
Ветровити сезони ще дойдат.
Ще ни погнат лавинни слънца.
И земята ще бъде безплодна.
Заклеймени - невинни деца.
Ще се молим на голи тотеми. ...
  735  18 
Донесе ми вятър по птиците слепи.
Вдълба във очите ми спомен от минало.
И грабих безумно, с жадуващи шепи.
.....................................
Днес връщам ти всичко, което съм взимала. ...
  631 
Изронена. Като изпръхнал хляб.
И восъчно гореща. Като свещ.
Вървя. И всяка стъпка е вина.
И все по-непотребна -
като вещ, ...
  693 
Пръстта се рони между пръстите на вятъра.
И слънцето целува тази пръст.
Родила бурени. И смеещи се макове.
Жадуваща за рало.
Не за мъст. ...
  495 
Какво е отвъд теб?
Пустиня?
Или е куп от прегрешения?
Разпуснато небе.
Магия. ...
  596 
Прозрачно крило на жарптица в съня
и лъч ослепително светъл....
Надежда за приказност.
Само в нощта,
когато засвети над Кремъл. ...
  824 
Обърна се за последно. Там, където беше единственият й истински грях, единственият истински спомен и най-голямото колебание, и страх... вече нямаше нищо...
Издигаше се гъст облак безмирисна пушилка, а малките остатъци от пламъци изгълтваха безжалостно последните молекули естествен кислород, отгледан ...
  978 
Благодаря на Парнар за вдъхновението!
По безводните пръсти на чумата,
тук са минали шествия черни!
Този път, под следите на гумите,
помни стъпки и викове гнетни! ...
  1608  19 
Руини.
Увековечени.
В стихове на тъжни романтици.
"Остани!
Бъди до мене!" : ...
  626  10 
Тренировка за ума ми си!
Всеки ден.
И всяка нощ
тренировъчните мускуси
във кръвта ти, като нож ...
  628  12 
Изгубих се!
Като прокуден ангел.
(Самотата няма друго име)
Някой дълго време ме е чакал.
А аз му шепнех: ...
  1174  15 
Свистене на куршуми мимолетни
и биещият дяволски откат,
във всяка нова утрин силно лепнат!
По мене стъпват...
Истински болят! ...
  605 
Изтупай прахта от торбата си!
И тръгвай отново на път!
Ти - сладък, жестоки, измамнико,
с туптяща, но дяволска гръд!
Че всичко във теб е лъжовно, ...
  794  15 
Този звън.
На траурна камбана -
ръждясала от мътни дъждове.
Олющените двери -
като рана. ...
  1403  11 
Не се заплитат кичурите диви
на тази луда вятърна жена.
Тя майка е на всички самодиви,
а бесният тайфун им е баща!
Очите й пренасят сто вселени ...
  826  15 
Една жена седяла на прозореца
и гледала как времето лети...
Прозявали се сънените облаци,
стопявали се тленните мечти!
По улиците тичали годините ...
  543  13 
Рисувала, рисувала и пяла,
облечена в прозрачен дъждобран.
По-истинска в дъждовното... и цяла,
към залеза на женския си свян...
Чертите върху мокрия асфалт ...
  489 
Тишината няма песенни проблясъци!
Тишината си е просто тишина!
Тя изплува над потъващите пясъци...
Тя попива и лъчи, и тъмнина!
Тишината носи в шепите си залци ...
  691  14 
Под сенките на жадните дървета
заспала е мома със празна стомна.
Под синята жарава на небето
се стичал пек и лутал се бездомен!
И всяка птица тихо чуруликала ...
  783 
Не съм видяла още календари...
със твойто лудо време върху тях!
Във тебе няма толкоз светофари,
с червено да пресяват всеки страх!
А формулата твоя е безкрайна! ...
  695  12 
Заровила е своето съкровище
в най-тайните си, кървави недра...
Връз него е разхвърляното гробище
на всички осмелили се сърца!
* ...
  647 
Каква безумна смелост е била,
с която си се влюбила във облак!
Из дебрите на буйната гора
си яздила след ветровете топли...
Рисувала си с пръсти по пръстта, ...
  727  14 
Извикваш в мене сто противоречия.
Въпроси ми създаваш.
Да разпитвам!
Живея с теб в хиляда измерения...
По орбити на бъдеща се скитам! ...
  603  13 
Претръпнали мълчания. Усмивки...
И почващи от някъде животи!
А виното отровно по е пивко,
когато надживяло е Голготи!
Завесите се спускат със стенания... ...
  463 
Бездарен римейк на чужди сезони...
На чужди герои с измислен живот.
Забиват се тез прословути пирони
в ковчега на светлия ти небосвод...
Безумната вяра в шансонните трели ...
  653  12 
Почакай!
Не съм те запомнила още!
Къде са онези очи?
Които сънувах в проклетите нощи -
горящи, безумни очи! ...
  701  12 
Ще върна вятъра, отдето съм го взела.
Ще дам на жадните от моя дъжд...
ДА СЕ НАПИЯТ!
Смирено под фалшивата umbrella
на някой непознат и странен мъж... ...
  686  13 
Аз не съм прекопавала дюни,
за да бъда навеки със теб!
Много пясък и прах помежду ни.
Много вятър пустинен...
и пек! ...
  700  21 
Какво ми носиш, скитнико красив -
Слънца далечни, блясък на елмази?
На вятър полъх - шеметен и жив?
...........................................................
Какво за мен по пътя си запазил? ...
  685  10 
Леко се нося от пек премаляла...
Сякаш светът се започва от днес.
Сякаш от днес съм наистина цяла.
Сякаш мигът се топи без протест.
Викове чужди се сливат с тълпата... ...
  693  11 
Propuestas
: ??:??