катеринарина
331 el resultado
Тропоса ме набързо и реши,
че вече съм по мярка и удобна.
От мене мека дреха си уши,
летем - хладна, зиме пък да топли!
Но грапава е моята материя ...
  537 
В очите на детето ми видях
как лястовиците летят вълшебно,
трепти най-чудно всеки стрък трева
и как скала е охлювчето дребно!
Как уличното куче е лисица, ...
  811 
Като хлапак безгрижен се засмя
с озъбена и шантава усмивка!
Дърветата заблъска, разлюля,
по прашните площади се разплиска!
В очите ми посипа небеса, ...
  753  15 
Потреперало листо. За да падне зелено-зелено от дървото, значи дълго е треперело. Не от студ. Защото е пролет. Може би е страдало от несподелена любов. Но тогава щеше да е пожълтяло от мъка! Или не. Ако беше есен - да. Но сега е пролет.
Съвсем живо е. Но не е по силата ми да го върна, откъдето е дош ...
  689 
Заблудих се.
А исках към себе си
да се върна.
Не знаех коя съм.
Не познавах очите, сърцето си! ...
  676 
Навън!
От бързане сме ослепели!
А толкова дървета разцъфтели са,
във всички цветове са се облекли,
душите им добри запролетели са! ...
  505 
Тъй, по навик от мене отпиваш.
Аз преглъщам те и ми горчи.
Че любов ли е,
щом си отива
толкоз лесно през наште очи?!? ...
  798  10 
Умора.
Като тежко и мъгляво нищо
притиска свитите ми рамене.
Насечено, безшумно дишам,
сънлива болка. И коне! ...
  746 
Да поразсъждаваме, ама наистина... за СЕЛЯНИЯТА! В последно време чувам много изреченийца, откъслечни и неграмотни фрази, фрази на разни емоционално недъгави или вампирясали нищота - заблудени и залутани същества, какви са точно, не знам и не бих могла да проумея никога навярно. Фрази, в които думич ...
  1694 
Хербария на детските вълнения
мълчи забравен в някой прашен шкаф!
Тетрадката с наивните творения,
преливащи от птици и цветя!
Кутията, препълнена със картички, ...
  697 
Направо да си кажем!
Не увъртай!
Поезията винаги увърта.
Прилежно разкрасява, смазва
истините тежки, да не скърцат! ...
  555 
Изтрий ме от очите си!
Като сълза неспусната, недоживяла!
Писмата ми туптежни недописани,
недей чети! За да остана цяла!
Знам, мога да съм твоя! ...
  556 
Как слаби сме, безпомощни, безгласни
пред бури и сезони, и слънца!
Усмихнати, безчувствени, нещастни,
ту рAзумни, ту с тупкащи сърца!
Тъй малки сме, безсилни пред живота, ...
  451 
- Страхуваш ли се, миличка, от ада?
- Не се страхувам. Знам го този ад.
- Поспри кафето, пунша, шоколада,
през постите - вегетариански глад!
Не гледай на мъжете от високо, ...
  767 
Очите ви са пълни със сълзи,
когато ни изпращате на прага!
А виждаме ли вашите очи,
когато без вина отново бягаме?
Отрудени, замислени, самотни- ...
  1900  11 
На ъгъла в подножието зАветно
на стълбището, дето си градил,
поседнал си безмълвно, мили дядо!
Очите уморени си присвил!
Ветреца милва сбръчканите бузи, ...
  770  14 
Студеният вятър се върна напролет!
Просмука се в тънките слънчеви блузи,
заблъска в лицата ни злобно напомняне,
телата ни топли изтръпна, изпружи!
Изплези език към небето синеещо, ...
  516  10 
Душата ми танцува диско,
преплитам жилави ръце,
смехът ми на вълни се плиска
по шареното ми лице.
Душата ми е диско топка - ...
  642 
Неделна леност - и тревите спят
полюшвани от сънения вятър.
И мълчат
блоковете - за тях е непонятно
след шест кресливи дена - тишина! ...
  555 
Копнея си, чисто по женски - за злато,
блестящо по черните, гъсти коси,
за блуза атлазена, тюл по полата
и сенки блестящи по двете очи!
Обувки - високи и меки, удобни, ...
  574 
Колко ли бели магьосници тука
прегръщали тези треви?
Слънцето пекло ги, сняг ги е трупал,
а в тях непрестанно боли!
Как ли нозете им боси кървяли са, ...
  620 
Зарових лицето си сънено
в цвете!
Прашец в дробовете нахлу!
Медът по очите тъй сладко
полепна! ...
  517 
Уморени сме понякога от себе си -
от старания, премисляния, такт.
Върху плещи закрепили сме небето си...
а тежи ни, ще ни смачка чак!
  545 
Прелитнала край друмища, през дни,
препих от безнадеждия и думи.
А в мен все още нещото гори,
което мержелее помежду ни.
След толкова премеждия и хаос ...
  636 
Да грея...
Да съм непосилна
за всеки, който ме поиска.
И ден след ден
да се преписвам, ...
  563 
Спрях се пред фонтана на живота.
Въздухът - напълнен със роса.
Но не пих, от сладка изнемога...
Дивна, самородна красота!
Все едно! Дори да не отпия ...
  645 
Тъмно е, а облаците светят,
сякаш съм на онзи... онзи свят...
Тихо е, а в мен звезди отнемат
болката от друга тишина.
.............................................. ...
  809 
Сякаш всяка твоя мисъл
търси в мене своя смисъл.
И очите ти се давят
във очите ми от пламък.
В дрипи, ала пеперудени ...
  567 
Обичаш я, защото е единствена,
тъй сложна и чаровно разпиляна.
В очите й намираш всички истини,
плътта й е разцъфнала поляна.
А устните й раждат неразбраности, ...
  623  11 
Рицарски поклон. В очите възхищение.
Колко нетипично. Чак смутена съм.
Как не те боли от разхищение
на доблести, обноски, добродетели?
И ръка целуваш. Устните ти топли са. ...
  525 
>> Един ден се случи. Това, което винаги, от дете, с твърде земното за възрастта си мислене осъзнаваше, че все някога ще стане. Загуби я. Майка си. Просто угасна тихо, мълчаливо, със смръщено от болка чело, без да иска, без да хленчи, без да загуби разсъдъка си. И пак й се ядоса, както винаги, когат ...
  909 
>>>> За всеки случай се преоблече. Не му пукаше как изглежда, но от опит знаеше, че понякога тези състояния са временни и най-ненадейно може да го връхлети безмилостно колебание и страх, че не е в подходящ вид за такова приключение. То, всъщност, беше нещо не особено желано и приятно, да не кажем, ч ...
  970 
Ще разплете косите си. Ще метне
най-красивата жилетка.
Полите цветни ще запретне,
по двора пак ще се разшета.
Ще граби пръст, ще я целува, ...
  689 
Земята пак се възроди,
усмихна се и се пречисти!
След толкоз болки и злини
разцъфна пролетта, разлисти!
За кой ли път дари ни прошка ...
  538 
Все питаща, без дъх, тревожна,
все дъждове във мен валят.
Възможни, друг път невъзможни -
звезди в мен тлеят и горят.
Секат ме, бавно ме разпъват ...
  667 
Силни думи дните ни пробиват,
пълнят ни с тревоги, страхове,
режещи и хладни се забиват,
трупат помежду ни грехове.
..................... ...
  452 
Невярна съм, в съня си те напускам
и чужди ласки диря във нощта.
Със белогриви ветрове препускам,
в зеници на звезди блестя.
Докосвам с обич облаци крилати, ...
  658 
Във влагата бездънна на окото
на дишаща изплашена сърна,
роди се и намерила покоя
пречистваща, спасителна сълза.
Люлее се и плавно се процежда ...
  552 
Драпира душата си, сложи и джувка,
на показ я тупна пред нас.
Премрежено мига, раздава целувки,
върти се, подскача в захлас.
За продан е вече, но кой ще я купи, ...
  598 
Уморена съм, безсилна и сломена
в края на изопнатия ден -
от болката на други причинена,
от горчилките, изсипани връз мен!
Край мен редят се образи и звуци, ...
  596 
Propuestas
: ??:??