Смиф
248 el resultado
Морето ми сложи сълза във окото
и каза: – Тъгувай, тъгувай за мен! –
Усетих сълзата дълбоко, дълбоко
в последния час от последния ден.
Тогава все още бях капка в морето, ...
  883  13 
Ще припалят усмивки край мен
и току се усмихна и аз,
ще ме жегнат със въглен червен,
сякаш тикат в лицето ми фас.
А светът си е същият свят, ...
  805 
Тя е цялата толкова тънка.
Тънко уиски в кафяво шише.
Тънкостенна отвътре и вънка,
не понася небрежни мъже.
Как успява със толкова крехкост ...
  892  17 
На теб, която нежно ме обичаш
със бялата отдаденост на ангел,
с очите и сърцето на момиче
и с искреното чувство на приятел,
на теб, която с мекото си тяло ...
  1078  20 
Хубаво беше, момчета.
Бяхме на десет-дванайсет години,
имахме велосипеди
и те ни стигаха.
Вечно превземахме улици ...
  770 
Той стоеше на балкона
и си пиеше кафето.
Беше мъничко самотен,
но безгрижен, общо взето.
Долу входът се отвори. ...
  921  19 
Не раздаваме тежки присъди
и не търсим подмолна вина.
Ние искаме други да бъдем:
да сме рой акварелни петна.
Нека сгради бетонни да тегнат, ...
  867  12 
Харесвам как косата ти минава край ушите,
подпъхната зад дясното, край лявото свободна,
пълзи покрай лицето ти, а долу е подвита
и там, над раменете ти се спира,
не смее по-надолу и замира ...
  1209  32 
(Синът на Ана Каренина пише на майка си.)
Здравей, мамо,
Пиша ти, просто защото съм сам.
А ти ме разбираш, защото си също сама.
Тук капят листа, но защо този грохот голям?... ...
  855 
Аз ти вярвах, приятелю. Най-старомодно ти вярвах.
Мислех, има значение – в този циничен живот.
Днес съм мъртва. На пепел и пръст съм, студена жарава.
Ако духнеш, ще стана на облак от бивша любов.
Знам защо ме предаде. Ах, демони имаме всички, ...
  1822  15 
Тя ме иска, аз също я искам,
ала още не знаем това.
Лекострунна китара разплисква
уталожените сетива.
Предначална хармония ляга ...
  874 
Приеми ме с мъглата ми, моя любов.
Приеми ме с мъглата, в която сълзя.
Както аз те обичам без "как" и "защо",
като тайната, дето при мен те довя.
Не търси във мъглата ми ясно лице, ...
  1171  13 
Каквито са очите ти,
такова е небето ми,
каквито са ти устните,
такъв ми е дъхът.
И този сплит в гърдите ми ...
  830 
Утро съм. Развиделявам се бързо.
Влизам си в стаята. Виждам, че спя.
Ставам на Nokia, нервно потръпвам
и същевременно нежно звъня.
Хич не е лесно човек да се буди. ...
  1021  11 
Господ е във семената,
дето никнат от земята.
Господ е и във небето,
там, където, там, където...
Той отново ме намира ...
  701 
Знам, че имам късмет. Имам страшен късмет –
не познавам най-страшния, истински ад.
Не съм болен от рак (така мисля поне),
не съм станал на кожа и кости от глад,
не съм скитник без дом под бездомния свод ...
  881 
На този стол седях, когато
се стреляхме с нелепа жлъч.
Ти рече, че съм те оставил,
а аз роптаех като мъж.
На този стол седях и после, ...
  712 
На красотата краката са дълги.
И съм обречен да знам, че по принцип
на красотата краката са дълги.
А пък очите, очите...
Близка-далечна, ...
  1014  13 
Да отвориш чадър, най-банален чадър
и от него да звънне небесната чаша.
И е истинско. Звън тънкостенен и твърд,
безкомпромисни спици – дъждът се изплаши.
Да полегнеш в легло на ефирна жена, ...
  1324 
Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб.
Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки
и когато челóто ми пука, смразено до лед,
да не спирам да пърхам, доволен, че жив съм и днеска.
Научи ме на мъдрост, врабецо – как с други врабци ...
  4215  24  47 
Момиче едно между сто
повярва на нечии пръсти.
То беше зелено листо,
но в любещи пръсти разцъфна.
На пръсти добри радостта ...
  791 
Да можеше да пиша чернова,
преди да кажа всяка своя дума!
Тогава бих спестил на теб това,
което тежко тегне помежду ни.
Да бъде черновата чернозем, ...
  801 
Живей, живей, измислице Любов!
— Дамян Дамянов
Аз теб не бих могъл да те измисля.
Не се измисля туй, що пламенее
в дома ни, мила, който се намира ...
  1562  11 
Премина вихърът, отмина
и кожите ни се отпускат
под стихналото одеяло
(нали все пак е януари).
И питам, хубаво ли ти е? ...
  1134  11 
Все още непораснало момиче,
но с тихото достойнство на жена.
Видях я там. Огледах се в очите ú.
Възхитата се смеси със вина.
"Простете ми, госпожице, задето ...
  927  16 
Много его има в мен,
твърде много его.
Хем заема място, хем
ме боли от него.
Да е плевел, с две ръце ...
  1065  17 
Искам да запомня този миг.
Тя лежи и сякаш се унася.
Голото ú тяло, бял светлик
и една блажена нереалност.
Пръстите на свитата ръка ...
  1334  16 
Сред ябълки и мандарини,
колички за шопинг и щайги
най-малко очаквах да видя
жената със смешната шапка.
Най-малко очаквах да чуя ...
  807  12 
Тази вечер, китаро, ще сляза при теб,
ще оставя звездите в туй тежко небе,
аз съм само луна – много светла наглед,
но съм тъмна от страст и така ми се пее!
Тази вечер, китаро, съм твоя луна, ...
  1279  17 
Аз не съм се раждал като всички.
Бате Климент Денчев ме създаде
с глас и четка, с няколко чертички.
Знам, защото гледах как го прави.
После, след като ме нарисува, ...
  1318 
Животът започва направо от припева
и свършва далеч преди края.
Така е устроен, така му е писано.
А пък на мен... не зная.
Знам само, че ако успея до седем ...
  914  15 
Разсеяното лято без да иска
изпусна между пръстите си вятъра.
А той това и чака – търколи се
по топлите баири на земята,
облиза и дърветата, и къщите ...
  888  11 
Моето нежно кокиче
винаги ме изненадва.
С черна роса се облича,
но се приготвя за сватба.
В бяло небе се оглежда, ...
  1774  13 
Ако бях монах, щях да имам Библия,
томче светлина в двете си ръце,
сутрин да чета, вечер да прелиствам,
вечно и добро откровение.
Но не съм монах и си нямам Библия. ...
  692 
Изгубих те пак, мимолетнице,
изгубих те,
събудих се.
С лъчи ме опари по клепките,
с лъчите си, ...
  812 
Двамата с теб сме от двете страни на контейнера.
Аз съм от светлата. Ти, съответно, от тъмната.
Аз си изхвърлям боклука след сита вечеря.
Ти го претърсваш със гладните пръсти на мъката.
Аз съм от светлата. И при това съм за малко. ...
  1091  16 
Чувстваш ли колко са мои очите ти?
Същите тези очи, със които
сутрин се будиш.
Толкова мои са – истинско чудо е!
Твоите тъмни очи, във които ...
  1474  23 
Мислиш, че знаеш кой си? Нищо не знаеш.
— Из филма "Сблъсъци" на режисьора Пол Хагис
Бъди до мен, когато полудявам,
когато ще забравя даже кой съм.
Тогава вече няма да прощавам, ...
  1111  24 
Животът ми е паяжина, паяк е смъртта:
от него няма мърдане, а после идва тя.
От неговата мрежа, та до нейната уста:
животът ми е паяжина, паяк е смъртта.
И свилените нишки водят право към целта: ...
  889 
Сложи глава спокойно на гърдите ми,
притихнала, от вятър уморена.
Сложи я, отпусни се – натежи ли ми,
с целувка тежестта ú ще отнема.
Послушай във гърдите ми потоците, ...
  1561  13 
Propuestas
: ??:??