natiii
359 el resultado
Има надежда все още за нас -
че ще отворим очи и човечност,
че ще изтръгнем фалшивия глас
и ще запалим добро и сърдечност.
Има надежда, че ще преродим ...
  221 
Завистта душата разяжда
и забива в сърцето стрели,
от несбъдната страст се заражда
и потъва в прикрити сълзи.
Завистта изтезава душата ...
  193 
Една жена остава в паметта
на мъжката обител и сърце.
Една терзае вечно съвестта
и покорява мъжкото лице.
Една от всички ражда любовта ...
  187 
Само миг е човешкият път
на земята, от Бог сътворена.
Всеки пристан, надежда и кът
са повеля, от вяра родена.
Само Бог търси вечния брод, ...
  213 
Любов е, когато си дал
не защото жадуваш промяна.
И когато сърце си раздал -
не защото очакваш размяна.
Любовта не спестява сълзи, ...
  340 
Подавам ти ръка с усмивка,
а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.
Потрепва алената рокля ...
  194 
Има хора, които ти пасват
с всяка стъпка и дъх, и сълза.
Има други, които изгасват
като падаща в мрака звезда.
Има хора, които докосваш ...
  236 
В очите те гледат с усмивка гореща,
а щом се обърнеш, капан ти кроят,
съвременна почит фалшива насреща
и думи цинични в утробата спят.
От жалката същност ти става студено ...
  242 
Разлистени сънища гонят се в мрака,
връхлитат крехката гола снага.
Зад ъгъла утрото изгрева чака,
наблизо проскърцва желязна врата.
Вълни се разбиват сърдито в скалите, ...
  295 
Бързаме, борим се с времето,
искаме всичко за миг.
Здраво сме хванали стремето
на земен поход велик.
Нямаме милост към другия, ...
  197 
Пътници сме ний към вечността,
няма смисъл да се противим.
Всички молим се на съвестта
и с билета в джоба си вървим.
В кой вагон животът ще ни сложи ...
  333 
Трепет, страст, въздишка и... небе,
поглед вперен в танца на светулки.
Допир, топлина, едно сърце,
в ритъм виртуозен на цигулки.
Две тела пулсиращи в едно ...
  232 
Любов е, когато не молиш,
а палиш нестихващ копнеж.
Любов е, когато разтвориш
крилете от въздуха свеж.
Когато очите все търсят ...
  353 
Има хора, с корави сърца,
безразлични, студени, сковани,
с набраздени от злоба лица,
изкривени от стискане длани.
Има хора, с прехапан език ...
  345 
Години си изграждал кариера
и влагал си енергия, мечти.
Понякога си търсил нова сфера,
но винаги с искри и чест в очи.
Години си поставял на везна ...
  195 
Сънувам сърцето на сянката,
сред тихия стон на нощта
и губера тих на полянката,
изпратила много лета.
Ръцете на пролет окичени, ...
  200 
Не искай от живота чудеса,
а скромна, тиха, сдържана наслада.
Дори за посребрената коса
настъпва неизплакана балада.
Ненужните капризи изхвърли ...
  219 
Стрелките на часовника тиктакат,
забързано как времето лети.
Промените история полагат,
а в ириса прокрадват се сълзи.
Животът ни отлита неусетно, ...
  208 
Ако някой си ранил
без дори да подозираш,
неволно си подценил,
че с тъга сърце раздираш.
Потърси отново път ...
  444 
Пак след десет години се срещнахме,
всеки сграбчил живота в ръце.
И към спомени мили погледнахме
с разтуптяно от трепет сърце.
Всеки своята приказка има - ...
  294 
Дъждът е плач от болка на Земята,
задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.
Да прекоси полята и горите. ...
  433 
В забравата на летния пейзаж
едно сърце пулсира неуморно.
То вярва в посребрения мираж
и търси бъдещето плодотворно.
Не чака да превзема светове ...
  259 
Прегръдка нежна на брега,
очите впити в синевата
и гали пристана върха,
прокарал вени през скалата.
Красиво утро, въздух чист, ...
  234 
Така ми липсваш,татко,
а болката не спира
и в спомените сладко
душата се простира.
Опитвам се да върна ...
  237 
Обичай всяко свое сетиво
и скрито късче от душата твоя.
Обичай и наивно, и добро
и тръпка от любов, и рана своя.
Приемай се такъв, какъвто си - ...
  237 
Юлско утро, летен топъл бриз
и надежда в новото начало.
В календара първи юлски лист
и сърце тъй волно затуптяло.
Поглед вперен в първи слънчев лъч, ...
  269 
Чистилището дава втори шанс
да осъзнаем и да се покаем.
Понякога подава ни аванс
и време, спомена да разгадаем.
Чистилището връща ни назад ...
  207 
Дребните душици жалки
искат постове - слушалки
и си мислят, че разбират,
като злобата простират.
Търсят временна наслада, ...
  242 
Жетварка сърпа захваща,
глава със вяра
поклаща.
Ръкойка първа прерязва
и с почит притча разказва. ...
  218 
Ръцете помнят всяка топлина,
докосвала свенливата им кожа
и всяка незасъхнала следа
от кървавото острие на ножа.
В постелята на звездните мечти ...
  240 
На Видовден небето се разтваря,
земята коленичила ридае.
Пристъпва на съдбата господарят,
присъдата за нас да завещае.
На всеки отредено е по нещо, ...
  199 
Когато нещо си отива,
не се опитвай да го спреш.
Усмивка нова те залива
и чака да я избереш.
Отива си пресъхнал извор, ...
  310 
Най-страшно е, когато си сломен
и сринат от най-близките си хора.
С обида и сълза си съкрушен,
захвърлен кат' ненужна вещ на двора.
Разбираш, че раздавал си любов, ...
  255 
На детството в очите погледни,
преди да тръгнеш с утринното слънце
и вярата в съдбата запази,
с надеждата на мъничкото зрънце.
На детството с ръцете прегърни ...
  211 
Грешим, рушим, презираме и мразим,
загърбваме покорство, доброта.
На истината спомените газим
и чакаме фалшива свобода.
Прекършваме стеблото на живота ...
  403 
Мълчи душата в ъгъла стаена,
с измъчени от треската очи.
И знае, че макар несподелена
една любов извира и сълзи.
Не иска да се рее с ветровете ...
  269 
На хората показа правотата
и Дявола дори го съжали,
с любов изпрати вяра на земята,
за всички справедливост възкреси.
Бог не изрече укор към човека ...
  271 
Селото, в което съм родена
и поела глътката живот,
е за мен единствена Вселена
и неповторим подслон и брод.
Селото на детството ми свидно, ...
  310 
Животът не е просто колело,
а стръмен лабиринт от непокорство.
И няма да е пристан и легло,
ако не го живееш със достойнство.
Не ще отвори огнени врати ...
  241 
Завистта не може да мълчи,
тихо се прокрадва по стените.
Сгърчените ѝ и зли очи
чакат жадно да заспят звездите.
Никога не може да прости ...
  260 
Propuestas
: ??:??