Morgana
188 el resultado
Замислено, съблазнително, с тъга те гледам,
опитвам се може би чувства в теб да пробудя...
Уви... напразно след измислена мечта тичам...
Дали мога в теб душата си да загубя?!
Сложих червено червило, ...
опитвам се може би чувства в теб да пробудя...
Уви... напразно след измислена мечта тичам...
Дали мога в теб душата си да загубя?!
Сложих червено червило, ...
496
Очкаваше ти спасение...
Търсеше минутка уединиение...
сред хаос от мисли и желания...
Ето, намери го... но, уви...
в собственото си слънчево затъмнение... ...
Търсеше минутка уединиение...
сред хаос от мисли и желания...
Ето, намери го... но, уви...
в собственото си слънчево затъмнение... ...
432
2
В разпилените прашинки на времето,
в изгубените части на съня,
носейки на плещите бремето,
сбогом казвам без глас на любовта...
В отминалите, забравени мигове, ...
в изгубените части на съня,
носейки на плещите бремето,
сбогом казвам без глас на любовта...
В отминалите, забравени мигове, ...
572
2
С крясъка на тишината
затихна ли бурят във мен?...
Във студа на сълзата
потопих ли покварния спомен за теб?...
"И винаги до теб ще бъда, ...
затихна ли бурят във мен?...
Във студа на сълзата
потопих ли покварния спомен за теб?...
"И винаги до теб ще бъда, ...
561
2
Своите малки звезди навярно получават
своите малки искрици...
с тях навярно тъгата ослепяват...
заблудени, че щастието си личи...
Сред своите измислени звезди, ...
своите малки искрици...
с тях навярно тъгата ослепяват...
заблудени, че щастието си личи...
Сред своите измислени звезди, ...
640
3
Сред полето сиво,
обгърнато с черните воали на нощта,
понесе се магьосница зла -
днес тя щеше да прокълне
навеки човешката съдба... ...
обгърнато с черните воали на нощта,
понесе се магьосница зла -
днес тя щеше да прокълне
навеки човешката съдба... ...
837
2
Опитах спомените да удавя...
опитах да забравя...
опитах истински да те намразя,
опитах обещанието да спазя -
онова, което последно аз ти дадох... ...
опитах да забравя...
опитах истински да те намразя,
опитах обещанието да спазя -
онова, което последно аз ти дадох... ...
1697
6
Здравей, моя голяма любов...
Здравей, моя незараснала рана...
Един спомен ме върна тази нощ,
идвам за малко... без зов, без покана...
Не говори... замълчи... ...
Здравей, моя незараснала рана...
Един спомен ме върна тази нощ,
идвам за малко... без зов, без покана...
Не говори... замълчи... ...
916
4
Не можеше да повярва, не знаеше как се стигна до тук, как се случи всичко, а искаше само да е щастлива... Господи, ами сега на къде да върви, как да живее? Беше предадена, излъгана, измамена... и то от собствения си баща... Той го уби, уби го, без да трепне дори... точно пред очите й. Застреля го пр ...
901
Когато си Дявол, когато си Господ...
до теб, със теб ще вървя...
окрилена от мрачния ти светъл покров.
И каквато искаш ще съм...
и светица, и грешница... ...
до теб, със теб ще вървя...
окрилена от мрачния ти светъл покров.
И каквато искаш ще съм...
и светица, и грешница... ...
613
3
Тишина в нощта...
Отлетяла е птицата...
не раздира с писъка си
... тъмнината...
(самота...) ...
Отлетяла е птицата...
не раздира с писъка си
... тъмнината...
(самота...) ...
590
1
Тежка, сива мъгла бе обвила цялата крепост. Непрогледни бяха воалите й. Нямаше жива душа наоколо. На кълбета мъглата се стелеше около дърветата, в сива прегръдка бе завила огромната статуя на някогашния владетел...
Някаква черна прокоба се носеше из въздуха... Имаше нещо мистично, което обгръщаше от ...
Някаква черна прокоба се носеше из въздуха... Имаше нещо мистично, което обгръщаше от ...
892
Забравен е незабравимия спомен,
спомен носел някога топлина,
топлина превърнала се в камък огромен,
студена и душата не усеща липсата на любовта.
Животът с черни бои рисува ...
спомен носел някога топлина,
топлина превърнала се в камък огромен,
студена и душата не усеща липсата на любовта.
Животът с черни бои рисува ...
515
Аз зная, че всичко бе шега.
Зная, че за теб бе просто игра.
Но, моля те... помни ме...
Но не като поредното момиче.
Спомняй си понякога очите ми... ...
Зная, че за теб бе просто игра.
Но, моля те... помни ме...
Но не като поредното момиче.
Спомняй си понякога очите ми... ...
791
4
Днес беше странно красив ден... имаше нещо нежно и невинно, което се носеше из въздуха. Да не би някой добър магьосник да бе омагьосал света днес да изглежда по-красив... Малкото сираче обичаше да мечтае... да си представя как идва красивата фея и го спасява от студа, как го пренася в страната на чу ...
895
4
Сънувах тази нощ Луната...
Беше тъжна... нещастна сякаш...
Гледах я с насълзени очи,
разбирах... бе загубила и тя
своите мечти... ...
Беше тъжна... нещастна сякаш...
Гледах я с насълзени очи,
разбирах... бе загубила и тя
своите мечти... ...
746
6
В черните дебри на нощта,
тихо, в мрака зловещ,
умираше звяр, смъртоностно ранен.
Казваха, че той лош бил.
Казваха, че девици убивал. ...
тихо, в мрака зловещ,
умираше звяр, смъртоностно ранен.
Казваха, че той лош бил.
Казваха, че девици убивал. ...
561
1
7
Черно-бяла снимка...
леко пожълтяла...
Запечатала е времето на щастие...
отминало...
Усмивка една... красива е била... ...
леко пожълтяла...
Запечатала е времето на щастие...
отминало...
Усмивка една... красива е била... ...
710
1
Оплетено в лъжи сърце...
Обгърнато с воалите на измамата лице...
Кристален ум... фалшиви мисли...
Красиви желания... грешни терзания...
Спомени... лъжи... ...
Обгърнато с воалите на измамата лице...
Кристален ум... фалшиви мисли...
Красиви желания... грешни терзания...
Спомени... лъжи... ...
562
4
Често седя и размишлявам за живота...
Понякога е толкова ужасен,
понякога е безкрайно тъжен...
Но пък е изпълнен с любов -
чиста и красива... ...
Понякога е толкова ужасен,
понякога е безкрайно тъжен...
Но пък е изпълнен с любов -
чиста и красива... ...
508
2
Той седеше в замъка и гледаше замислено бурята навън. Дъждът блъскаше с всичка сила по прозорците. Светкавиците осветяваха за миг небето - светлината беше зловеща, мрачна, обещаваща пустота и смърт. Той гледаше любимата си градина, наблюдаваше как дъждът безмилостно убива цветата му. Виждаше как сил ...
2514
5
Нека полетя, нека се слея с вечността.
Нека ме няма от днес на света.
Нека съм друга... нека съм птица с волни крила.
Нека изгубя тази моя тъжна съдба...
Ще бъда лебед през деня. ...
Нека ме няма от днес на света.
Нека съм друга... нека съм птица с волни крила.
Нека изгубя тази моя тъжна съдба...
Ще бъда лебед през деня. ...
574
4
Не виждам... и време не остава...
Не чувам... сляпа в безвремие онемявам...
Сетива... къде са?
Изгубих всичко като на игра...
сляпа, няма и глуха обикалям ...
Не чувам... сляпа в безвремие онемявам...
Сетива... къде са?
Изгубих всичко като на игра...
сляпа, няма и глуха обикалям ...
467
1
Отпечатъци от пръсти върху...
... нечия душа...
Мрак... и пустота...
Захвърлена червена роза
лежи върху калната земя... ...
... нечия душа...
Мрак... и пустота...
Захвърлена червена роза
лежи върху калната земя... ...
731
6
Дъжд от диаманти заваля в нощта,
посипа със светлина цялата земя.
Надежди нови възродиха се от пепелта.
Незнайни феи разпериха крила.
Нощта превърна се във ден. ...
посипа със светлина цялата земя.
Надежди нови възродиха се от пепелта.
Незнайни феи разпериха крила.
Нощта превърна се във ден. ...
625
7
Приятелите й не могат да я разберат, близките също, всички се питат как е възможно да се побере толкова мъка, тъга, болка в едно същество. Как? След като е толкова млада и е видяла толкова малко от света.
Защо очите й са винаги тъжни, защо гледат така безпомощно, защо има страх в тях, защо е това ог ...
Защо очите й са винаги тъжни, защо гледат така безпомощно, защо има страх в тях, защо е това ог ...
1655
5
Тишина... пустота...
... бездна една...
... нощ в нощта...
... и аз сама...
***** ...
... бездна една...
... нощ в нощта...
... и аз сама...
***** ...
624
Седейки сама в нощта,
гледам умислено звездите.
Хиляди малки искрици
къпят се в мрачната си светлина...
Птица прелита... ...
гледам умислено звездите.
Хиляди малки искрици
къпят се в мрачната си светлина...
Птица прелита... ...
681
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
