Валери_Станков
1.591 el resultado
КОНЕКРАДЕЦЪТ
… слънце ляга на копраля, залезът разчорля пустош,
пътник хълмите преваля – и към селото се спуща,
другоселец е – личи си, стиска във ръка секира,
все по дирите лисичи смъква се откъм баира, ...
  80 
КАК ИСКАМ ДА СИ ИМАМ КОТАРАЧЕ!
Защо си нямам малко котараче, че да ме среща привечер със "Мяу!"
И да ми мърка – щом ми се доплаче, по-силно от вулкана Кракатау.
Да си го храня призори с гранули – добро мезе! – за моето мерло.
И да мечтаем пак да дойде юлий, щом си полегнем в топлото легло. ...
  94 
БЯХ ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ТОЗИ СВЯТ
... дали защото – стар загубеняк, отсвири ме животът на финала,
едва ли ще ме видите във фрак! – със някоя девойка в рокля бяла,
в парижкото предградие Берси за мен не питат знойните старлетки
и се теша с един бонбон "Merci" за всички преживени петилетки, ...
  68 
ПЪРВА СОФИЙСКА ПЕСЕН
Най-сетне – жив! – във три по пладне,
тъй грохнал, пък и неглиже,
изтърсих дъртия си задник
от влакчето на БДЖ. ...
  112 
ЕМПИРИКИ
... през толкова емпирики преминах, че вече се изгърбих от печал,
и зее празна златната ми крина, и хлябът ми – от чер, не стана бял,
мъдреех в низ отхвърлени надежди, вършах химери, глупави мечти,
и моят вехт писателски бележник разпътната ми мисъл приюти! – ...
  128 
ШЕПА ТИХА ЛЮБОВ
... аз навярно красиво старея – благо старче със бяла брада,
даже римната ми логорея си изчезна от мен без следа,
спрях да лея от празно във пусто над безмълвната своя бохча –
то е просто въпрос на изкуство най-загадъчно да си мълча, ...
  116 
ДЕН КАТО ДРУГИТЕ
... денят за мене бе добър,
и свърши върху халба бира,
в дъжда излязох без чадър,
със яке – демоде тревира, ...
  111 
ЕДНО ДОБРО ЧОВЕЧЕ
... започнах да се чудя и се мая какво не свърших овреме в света? –
невям да смъкна на Земята Рая? – такъв, какъвто Бог го обеща,
да бъдат всички хорица щастливи – и да е тяхно Седмото небе,
и никой да не сменя смет за сливи от своето прокъсано торбе, ...
  118 
ИЗПОВЕД ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
... добре, че Господ даде ми очи – да гледам на света със бяла обич,
дори денят ми адски да горчи, да вярвам – идат по-щастливи доби,
с надеждицата в утрешния ден да се събудим трижди по-човечни! –
и да ви гледам – сведло вдъхновен, и да е беден моят римен речник, ...
  121 
МАРШРУТИ
... нали бедняк аз беден си живях, си пътешествах с пръстче по Атласа,
в Перу бях инка, бях в Тибет монах, пих из Русия водка от меласа,
и зеле брах на остров Кергелен, сиртакита въртях на Самотраки,
завивах се с три кожи от елен в Гренландия, че нямах зимно яке, ...
  136 
БАХ ТОЯ ВАЛЕРИЙ!
... ако някъде има живот по-красив и по-смислен от този,
ще си кацна на автопилот с томче стихове, два тома прози,
може някой да ги прочете – да си каже: – Бах тоя Валерий! –
пише, сякаш е старец-дете, минал низ от епохи – и ери, ...
  185 
РЕКАТА НА ЗАБРАВАТА
По-тиха и от майчина коластра,
по-призивна от бебешко гласче,
безкрайна, всеотдайна и прекрасна! –
реката на забравата тече, ...
  138 
ПРИСТЪПВАМ В МОКРИ ПРОЛЕТНИ ТРЕВИ
... научих се звездите да чета – и погледа ми нищо не помътя,
от слънчицето мека доброта и днес си гребнах, Боже, за из пътя,
ако е мравка, нека бъдат две, че да им натроша коричка хлебец,
на птиците изпращам ветрове – да литнат върху сетния ми хребет, ...
  131 
ПРАВ ТИ ПЪТ, ВАЛЕРИЙ!
... престанах да си мисля, че светът е път, по който трябва да премина –
ще поседя на своя сетен рът, над който стелва залезът коприна,
ще се простя с рой смислени неща, които тъй не смогнах да постигна –
да съм добър съпруг, добър баща – и всякоя любов ми бе енигма! ...
  121 
ЧИК-ЧИ-РИК!
... какво да си поискам от света, освен да ме опази Бог за утре –
и стихчето си пак да ви чета във windows-а на вашите компютри,
да ви налея чаша топъл чай – от мащерка, от лайкучка и риган,
и да река на всекиго: – Сполай! – че негов бях във сетната си книга, ...
  123 
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Вечерям сам. Нощта над мен е лунна.
Вечерям – хляб и лук. И вино – в рог.
А можех… Можех аз да Те целуна
и да извикам: – Дръжте този Бог! ...
  131 
ПОМНЕТЕ ОТ МЕНЕ КАКВОТО СИ ИСКАТЕ
... и каквото е речено свише от Бога за мен,
ще го мисля из нощи, в които летя из Всемира,
ако Господ реши да ме стори сибирски елен,
ще рева през тайгата и небето над мен ще вибрира, ...
  173 
МЪЖКА СВЯТОСТ
Ние бяхме сериозни мъже.
Ние бяхме мъже с яки плещи.
Не изглеждахме зле – неглиже,
във съня на Жените горещи. ...
  177 
ЧАКАЛНЯТА НА ЖП-ГАРА СОФИЯ
... последният трамвай ще ме изхвърли
на ЖП-гара София в среднощ,
където проститутките кахърни
вървят в комплект и струват две за грош, ...
  144 
БЕЗГЛАГОЛНА ТЕЛЕГРАМА
Чанта. Лаптоп. 3 цигари.
Път. Но не по Керуак.
А до София – 100 гари.
И ужасно бавен влак. ...
  197 
ПОНЯКОГА СТАРЧОЦИТЕ СМЕ ЛУДИ
... нали от дъжд на вятър съм момче, и влюбвам се във някое момиче,
мен напоследък много ме влече – поне във стих, да бъда по-лиричен,
не ставам – да го водя на хотел, в любовните квартири крейзят други,
пък и не съм тъй безразсъдно смел, че бой съм ял от няколко съпруги, ...
  144 
ЗАВРЪЩАНЕ В НИЩОТО
... в увисналото ми небе бездомен облак парцалее,
дим от опушено кюмбе ми стелна вятър ненадеен,
уж, беше тъй голям светът, а го обходих само с мисъл,
и днес – загърбил своя път, на къщичка ми замириса – ...
  102 
"ПИРОГОВ” ЗА ВЛЮБЕНИ
Тъй както старата любов
избухва при случайна среща,
видях те аз пред „Пирогов”
и ме обля вълна̀ – гореща! ...
  166 
ПЪТНИК
... разделям се полека-лека със глупавите си мечти –
по слънчевата си пътека Бог в Рая да ме приюти,
постеля топла да ми стелне връз меки пролетни треви,
и аз, нали съм си безделник, пак по вода да ми върви! – ...
  113 
КЛОУНЪТ
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo, ...
  139 
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
От други свят ли, Боже, съм дошъл, че ти брутално свлече ме на този? –
захвърли пред нозете ми чакъл! – не стелна моя друм с цветя и рози,
наместо в бяла къщичка от кал да си нареждам цял ден светли думи,
натири ме в Сахари от печал! – да се извъртам в гибли, в зли самуми, ...
  136 
ФАБРИКА ЗА СВЕТЛИНА
... аз имам фабрика за светлина – дори и слънцето да не изгрее,
щом изпроводя тъжната Луна, и ще ви плисна шепичка от нея,
и цветето ще вейне венчелист, и мравката ще тръгне да щипука,
светът ще се събуди тих и чист, и нека цял ден бъде му наслука, ...
  137 
НАДЕЖДА ЗА УТРЕ
… било ли е? – или не е било? – дори не се и питам априори –
започнах да забравям всяко зло, което нявга някой ми е сторил,
горчилките до дъно си ги пих и болка – ни една! – не ме изгърби,
опазих чиста мисълта си в стих, далеч от безприютните си скърби, ...
  150 
ЕГАТИ КРАТКИЯ ЖИВОТ!
… не знам дали животът беше кратък, или аз много бързо го живях,
дали оставих слънчев отпечатък в тефтерите си с рими – шепа прах,
дали в безброй погубени надежди денят ми отлетя си – дим в кюмбе,
наистина ли в дните мои прежни живях щастлив – на Седмото небе? ...
  157 
ПЪТЯТ СЛЕД БОГА
… в това, що Бог за мене е решил,
не виждам просто смисъл да му преча,
ще бъда мравка, птица през април,
дърво и вятър – всичко! – щом понеча, ...
  175 
В НЕВЪЗМОЖНИЯ ХОР ОТ ПОЕТИ
... в невъзможния хор от поети, вечни птици в безмилостен лов,
пиша своите дълги куплети в мъчен свят – озверял за любов,
син на всякоя блага Надежда! – и побратим с доброто словце,
знам – ръката на Бога е нежна къмто всяко човешко сърце, ...
  143 
ВОЙНИКЪТ ОТ ГОСПОДНИЯ РЕЗЕРВ
... бавното прощаване с живота почва нейде подир шейсетте,
вече съм войник в резервна рота, не гърмя с пищовите чифте,
лъскам караулното с парцала, в кухнята по цял ден беля лук,
и треса по Рихтер – девет бала, младостта си в баката с боклук, ...
  170 
БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем, ...
  124 
12 ГРАМА ЗЛАТО
... в развихрени космически спирали след теб изгубих сетната си RAM,
дали ме виждаш – питам се? – едва ли, живея ли без теб, дори не знам,
приличам на златотърсач в Аляска, пресял незлатоносните реки –
опастрих подир топлата ти ласка дванайсет грама злато – за халки, ...
  174 
МОЛИТВА КЪМ ЕДИНОСЪЩАТА ЖЕНА
Дори не знаеш колко ме боли,
тотално съм готов да смъкна гарда –
в потоците връхлитащи коли
в див ужас да крещя на булеварда, ...
  184 
КОГАТО ТИХО ВРЕМЕТО ТЕЧЕ
... дали защото, казано в прав текст, взе старостта със мен да се гъбарка,
не пия вече биричка след секс, спрях да въртя и кросчета през парка,
не плувам вече четири по сто делфин и бруст за скорост – във басейна,
пропих и чай от риган току-що! – че хълтам в зима – ледна, не ...
  133 
ЗА ТЕБ, ДЕТЕ, ДУШАТА МИ СЕ МОЛИ
… понеже съм си луд за три села ведно със прилежащите околии,
ако решиш, добре си ми дошла! – за теб, дете, душата ми се моли,
колибка ще ти спретна на брега на завет край притихналите дюни,
дано и Господ Бог реши кога ще ме прегърнеш и ще ме целунеш? ...
  153 
КЪСНО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
Аз съм твоето циганско лято.
Ти си вятърче в пролетна степ.
Някой ден ще си пукна, когато
Господ Бог ме отнеме от теб. ...
  203 
ДЕВОЙКА В ГОРАТА
Зърнах в близката горичка – ах! – девойчица самичка,
и – нали добър съм чичка, тихо рекох ѝ: – Здравей!
Пътниче, на път поело – тя погледна ме – несмело,
беше тъй далеч от село! – сигурно изглеждах змей. ...
  136 
СТАРАТА ДЯДОВА КЪЩА
Старата къща на дядо скрибуца.
Скърцат прогнилите вече греди.
А под сачака с бърдуче пърцуца
моето минало кротко седи. ...
  149 
Propuestas
: ??:??