Дори мирисът
на хиляди други цветя
не ще върне към живот
градината, която създаде.
Защото тя беше
единствена по рода си.
Гледка неземна.
Все още мога
да я видя в съзнанието си.
Ето я и тя:
по-красива от всякога.
Вечнозелена,
изпълнена с живот и светлина.
Би поискал да останеш тук
завинаги…
През безкрайните векове
милиони създания се връщаха
всяка година
само за да видят
колко чисто и невинно
е твоето творение;
да вкусят от есенцията,
наречена свобода;
те, както и ние,
копнеем за твоето
присъствие,
защото няма лек,
който да излекува
твоето
отсъствие.
*
Спомням си думите,
които ми каза тогава:
„Това е място…
в което веднъж стъпил,
не би искал да си тръгнеш.
Затова, заради мен – пази го.
Обещай ми, че ще бдиш над него,
ако един ден реша да си тръгна…“
Бях толкова наивен,
че се съгласих,
без да се замисля.
Спомням си
усмивката ти
през онзи ден.
Беше за мен.
*
Сега,
когато вече те няма,
тази градина ми напомня
на това, което не мога да върна.
И все пак…
не мога да я оставя.
*
Усещам те във вятъра.
Във танцуващите листа.
В ручеите бистри през пролетта.
Във бурните морета.
Във топлината на слънчевите лъчи.
Във приказните песни на птиците.
Във бурята, носеща спокойствие.
*
Намери ли това,
което търсеше?
Надявам се.
Защото…
дори и светлинките
на милиони звезди
не ще върнaт обратно
градината,
която създаде.
The Garden
Even the smell
of thousand
foreign flowers
will not
bring back to life
the garden
you once created.
Because she was
one of a kind
An ethereal sight
Still I can picture it
in my mind
Here she is
more beautiful than ever
Evergreen, full with life & light.
You would choose
to stay here forever
However...
You'll never truly understand
what you have created
And so long we have waited
for your return.
Throught the endless years
Millions of creatures
came back every year just to see
the purity of your creation.
Tasting the essence of
being finally free;
They are, and so do we
Longing for your presence.
And there's no cure
to heal your absence.
*
You have told me:
"It's a place where
Once you step in
You wouldn't want to leave
So please, watch it over for me,
Protect it, keep it safe
If I choose to leave one day,
okay...?"
I was so naive,
that I agreed carelessly.
That day, I remember,
you were smiling to me...
*
Now that you're gone
this garden reminds me of
what I cannot rewind
But still I cannot leave her behind
I can feel you in the wind
In the dancing leaves
In the spring streams
In the restless seas
In the sun beams so warm
In the bird's songs so dreamy
In the storm so calm
*
Did you find what
you were looking for?
I hope you did.
Because...
Even the glow
of a million stars
will not
bring back to life
the garden
you once created.
© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados