Незабравима
243 el resultado
Мастилените думи изпод пръстите
отново избледняват неизречени.
(Умират бавно... бързо бяха писани,)
в очите отразени... непрочетени.
Разстрелват във сърцето... като в нищото... ...
  1223  28 
"Простих им... стъпките.
И белезите. И липсата да могат..."
Киара...
Простих ти всичко... даже невъзможното,
а белезите бяха мълчаливи. ...
  1145  29 
Припомням си… когато заваля,
в деня намръщен даже и на себе си.
По устните ми сухи пропълзя
едничка дума… пълна със вълшебности.
Процеждаше се дълго… заболя, ...
  1573  30 
Един живот - утъпкан като бряг,
до който и вълните не достигат.
Смразяващ вик… прегазващ като влак,
настръхващо по устните премина.
Сълзите и са празни… като стон, ...
  2144  44 
Страхувам се, че няма да съм там,
когато ще решиш да ми се случиш.
Понякога се чувствам тъй сама.
Дали ще съумееш да пречупиш
студеното от мъка бездушевие, ...
  2115  33 
Кръглолико стъклееше зрялото грозде.
Калдъръмена тайнственост шепне в Балкана.
Кукуригаха песно до пойност петлите,
предхамбарно мяукаше котка засмяна.
Пощръкляха щурците... до щурост щурчаха, ...
  1119  32 
Не знам дали проклетото мълчание
ще бъде за мечтите ти отплата.
Надявам се да бъде упование,
след мен да преоткриеш светлината.
Безритъмно е в мен и елегично ...
  944  29 
Така завърши... както и започна...
запалвайки цигара, си припомням
за всичките преглътнати въздишки,
които се опитвам да прогоня.
Треперещи са пръстите, студени ...
  1507  45 
Обичаше ме, колкото да помниш
след време, че до тебе ме е имало.
Сега не ще съм твоето разковниче,
а там ще съм, в поредното ти минало.
Безсилна съм да кажа, че те няма, ...
  1294  32 
Познатото до болка... безразличие!
Аз не веднъж със него си говорих.
Изписаните думи прозаични са,
потънаха в очите ми... по обед.
Заседна и последната ми нафора ...
  946  30 
(Моля, не бъркайте Лирическата героиня с мен...)
Бездънна си остана тишината,
подпряна на самотното ми рамо.
Предсмъртните целувки изкрещяха,
по устните ти бледи, мамо... Мамо! ...
  1390  37 
Не ме забравяй, моля те... недей.
Единствено това ще те помоля.
Здрачавай се в очите ми. Тъмней...
Със думи лъкатуша до завоя
на твоята двулична тишина, ...
  1199  33 
Ще те срещна след време във спомена,
просълзяващ отново в очите ми.
Ще си мой, ще съм твоя... в отронена
оправдана минута след дните ни.
Ще събудим заспалото щастие ...
  1313  38 
Събудих се... усетих миризмата ти.
По кожата разходих тишината.
Със устните ридаех по очите ти.
Сълзите си посявах във косата.
Дълбаех много тъжно във душата ти. ...
  1946  35 
Сърцето ми за миг се вкамени.
Пречупено на две, в последен спазъм.
Достъпках го... Крещях: "Не го жали.
Един живот - Бе миг... като оргазъм".
Последната секунда на нощта ...
  1039  27 
Искам всичко да бъде различно.
Да не помня, когато те срещнах.
Да съм тази, която познавам.
Да поплача, когато съм грешна.
Искам пак да се будя свободна. ...
  1225  28 
Очите ми са кратки... като стотна.
Затворих ги... преди да ги отворя.
Добре, че не видяха как, безсилна,
за себе си не можех да се боря.
Душата ми е тежка... като вопъл. ...
  1379  35 
Разгърдила съм всичките си ризи.
Прицели ли се някой - ще улучи.
От входа самотата ми се плези.
(Избяга и... последното ми куче).
Събула съм си старите обувки. ...
  1201  40 
ПрипОмни ми, че нямам време.
Безмерно е това двуличие...
Лицето си към теб обърнах.
Шамарът бе... от безразличие.
Подхлъзнах се на твойта сянка. ...
  1198  22 
Как искам да забравя всяка болка,
която във душата ми се рови.
И никога да няма - как и колко,
когато пак със себе си говоря.
И нямо да преглъщам суетата, ...
  1118  23 
Остана само шепа със мълчание.
Последни думи, няма садистичност.
По устните ми дебне възклицание
с познатата до болка поетичност.
Остана само тихото признание. ...
  1084  31 
Поиска да отнемеш свободата ми.
(Летя високо, няма да ме стигнеш).
Прицели се куршумено в душата ми,
но егото попречи ти... да видиш,
че след летежа, толкова съм земна, ...
  1312  33 
След теб ще бъде само Тишина.
Забравила я бях... Сега е нужда.
Познавам и безумната Тъга,
която след раздяла се пробужда.
След теб ще бъде само Тъмнина. ...
  2091  32 
И тази вечер пак ще те поканя,
на моята изискана вечеря.
И свещите запалих (днес са с пламък).
(Живея те във днес, а не във вчера).
Чиниите - от бляскав порцелан са. ...
  1458  36 
Разделям се със теб, така, по навик.
Раздяла е - достойна за празнуване.
Ръката ти, тежи ми... като камък.
Последната интимност... за сбогуване.
Разделям се със теб, но не защото, ...
  1329  43 
Стига вече... тъй съм уморена
от всичките ти странни настроения.
И болката - мръсница е, открадна ми
без жал от всички мои вдъхновения.
Тежко ми е. Тежко и мъчително. ...
  1118  34 
Порочна си... Защо тогава плака?
С порока, или с мене се сбогуваше?
А може би със онзи, който чака?
Не скъпа! Само мене ти бленуваше!
Бленуването беше много кратко, ...
  1323  36 
Защо ли ме помисли за мечта -
за тази, дето трябва да се сбъдне?
След време всяка болка е цитат -
изписан на листа, преди да съмне.
Защо ли ме помисли за жена, ...
  943  22 
И няма да е нужно да се връщам.
И няма да е нужно да мълвя...
Защото знам, че няма да е същото,
когато си отиде любовта.
И няма да се моля пак за прошка. ...
  1238  36 
Не те познавам, моля, не греша.
И спорът ни съвсем ще е излишен.
Не те потърсих аз, а ти сама...
Анализ ли ще правим, кой е грешен?
Една не му е стигнала за две. ...
  1153  32 
Следите ти са още във очите ми.
Изваяли са толкова бразди.
Наесен ще ми липсваш, като вятъра -
рисуващ във косите ми луни.
С вроденото ми тъжно плоскостъпие ...
  1528  33 
Така си свикнал... да съм неприсъствена.
Разбирам те. Не виждаш ли, че кимам?
Причината да бъда днес единствена,
е моята голгота... да те имам.
Любов поредна, галена със чувственост. ...
  1188  22 
Кървящо е... и можем да крещим.
Прегризахме гърлата и на кучките.
Преглътнати сме в тази тъмнина,
останаха ни само петолъчките.
Омразата... отеква като вопъл. ...
  1077  30 
Усмивката ти, Друже, е ненужна.
(Усмихвам се достатъчно... за двама).
Геройски се оказа... безнадежден.
(Поредната, типична мелодрама).
Превърна тишината ми в спектакъл, ...
  2548  24 
Въздишките са много. Непосилни.
Сълзите - безконечното разпятие.
Не искам днес да плача, уморих се.
Посях те вътре в мен... като зачатие.
Очите ти са тъмни. Уморени. ...
  1166  28 
Не съм те доизрекла, не разбра ли?
Не съм те изживяла... да умирам.
Преминахме ли всичките предели?
Остана ли ми малко... да те имам?
Не съм те дообичала, не чу ли? ...
  1299  27 
Избягах от крадливите си нощи.
От всичките пиянски излияния.
С последното си чувство, че съм "Още",
крещейки търсех... своето мълчание.
И без да осъзнавам, че съм грешна. ...
  1209  34 
Вечерно се разхождам... онемяла,
по пътища виновни... без посока.
Към себе си се връщам... закъсняла.
(Прегазих самотата - едноока).
И взирам се в мъглата, ослепявайки. ...
  1349  38 
Душата ти е свита в мълчестишие.
(Погрешно онемя... от егоизъм).
Изписана от думи в прозаичие -
прочитам се до края... с драматизъм.
Аз помня всичко, беше във очите ти. ...
  1083  32 
Не ме обичаш истински. Разбирам!
(Когато се роди във мен... умирах).
Останки мълчаливост в шепа сбирам,
в очите ти, си спомням, ги съзирах.
Не съм самотна. (Мисля, че излъгах). ...
  1217  27 
Propuestas
: ??:??