Незабравима
243 el resultado
  3360  33 
  1815  17 
  3610  15 
  2685  15 
  3187  21 
  2278  24 
  1578  13 
Дъждовните небета тихо кихат
над малките облещени прозорци.
Премръзнала е къщата, накашля
във шепа... и протяга я за още
надежда – “че умирала последна”, ...
  1969  36 
  1146  22 
  1095 
Достойна увертюра - цял шамар.
За малко беше цялата да пламна.
За миг си пожелах... да съм добра,
но след това с достойнство... да те смажа.
Сред купища мъже, ти бе един, ...
  1597  36 
Ти може би си същият... Такъв,
какъвто те запомниха очите ми.
Със мирис на история... и дъжд.
Единственият, вкусил от сълзите ми.
От устните ти капеше - любов. ...
  2133  37 
Пресъхнаха сълзите, а пък жаждата,
достигна бързо дигите на гърлото.
Души ме със конци, но са копринени,
въздъхнал спомен, тежък като виното.
Сърцето ми потупва с недостатъчност, ...
  1677  34 
Тук забравих за моето детство -
като малко изхвърлено камъче,
по брега с водорасли извезан,
се изгуби сред спомени пясъчни.
Тук удавих и своята вяра - ...
  1445  32 
...
Идея нямаш как ми писна вече
да спя като бездомна пред вратата ти.
Шпионката ме гледа и пелтечи:
(намигвайки ми) – само за приятели.
Така ми е студено, а звездите ...
  1403  34 
По дяволите исках да те пратя...
Отново се завърна... като бедствие.
И мигове крадях, за да те любя,
(три пъти си вмених, да са последните).
Така пожалих... мойте светове, ...
  1324  30 
Звездите падат като зрели круши
над къщите, приличащи на гъби.
Безбройни калдъръмени пътеки,
сглобили са градчето като пъзел.
Върхарите, удавени в небето, ...
  1835  37 
...
"Самое большое счастье в жизни - ето уверенность, что тебя любят..."
“Увереност, че те обичат!?!”,
като спазъм,
сега дели на кратност съвестта ми...
Безличие, положихме във скобите ...
  1165  32 
История, приключила с "The end".
Безбройни стихоплетства - "..." години.
Today, tomorrow... глупав словоред.
А аз и ти... бледнеещи от взиране.
E-mail-и, пренаписани слова, ...
  1337  31 
Сърцето му се сви като пестник,
когато баба тихо си отиде...
Съвсем потъна в този ямурлук,
очите му се впериха в комина.
След време се потули във хамбара ...
  1733  39 
Не ме учи как трябва да живея,
години изкрещях в себеотдаване.
Сега съм тиха, толкова съм тиха,
че няма вопъл, няма мисъл... няма ме.
Последните ми сънища са кратки, ...
  5225  16  58 
Не бях за теб, а ти съвсем... за други.
Плесниците ти в мен преобладаваха.
Една за днес, за утре - още много...
а белезите... нивга не залязваха.
Не бях една, но смело се прокрадвах ...
  2135  25 
  1589  16 
"Прибра си сянката... време му беше" - vesi-lina (Веска Алексиева)
Прибра ли му сянката? Време му беше.
Не прощаваше той, има кой да прощава.
Назлоби се сърцето му в твоите шепи,
тясна беше му всяка... по мяра я вдява. ...
  1404  24 
Отвлякоха съня ми... в самотата си,
дълбаеха ме с кривите си пръсти.
И ронеха частици от душата ми,
крещяха ме със думите си низки.
Изпиваха ме... като младо вино ...
  1775  52 
Ще поспра на ръба на съня ти.
После бавно от теб ще си тръгна.
(Много давах, сега ще изпрося)
малко вяра и смисъл... да бъда.
Не потърсих поредната прошка. ...
  1064  27 
Нека спрем да сглобяваме глупави пъзели.
Всеки следващ пейзаж е със скучни нюанси.
Пременихме до сиво палтото на зимата,
есента се спомина със смешни окраски.
Невъзможно лепихме зрънцата по пясъка. ...
  1171  26 
Във залеза разсеяно изхвърлих
последните светулки от очите си.
Умиране... последвано от утро,
изтръгнат стон, дълбаещ във гърдите ми.
Пробудих се от нежното докосване, ...
  1533  35 
Свободна съм! Разбираш ли? Свободна!
Не ме поглеждай с тези дълбини.
По-сини са, по-сини от морета.
Удавих се отдавна в тях, мълчи!
Не те виня, не търся оправдание. ...
  1779  49 
  1958  28 
В полите на онази планина,
която във очите ми се пъстри,
родих една безкрайна синева,
полята залюляха се на пръсти.
Дърветата замлъкнаха за миг, ...
  1166  27 
Имам вкус на отминало време,
изрисувало спомен в очите ми.
Всяка болка превръщам в измислица
и я сплитам със нежност... в косите си.
Имам дъх на сълзящи кокичета, ...
  1586  31 
Убийството на залеза бе кратко,
родиха се звездите глуповати.
Очите ти видях за миг изстинали.
Ръцете ти ми бяха... непознати.
Куршумените устни ме простреляха, ...
  1271  20 
Скованата усмивка на лицето ти
е везана с клиширани нюанси.
Очите ти, очите ти - умиращи,
а в тях така несбъднати каданси
до днес пресичат моето спокойствие, ...
  1249  22 
Не ме разбра... и аз не те разбрах.
Раздялата не беше многословна.
За нас горяха хиляди слънца,
които днес умираха... виновно.
Денят се влюби... в късната Луна, ...
  1452  41 
Погледни ги, приличат на хора,
със премръзнали вятърни пръсти.
Тихо виещи вълци в очите им...
Преминаващ... набързо се кръсти.
Погледни ги, не искат да дишат... ...
  1449  42 
Косите ти отрязaха, приятелко,
защото им напомнят свободата.
Какво поиска? Само шепа щастие.
Какво получи? Болка... непозната.
Със камъни замеряха душата ти, ...
  1700  39 
Свещта е последна, припалвах я с времето,
преглъщам последните восъчни капки.
Сега съм стърнище, преплетено в стремето
на вятърa бос, бързо тичащ през локвите.
Прилича на вещица в мен - самотата, ...
  1678  35 
Запомни ли моретата, когато
се бесеха на своите вълни.
И писъците ударни... на ято,
прелитащо над нашите коси.
Сподавения ритъм на сърцата, ...
  1420  29 
Дали усещам? Толкова съм мъртва.
Перото ми е днес сантиментално.
Помолих се в прегърбената църква,
и гарван чер заграчи... ритуално.
Погребах и последната надежда ...
  1886  42 
Propuestas
: ??:??