Morgana
188 el resultado
Изстинал зов, безпътно отекващ
в смачкан лист с неизписани думи.
Замряло мълчание в косите простенва,
от неизвървени любови, от изгубени друми...
Нечакащо тръпна в безконечно желание. ...
  491 
Бели сенки се скитат в мрачна нощ...
в своята светлина прегръщат черния разкош.
Тихичко проблясват в мрака звезди, някъде цигулка свири...
Красота прелива от две души...
А часовника бие полунощ... ...
  789 
Тихичко проблясват в мрака звезди,
в огън изгарят затворените ми очи.
Душата ми се къпе в черна прокоба
и на малки глътки отпива от чашата с отрова.
В черен затвор заклещих сърцето, ...
  476 
Изчакващо мълчание, провиснало в кристал от шепа прах...
Притиснато стенание, счупено от каменните сълзи на онзи грях...
Измислена мечта, излъгана заспива в преспа сняг...
Уплашена душа скита в планина от самота...
Изпусната сълза потича с ледена снага ...
  531 
Изминах дълъг път със теб.
Изминах дълъг път без теб.
И сега, тук, на белия лист
умира моята любов,
посипана от черния ти лед. ...
  1253 
Тази вечер ще пия...
и банално да звучи,
тази вечер безпаметно ще се напия,
мъката в алкохола ще уталя...
И цигара след цигара ще паля, ...
  701 
Ти виждал ли си как залеза се къпе
в своята кървава светлина...
Виждал ли си как в агония умира...
и за миг превръща се в проблясваща звезда...
И изчезва зад хоризонта... ...
  616 
Безпощадното желание да те видя
разкъсва ме всеки миг,
а гордостта ми все не стига,
да изпищи, да кресне с вик...
да каже "Спри!" ...
  653 
Когато дъждът започне да пада
и тихично заплаче небето...
А звездите са леко забулени
в своята потайност...
Спомни си за сърцето, потънало ...
  556 
Твоите истини така жестоки,
душата ми режат - сякаш черни ножове...
Твоите истини като камшици,
лицето ми удрят, оставят ми рани дълбоки...
и знаеш ли, боли... ...
  665 
Много бързаш, Време...
Спри поне за миг,
да мога дъх да си поема
и да сподавя оня вик,
проклинащ цялата вселена... ...
  494 
С рими реших деня си да започна...
Да попиша малко... за теб... за мен...
Сърцето си за миг да стопля...
Та, по-светъл да е днешния ми ден...
И на теб стиха си посвещавам... ...
  565 
Тишина, обгърната от мрака...
Тишина от спомени...
Тишина от мечти...
Тишина, оплетена от самотата...
И очакване... тихо очакване... ...
  517 
Обади ми се в полунощ,
каза, че ти липсвам.
И в гласа си скрил молещ се зов,
с мен среща поиска.
Каза ми: Ще пием кафе, ...
  611 
Подготвям се... за среща със себе си...
Един непроведен разговор между мен и мен...
Един разказ без край... облян с измислени сълзи...
И на кръстопътя на утрешния ден...
ще чакам себе си... да си разкажа за мечти и спомени... ...
  650 
Дарявам ти тази нощ своето тяло...
Дарявам ти себе си, своята душа...
Изпълни ме... докосни ме...
превърни ме в ефирно цвете бяло...
От сълзите ми пий... ...
  611 
Политат мечтите ми към Рая!
Заслужена почивка имат!
Своята свобода получиха.
Пускам ги в небето да се реят...
Аз нямам нужда от тях! ...
  495 
Гарван в сърцето ми грачи
и с похотливи, грозни слова
кълне опетнената ми душа...
Гарван, по-черен от нощта,
разказва ми мрачна приказка ...
  744 
Съдбата ми е безмилостно жестока,
съдбата в клетката си ме заключи.
Съдбата отвори ми рана и обърка моята посока.
Съдбата взе ми всичко... и своя дял получи...
И гордостта я няма вече, ...
  470 
Егоизъм от чувства света е обгърнал
и тихо в мрака душите в лед е превърнал...
Няма ги онези предишни чисти и красиви мечти...
Отдавна всичко е погубено сред море
от неизплакани солени сълзи... ...
  575 
Мислех, че успях да избягам от миналото,
мислех, че спасих крехкия си свят,
мислех, че сглобих разбитите парченца,
мислех, че намерих онзи дълго търсен спасителен бряг.
Мислех, че сълзите са пресъхнали, ...
  1170 
На възглавницата червена роза...
лежи тихо сред онемяла белота...
Поглед тъжен... сърце разкъсано...
Червена роза напомняща за празнота...
Мисъл тъжна... лице разплакано... ...
  538 
Когато чуеш думите "Обичам те",
когато съзреш погледа изгарящ,
когато чуеш ритъмът на едно сърце,
тихо сгушено с мрака вледеняващ...
тогава за миг ти ръка му подай, ...
  652 
Страхувам се от толкова неща,
страхувам се да погледна отвъд
тази проклета самота...
Страхувам се спомените да пусна,
да ги оставя да си тръгнат... ...
  478 
В пурпурния залез открих душата си,
отиваше си тя, умираше...
в агонията на слънчеви лъчи...
Разпръсквайки моите мечти сред мократа земя...
Показвайки всичко с нечовешка красота... ...
  499 
Казваш ми, че съм красива,
милваш ме нежно.
С очи ме изпиваш,
гледаш ме с надежда.
Нима не разбираш?! ...
  548 
Отрони се една сълза...
сълза събрала болка, страх, тъга...
Отрони се и падна на тревата,
сля се със росата...
Отрони се една сълза... ...
  1033 
Изгубих и последните сълзи...
всичко в мен тъне в празнота...
самота, болка, тъга...
ужасяваща, раздираща рана...
Сърцето разсечено е на части... ...
  505 
Самота, моя Самота...
приятелко добра...
само ти ми оставаш накрая...
само ти не ме предаваш...
Как винаги си ми вярна, Самота... ...
  704 
Някога обичах да мечтая,
някога преливах от мечти,
някога усмихвах се, без да зная,
че днес сърцето ще боли.
Някога усещах Светлината, ...
  469 
Но пазят тайни... мили, страшни...
чувства, желание... прокълнати и ужасни...
Спомен... скитник подъл... навява самота...
Любов... изсъхнал клон... празнота...
Тайни за едно сърце... ...
  533 
Липсва ми обичта ти, онази,
която никога не можах да имам...
Липсва ми онзи нежен поглед,
който на нея си дарявал...
Липсват ми топлите ти длани, ...
  1070 
Дълго тичах сред въображаеми мечти,
дълго търсих те сред изречените лъжи.
Дълго време попадах в капани,
дълго време изричах нежни думи,
но увиснали във мрака оставаха неразбрани. ...
  686 
Бъди проклет негоднико...
взе ми всичко... сърцето... душата... всичко е твое...
Защо го направи... защо взе и последния лъч надежда и си отиде... скри се... избяга...
Какво ти сторих, по дяволите, че уби и последната ми истиснка усмивка...
Къде сгреших, Господи... какво направих???... ...
  1112 
Горчи вкуса на самотата
в безмилостно напиращ вик.
И в кънтящия звук на тишината
потапя се преминалия безметежно миг.
И в разкъсаните бели листи ...
  826 
Проклинам те, Любов, проклинам те
и теб, и всички чувства.
Забравям те, Любов, забравям те
не би ме спряла от тез безумства.
Довиждане, Любов, довиждане, ...
  956 
В безвремието потопих желанието за борба,
потънала е силата ми в нежелана летаргия,
спокойствие нервно обляло е изтощената ми душа,
няма я и неуморната ми воля да се боря със света...
Чувство на ограбване ...
  684 
В измисленото щастие на своите мечти,
в изречените тежки лъжи,
в хаоса от мисли и желания
изгубих себе си в онези
заклеймени нощни терзания. ...
  656 
Случайни срещи и раздели...
случайни мисли и желания.
Случайно миговете са се разпилели,
сред случайните нoщни терзания...
Случайна ли беше любовта ми? ...
  522 
Сред хаоса на ежедневието сиво,
сред измислените ни спомени,
забравила съм аз дните предишни,
спомням си само моите лъжи така излишни...
За кратко само бяхме луди. ...
  693 
Propuestas
: ??:??