Polia
56 el resultado
Поглъща те и те превзема.
Скрива те от теб самия.
Прилича мъничко на нещо,
което бавно те убива.
Спускат се завеси, ...
  575 
Аз не мога повече на две да се деля.
И сянка няма как да бъда, твърде ми е тъмно.
Имам само себе си - късче топлина,
останало да топли. Неразумно.
Аз не мога повече да скитам. ...
  626 
Защото те ранява.
Защото отдавна те боли.
Защото зимата е все така сурова.
Защото ухаеш само на сълзи.
Събуди се и тръгни, върви... ...
  637 
Когато познаваш на някого душата,
когато му откриваш простор към
гледка с чудеса,
когато гледаш го в очите
и там откриваш своята съдба, ...
  672 
Времето дойде.
А така отлагах.
Пресичах трънени полета,
бягах, бягах, без да спра.
Газих боса във калта - ...
  667 
Има нощи, в които не искаш да заспиш.
Не искаш да броиш звездите,
нито пък леглото
с някого да си делиш.
Това са те - нощите на самотата. ...
  726 
Щом настъпи есен,
някак по учебник
обвивам се във своята кора
и нарочно хората отпращам.
Оставам гола и сама. ...
  1305 
Тя ще замине.
Далеч от скритата ти обич.
Но близо, още по-близо до мислите.
Всичките ти – все за нея. Близо ще е.
Като светлината, която се прокрадва, ...
  995 
С мълчание ще те запомня.
И с усмивка.
С очи - търсещи, копнеещи
и живи.
И с усмивка. ...
  745 
Пет изминаха.
А сякаш цяла вечност.
Спомените не подминаха
съзнанието ми.
Проява не е ли това - на нечовечност? ...
  679 
В нея вината не търся.
Ти сам всичко ù даде.
Безмилостно галеше с пръсти
косите ù дълги и пуснати.
В нея вината не търся. ...
  765 
В прегръдките си ме държиш.
Стискаш здраво.
И ме молиш да не тръгвам.
Никога.
През сълзи едва ми се усмихваш. ...
  852 
Скрита е самотата ми.
На думи крещя и се смея.
Живея привидно добре.
Нищо не чувствам. Наистина.
Дори не копнея. ...
  717 
Питам те.
Мислиш ли за мен?
С нотка на тъга.
Обърквам ли съня ти?
Копнееш ли за сутринта? ...
  626 
Колко пътища обърках,
за да стигна до теб.
Скитах - обезверена,
объркана
и самозаличена. ...
  895 
Очите си затворих.
За пореден път.
Не ме е страх.
И ще намеря своя малък райски кът.
Тогава, може би, пак ще ме откриеш, ...
  786 
Писмата ми,
които не стигнаха до теб,
отекват
и са болка в мен.
Крещят ми чувства! ...
  774 
Много грешиш, когато си мислиш,
че нощем във него съм сгушена!
И името ми с гняв недей да изричаш,
не съм го заслужила!
Сама съм, сама! ...
  681 
Сълзите си - до една ще опаковам.
В плик, със марка и печат.
Щом пристигне - неразопакован,
не бъди инат.
Във него скрила съм от себе си ...
  798 
Звезди ли искам да ми сваляш?
Звезди не искам!
Във тях откривам само студ.
И теб.
Едно-едничко нещо пожелах си... ...
  650 
Откога със цвете не си ме милвал?
Нежно да погалиш раненото у мен.
Да ме притиснеш.
Благоуханно.
Ей така, да осмислиш поредния ми ...
  739 
Залез.
Беше време.
Пък и застудя.
Аз дори замръзвах.
А в теб? Остана ли поне една искра? ...
  1371 
Котва си хвърлил.
Във мен!!!
Надолу ме теглиш! Към себе си.
Вечно да нося твоето бреме.
Котва си хвърлил. ...
  684 
Преоткрий ме.
Обичай ме – без край.
И се вълнувай -
с всеки дъх, който си поемаш,
с всеки тласък, ...
  704 
Ще те открадна за миг!
От всички онези, които жадни погледи
в теб са впили.
За миг ще те открадна – да си само мой!
И в този миг – безпощадно ще крада от теб, ...
  785 
Ти ме нарече с много имена,
но ме беляза с едно - твоето.
И безброй звезди ми свали,
но остави в мен да грее една - твоята.
Преоткри нови светове, само за да създадеш ...
  677 
Вода ли си?
Защото три литра,
измерени в години,
ме наводниха.
И въздух ли си? ...
  734 
Изгарях те.
Ден след ден убивах всичко твое,
останало да боли във мен.
И не разбирам!
Защо на пепел не ставаш? ...
  1216 
Разпалвам те.
И те поемам. Дълбоко в себе си.
Не дишам.
Просто те усещам.
Как проникваш, как достигаш до онази точка. ...
  926 
Вричам се,
а недоизречени все остават -
чувства, мисли, терзания, копнежи.
Ти ли ще ги разбереш? Едва ли!
На теб ти е писано да предизвикваш (все) валежи. ...
  639 
С един обратен завой... долетя.
И наобратно всичко обърна.
Щом ме сграбчи... Хм!
Кажи ми!
Запита ли се дали ще отвърна? ...
  749 
Върху голото ми тяло
нарисува себе си.
Дръзко.
И... безмилостно.
Остави следи, ...
  1210 
Ако те открия в погледа си скрит,
ще си признаеш ли?
И ако с думи странни все те гоня,
претръпнала в статичност,
ще ме спреш ли? ...
  712 
Пред иконата стоя,
моля се.
Търся те в изписаните листи,
сред думите, така болезнено изречени.
А откривам само разпиляната си същност, ...
  634 
Ръка когато протегнеш,
пепелта за да разровиш -
не ще се стоплиш.
Ще си спомниш.
Бушуващия огън във телата, ...
  657 
Омръзна ми от болка да се раждам и в болка да умирам (пак).
Въздух не ми остана да издишам, а да вдишам, нямам как.
На любовта си съм вече безкрайно далечна.
От душата ми – и помен няма.
И не спирам, ...
  1243 
Необятната ми душа
присегни се и докосни.
Улови пустинния вихър,
дълбоко утихнал във мене.
И отведи ме. ...
  719 
Пътят ни отдавна не е
магистрала.
Кръстовище е.
За жалост – кръгово.
Въртележка на думи ...
  624 
До мен си, до мен си!!!
Така те чаках!
И ти ме търсиш - знам.
Някъде там... сред грешките ми, сред грешките ни.
Да се намерим. ...
  648 
Не знам защо, но тръгвам да пиша. По онзи начин, отдавна вече забравен...
И трепереща съм, и все още мисля, какво в мен напира да бъде изречено, да остави своя малък, недвусмислен отпечатък върху ''листа''...
Поемам си въздух и издишам. Тишина. Леко примигваща лампа, сякаш отчитаща всеки удар на сър ...
  1395 
Propuestas
: ??:??