ЛуЛу
49 el resultado
My heart's a ruptured dream – its pulse – a scarce event.
My skin grows feathers out of pain, I'm ready to ascend.
This void cannot be filled, these hungers can't be fed.
Immortal hopes preserve the breath that's hanging by a thread.
My clock plays quiet tunes – too shy to say 'Goodbye'. ...
  549 
Светът ми е цветна разлистена къща,
в която боли ме да бъда сама.
Зеленото в мен от любов се разгръща
и ражда цветчета дори и в тъма.
Дъхът ми разлиства мечтите си нощем. ...
  384 
Капят златни и червени,
ярки есенни листа.
Вчера багрени, засмени,
днес целуват се в пръстта.
В танц се ронят и се кискат, ...
  502 
В очите му спеше най-тъмното синьо
и куп ситни рачета крачеха в тях.
Аз даже не помня кога си замина...
Но с него си тръгна и детският смях.
От мрак разболяха се всички усмивки, ...
  690 
He whispers in Dutch on my radar for trouble.
I'm drowning in hopes made of pink fragile bubbles.
His voice – a reminder of all that I need.
A flowery fire awaits to be freed.
I knew you were leaving before I was told. ...
  918 
Сърцето ми износи твойто вричане
напук на хора, на сълзи, на всичко.
Изтлях и сведох цвят – като кокиче.
Рисувах с теб гнездо за малко птиче.
Не съумях в света ти да се впиша. ...
  546 
Роса и Слънце, Слънце и роса…
Светът навън е скучен и суров.
Забравих мрачните си небеса,
когато смисъла видях – любов...
Сънливи сме. На двора две врабчета ...
  554 
Несбъднали се приказни целувки
задавиха поредния ми зов.
Заших с лъжи отворената рана
и даже не написах послеслов.
Приплъзнах по последната ти страница ...
  599 
Татко – светиня, опора, закрила...
Плам да се върна, където е той.
Детските спомени. Лифтът на Рила.
Казват, бащата бил супергерой.
Знаеш ли колко усмивки открадна? ...
  1555 
Мечтая от облаче пухкава нежност
при мен да се върнеш и тук да останеш.
Но всяко разплакано стръкче надежда
пониква в сълза и прераства във рана.
Къде си, кажи ми... Без теб ще угасна... ...
  498 
Лилии и две сърца...
Помня те с букет в ръка.
Падна над града нощта,
без гласа ти - самота.
Пет лъжички сладолед, ...
  961 
Очи от кехлибар и думи мъжки
попиваха в плътта ми като грях.
Избрах го. Връхлетя ме изведнъж...
в дланта му капки вричане разлях.
В целувки пърхат златни пеперуди ...
  1597 
Забравих, че мога да бъда щастлива.
В очите ми плават куп лодки от мрак —
по здрач със сълзите ми тайно преливат,
превръщат се в лъч, който всъщност е знак...
По горски поляни от обич ще тичам, ...
  930 
Обидите убиват. И напразно
опитвам се да залича следите
от всеки камък, хвърлен най-омразно,
с целта да затъмни искрата в дните.
Обидите са болка. И прорязват ...
  1504  12 
The Color of the Grave is Green —
The Outer Grave — I mean —
You would not know it from the Field —
Except it own a Stone —
To help the fond — to find it — ...
  1847 
I measure every Grief I meet
With narrow, probing, eyes –
I wonder if It weighs like Mine –
Or has an Easier size.
I wonder if They bore it long – ...
  1742 
"Hope" is the thing with feathers –
That perches in the soul
And sings the tune without the words
And never stops at all.
And sweetest in the Gale is heard ...
  2207 
I'm Nobody! Who are you?
Are you – Nobody – too?
Then there's a pair of us – don't tell!
They'd banish us – you know.
How dreary – to be – Somebody! ...
  2817 
Любимия предадох, а след края
за дните с него спомням си, ридая.
Прошепнах му "аз още те обичам",
но вече само в стих ще го събличам,
и ще го търся в спомени... и в Рая. ...
  1038 
Единствен ти и само, само ти
тешиш ме тъй, когато съм в тъма.
О, моля те, върви си... и прости!
За мен съдба е в мрак да съм сама.
Ти гледаш ме, за теб съм цветен мак, ...
  1062 
От нежни лъчи сплитам слънчеви плитки
и с нишки от обич съшивам мечти.
Сред пухкави облачни кули политам,
гласът ти ме следва и с моя ехти.
Не гледай в очите ми сякаш съм чужда – ...
  2000  10  10 
Трънливи клони с дребни плодове
душат ума ти в ревност и нерадост.
Във теб лудуват скрити бесове,
разкъсан мак е старата ти сладост.
Повиках те копнежно – с топъл зов. ...
  1150 
Очите му сякаш изгубиха цвят,
а сивата обич от сълзи прелива.
Браздите дълбоки без думи кървят
и думи за сбогом в ума ми попиват.
Къде са мечтаните тихи брези, ...
  1149 
Душата ми видя те и избра
до теб да е в горчивина и сладост.
Дарявам те с криле от цветна радост,
днес сочен плод за теб ще набера.
Притискам тайно пламнали бедра... ...
  1283 
Сънувам те и в мрака ти се вричам.
Желая те... дали го знаеш ти?
Топя се, виж! По твойта длан се стичам.
Сънувам те и в мрака ти се вричам.
Ликът ти в нощ видях. Сега обичам. ...
  1203 
Не съм дете – не мога да простя
и в ясен юлски ден да те прегърна.
Сега далеч от теб ще отлетя.
До прошка щом дорасна, ще се върна.
Признавам, че си лято в земен Рай – ...
  2568  22  25 
Твоя съм, чуваш ли, толкова твоя!
Всяка частица на теб подарих.
Как ме превърна ти в птичка спокойна?
(Сякаш гласът ми е призрачно тих.)
Виж ме сега! В черен дъжд – балерина. ...
  1858  11 
Изплетени плитки от дни златокоси
ме галят и кротко разливат лъчи.
Надеждите бели дали ще износя,
гласчето ти нежно щом тук не звучи?
Сънувам те нощем – тогава е светло ...
  1276 
Изгубих те, слънчице... крехко кокиче!
От теб се научих без страх да обичам.
И няма те тук, но живееш в сърцето.
Сълза си в окото и приказно светиш.
Без теб ще изтлея... За Бога, върни се! ...
  1238 
Сънувах те, мое съкровище свидно,
усещах те близо — тъй както преди...
Но пак се събудих... Защо си отиде?
В гърдите ми птиче от обич гнезди.
Да дишам, да спя, да обичам... не мога. ...
  854 
Не чакай, любими, при теб да се върна!
Нима си забравил за мрачните дни?
Романа с искрящия плам ще разгърна –
да видиш как всичко без свян изгори.
Очите ти бяха окови от лудост. ...
  955 
Ти виждаш ли, скъпи, как птиците сплитат
венчета от обич в небе от сатен?
Душите ни в пухкави облаци скитат,
а Слънцето ласкаво грее над мен.
Дали си сънувал очите ми, мили? ...
  978 
Защо ме преследват очите ти, мили?
Макар и далече, ти в блян си до мен.
Душите гнездо от коприна са свили.
На топло сме в него в студения ден.
Без теб съм невинно и тихо момиче — ...
  1060 
Запей ми за обич, прелитащо птиче!
За топлите нощи и хладния мрак...
Запей ми за тъжното младо момиче,
което замина с най-късния влак.
Навярно младеж без сърце е оставил ...
  947 
Листенце съм и спя в роса —
в сълзите ѝ блестя.
С дъждовен повей в небеса
и с птиците летя.
Пътувам сред цветя от смях – ...
  992 
Когато без милост ме сграбчи тъмата,
щом черната пръст вземе моята плът,
светът ми ще свърши – насън ще съм свята.
Оковите стари ще спрат да тежат.
И нека да бъда неземна, красива – ...
  1247 
Пленявай, ранѝ ме, стопѝ ме до дъх!
Снижи ме до пепел и дяволски знак...
Жесток си, но сладката болка е връх,
на който разливаме пламъци в мрак.
Бъди ми художник, а аз ще съм свян – ...
  1006 
Не зная как обичаш ме така –
тъмата в мен превръщаш в цвете.
Поливаш с обич, галиш го с ръка,
и в миг му връщаш цветовете.
В дъждовни капки върху жадна ръж ...
  1167 
Почувства ли, че в този хладен ден
в слепени длани топля твойта есен?
Отронен златен лист лети над мен –
цветът му с твоя блясък е замесен.
Дъги рисуваш в моите очи, ...
  1378 
Не смей с перце да галиш, мили!
Обичам да горчиш като облог,
след който губя сетни сили,
и стичам се на капчици порок.
Горя, любов, с очи взривявам, ...
  1694 
Propuestas
: ??:??