Валери_Станков
1.383 el resultado
ВИСЯ ВЪРХУ ЧЕНГЕЛИ ОТ ВЪПРОСИ
... дали когато пускам някой лев в кутията на просяка пред храма,
по-достолепен и от барелеф, не съм отминал гладни други двама,
дали когато песнички в зори редя във Фейсбук, някой друг не плаче,
тъй както вятър вие вдън гори – едно самотно, дрипаво сираче, ...
  208 
ХОТЕЛ ЗА БЕГЪЛЦИ
... когато твоето такси
без мен из София отпраши,
и споменът за теб виси
над двете ни хотелски чаши, ...
  166 
СТИХЧЕ ОТ НЕБЕСНИЯ БУКВАР
Когато Бог в дълбокия Безмер
со кротце и со благо ме откара,
мечтая си! – със някой стар авер
да хвърлим табла, тапа и гюлбара. ...
  197 
БОГ Е ЛЮБОВ
… Бог е навсякъде до теб –
на улицата, вкъщи, в храма,
в чашлето с благия салеп,
което ти поднася мама, ...
  149 
ГОВОРЕЩИЯТ С КАМЪНИ
... и мравки ми полазиха гърба, и аз стоях и гледах със възхита
към капката, която издълба безмълвната си дупка във гранита,
как хлътна сетне семенце трева, как след години плочата се пукна,
и как и аз явих се след това, и се подписах с Главната си буква – ...
  174 
ЛЯТОТО УМРЯ ОТ УДАР
... лятото умря от удар точно в слънчевия сплит,
мракът с дъх на мокра угар тръгна върху дол и рид,
с него – тих, заупокоен, тъй протяжен дъжд валя –
над смълчаното усое, връз печалните поля, ...
  178 
VЕNI, VIDI, VICI
... да скиташ – сам, пиян и див,
под мокрите дървета в парка,
или да пишеш със курсив
стих на асфалта от Петрарка, ...
  181 
СТОН
… когато още нямаше смартфони – и ние бяхме мънички деца,
играехме по цял ден на „Ти гониш!“, рисувахме усмихнати слънца,
момичетата скачаха на ластик, момчетата заформяха мачле –
и татковците черпеха ни с пасти, а майките – със захарно петле, ...
  162 
КОГАТО МЕ РАЗЛЮБИШ НЯКОЙ ДЕН
… когато ме разлюбиш някой ден, ще бъда най-нещастното човече,
ще ти сънувам роклицата – лен, която тихо покрай мен се свлече,
и твоят sexy мил комбинезон с прекрасната му тюлена дантелка,
как ти от мен – несръчен като слон, ми смъкна овехтялата фланелка, ...
  182 
СБОГОМ, МОЯ ЛЮБОВ!
... всичко имаше в тази любов –
малки бягства и дълги раздели,
бяхме сякаш на острова Гоф
два пингвина с нагръдници бели, ...
  154 
УТРИННА МОЛИТВА
Тъй както всичко съградено
започва своя тих разпад,
и времето лети – вретено! –
върти ни в Рай – и вихри в Ад, ...
  489 
ЕСКИЗИ ВЪРХУ СПИТЕНИЯ ПЛАЖ
Когато камионът отнесе
последните чували с листопади,
и вятърът завие като псе
безкрайните си оди и балади, ...
  163 
ВЛАКЪТ КЪМ НИЩОТО
Къде се дяна белият ми кон?
И Принцовите острови – къде са?
Момичето от белия балкон,
което страшно много ми хареса? ...
  160 
КОГАТО ПТИЧИТЕ ЯТА В НЕБЕТО ИМЕТО ТИ ПИШАТ
Когато птичите ята
извият сетното стакато,
аз ще подам на есента
за отлетялото ми лято - ...
  246 
ЦЕЛУНАТ ОТ ВЛЪХВИТЕ
... когато си отида някой ден, а аз все някой ден ще си отида,
ви моля да забравите за мен – печален пришълец от Атлантида,
ще седна със тютюнеца си мек – глух инка на брега на Титикака,
и ще съм дълъг спомен за човек, дошъл за миг – и отлетял във мрака, ...
  159 
ИЗГОВОРЕНИ МЪЛЧАНИЯ
... да гледаш малко отстрани,
когато другите говорят,
и да мълчиш по цели дни –
като в решетъчен прозорец, ...
  176 
ВИК ОТ ЗАДНИЯ ДВОР НА СВЕТА
… нейде – в задния двор на света, струпах своите книжици светли,
нямам време да ги прочета! – все в дактил, в анапест, в хекзаметри,
все печали, все Мирова скръб съм наливал! – от празно във пусто,
втори век си го мъкна на гръб! – ей това безпарично изкуство! ...
  159 
СЛЕПЕЦЪТ
... слепецо, всички ние сме еднакви, с добри характеристики вървим,
не знаеш как боли от удар с лакти в един живот без маска и без грим,
как сън се спи след тежки два шамара? – които злият ден ти е забил,
и как, изсърбал не една попара, се скитам през света – недраг-немил, ...
  139 
ГОСПОДАР НА ЛИТНАЛОТО ВРЕМЕ
… за мене и минутата е свята – щом Времето пришпорва своя ход –
секундната стрелка по циферблата върти се като бясна цял живот,
и – сякаш по невидима пътека се свлече старостта ми изведнъж,
изчезнаха от мен полека-лека прекрасните ми възрасти на мъж, ...
  181 
ХОТЕЛ ЗА ЛЮБОВ
… и тъй както седя си в хотела – и тихо си пуша,
а под мене се гърчи хотелското вехто шалте,
и не зная защо тъй красиво се бавиш под душа? –
и – додето те чакам, направо прехвърлих стоте. ...
  449 
СКЕЙТБОРД ЗА ДЪРТАЦИ
Свръхзвуков – през тавани, кухни, спални
животът прелетя край мен – "Конкорд".
И – тъй като съм пълен откачалник,
на шестдесет и осем купих си скейтборд. ...
  164 
КЪЩАТА НА ЛЮБОВТА
... тази къща е без изход, в нея има само вход,
влезеш ли, не ти се иска да излезеш цял живот,
в нея греят минзухари, стелва дъхчета зюмбюл,
над прозорците ѝ стари залезите диплят тюл, ...
  246 
АВТОПОРТРЕТ НА 70
Почти седемдесетгодишен.
По-инак казано – старик.
И – стихове когато пише,
във тях е изпилен до вик. ...
  195 
РИБЯ ЧОРБА ЗА ВЛЮБЕНИ
Светулка да бях, да ти грейна из тежкия мрак,
панели да къртя, с глава да разбивам бетона,
цунами да бях, да се сривам на пустия бряг,
базалт вулканичен, потеглил на лави по склона, ...
  207 
КЛЮЧЪТ ЗА РАЯ
… аз изгубих ключа от потайната наша квартира
и сега на черджето пред вратите ти входни стърча,
а така ми се ще да му седнем пак с халбата бира! –
хляб и риба да хапнем върху твоята блага бохча. ...
  250 
СОФИЙСКА НОЩ
Гаснат кухните. Светват спалните.
Само аз мухавея се вън.
И – подир новините – баналните,
цяла София ляга за сън. ...
  215 
ОТ УМРЯЛ ПИСМО
Получих в електронните си пощи
от непознат човечец кратък стих.
Не знам какво натиснах, ала снощи
e–mail–а – без да искам, го изтрих. ...
  300 
ЕДИН ЩАСТЛИВ ДЕН
... и днес небето сипна благодат, изпрати меко слънчице на всеки,
и ти – щастливец в лудналия свят, вървя по праведните си пътеки,
във Фейсбук ръсна рими на кило, с тесла отеса троскота на двора,
на кръст преля шише менте мерло – за упокой на вечните си хора, ...
  449 
НА ВРЕМЕТО ПО ГЪРБАВИЯ ХРЕБЕТ
– диптих –
ЦЕЛУНАТ ОТ СВЕТУЛКИ
... от светлите селения на Август какво ли за изпът отвъд си взех? –
от изгрева жарава си откраднах, от залезите – винце в кози мех, ...
  272 
ПИСМО ОТ ЕДИН ВЛЮБЕН ГЛУПАК
…хайде, тръгвай си вече! Перонът е пуст и унил.
Машинистът надува за трети път тънката свирка.
Аз приличам навярно на влюбен глупак през април.
А пък ти на кондукторка, слязла на моята спирка. ...
  209 
АВТОПОРТРЕТ ЗА ИЗГАРЯНЕ
Един живот живеем – при това
не го живеем точно както трябва.
Но на дръвник не преклоних глава.
И не оголих тежък врат под брадва. ...
  197 
СВЕТЪЛ ЗИМЕН СЪН
... пролетта се е задала откъм мъртвите гори,
хвърляй шапката и шала и излез навън в зори,
утре ще разцъфне дрянът, минзухарчето – и то,
за зелено ще се хванат всички до – и подир сто! – ...
  166 
ОГЛЕДАЛОТО
Добре, че огледалото не помни.
Добре, че огледалото е нямо.
Възможностите негови са скромни.
Да отразява истината само. ...
  182 
КУПЕТО, В КОЕТО ТИ НЕ ВЛЕЗЕ
На гара Каспичан не те видях.
Пустееха пероните на Мездра.
Започва да ме друса вече страх.
И ти ли от живота ми изчезна? ...
  405 
О, СОЛЕ МИО!
… когато бях шейсет и шестгодишен – и остарях година след това,
и още помня – римите си пишех със стръкчета от лятната трева,
слънца рисувах с жълти тебешири в алеите на ледения парк
и надах се, че Бог не ще отсвири и мен подир поредния инфаркт, ...
  165 
ПОДАРЯВАМ ТИ СВОЕТО МИНАЛО
… но аз ще се завърна в някой век, неотбелязан в миналите ери –
един внезапен спомен за човек, случаен прошляк с името Валери,
ще ме познаеш – с вехтото сетре и с бирата на Седмата ми пейка,
и стихче ще ти пейна в горно ре, преди от този свят да си офейкам, ...
  203 
ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
... и къде ли се скри? –
може би вдън гори
отлетя ми щастливата пролет? –
от брезите сега ...
  253 
ЧОВЕЧЕ, ПОСЕДНИ В ПОКОЯ
Свидливо, слънцето мъждука в ръбата облачна пролука,
и пряспа сняг – досущ перука, белее върху дол и рът,
от вкочанясалите клони шишарки катеричка рони
къде отиваш? – кой те гони? – невям се свърши твоят път? – ...
  203 
КАМАСУТРА ВЪВ ФЕЙСБУК
Понеже друго нищичко не мога,
вместо за фитнес да троша пари,
реших да се захвана с хата-йога! –
и почнах още днеска – нейде в три. ...
  194 
МЪЖКИ СЪНИЩА
… сънувах, че вратата се отвори – и в стаята на пръсти влезе ти –
и тихичко ми каза: – I 'm sorry! Добави сетне: – Моля те, простѝ!
Застана покрай моя бял прозорец – и дръпна овехтялото перде.
А аз мълчах – и черни бездни горест се свличаха незнайно откъде. ...
  166 
Propuestas
: ??:??