Валери_Станков
1.459 el resultado
ЕДИН ПЕЧАЛЕН ИДИОТ
... не много умен, не и много прост,
без бялото букетче зимни рози,
във Фейса всяка заран съм ви гост
с нелепите си стихове и прози, ...
  195 
„BIOMET” ЗА НИКЪДЕ
.... мъгла пълзи по урви и дерета, мъгла и по душата ми пълзи,
изгледах 7 филма в „Biomet”-а – ужасни „Made in USA”-бози,
съседът по седалка си изхрупа солетите – и вафлите с кокос,
и си заспа – мечоче във хралупа, подир Витиня с гърбавия мост, ...
  187 
240 НЕДОСТОЙНИЦИ
Мен ще ме пъхнат някой ден в затвора.
И там ще пукна – пълен идиот.
Излъгах вече твърде много хора,
че утре ще живеем нов живот. ...
  197 
ПИСМО ВЪРХУ ПЪРВИЯ СНЯГ
... сякаш бабичка гърбуша, зъзне зимната скоруша,
къщички в снега не пушат – сви се малкото селце,
тръгна снежната фурия – млъкна старата кория,
друмник, спрях по икиндия със премръзнало сърце, ...
  183 
СТУД
… циганското лято си замина, подир него зимата дойде,
вятър стърже в Морската градина пейките с ръждясало ренде,
гладни псета линкат до премала – празен е казанът за боклук,
и се питам в мекото на шала що не литнах с птиците на юг? ...
  129 
СЪН
... когато огънчето близне върха на твоята цигара
и глътне дрипавият изгрев последният светлик на фара,
и твоят ден чашле отвори – за сетната пчелица, цвете,
поседне в тихите ти двори, и сетне литне – мимолетен, ...
  471 
ПАНЕЛНА РАПСОДИЯ
Мечтая си да зърна във нощта, ако късметът тихо ми довтаса,
звънчето ти на входните врата – и светлата ти коледна украса,
съседът да ми каже – тя е тук, дойде си преди няколко минути,
навярно слуша Моцарт или Глук със котето на топлите си скути, ...
  461 
ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път. ...
  440 
ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”, ...
  471 
СНЕЖНА ПЕСЕН
Ти беше болка. Беше вик.
Сълзица на солена буза.
Огъваше с невинен тик
ръба на бялата си блуза. ...
  446 
СКРИШНА СТАРЧЕСКА СЪЛЗА
... край чешмичката във парка с минералната вода
пушат от една цигарка двама влюбени в дъжда –
може би марихуана, скришно свита в лист пелюр,
щом ченгето – нощна смяна, разкопча до тях кобур, ...
  142 
37 СТОТИНКИ
Като мисля за теб, ставам твърд като пернишки винкел,
нищо не е в състояние да ме свърне от правия път –
трябва да те намеря, не ми стигат за влака 37 стотинки,
а на гара Варна хората с много пари са ужасно кът, ...
  495 
КАКВО СИ ТИ, ЛЮБОВ?
... понявга с теб мечтая да изчезнем – мечочета в несбъднат зимен сън –
да слизам из прекрасните ти бездни, да ти шептя здравей на всеки хълм,
на джунгли, на пампаси и на прерии връз мен да стеля твоите коси,
да чувам как ми казваш: – Ей, Валерий, моли се тихо Бог да те спаси! – ...
  442 
ТЯ МИ ЛИПСВА
… навярно някой ден ще те намеря – едва ли ще е в цъфналата ръж,
ще те поканя нейде на вечеря! – да хапнеш с мен – един внезапен мъж,
Луната върху нас ще се облещи – тава калай, предадена за скрап,
ще ти запаля седем тихи свещи над сетния ми къшей черен хляб, ...
  504 
ДЕВОЙКАТА С МАЛИНОВИЯ ЧАЙ
... девойката с изящни рамене и, Господи! – с тъй гъвкава походка,
влетя във утринното кафене, в което пиех първата си водка,
усетих ѝ парфюма „Givenchy”: – Свободно ли е? – тихо ме запита,
и изведнъж – във двете ми уши – разнесе се див громол на копита, ...
  155 
КОЙТО И ДА СИ, ЧОВЕЧЕ
... късно снощи без подател писъмце при мен дойде,
кой ли бе ми го изпратил? – не разбрах и откъде,
белокрило – зимно птиче! – долетяло в моя свят,
с топлото „Аз те обичам! ” в плик без марка и печат, ...
  196 
НОСТАЛГИЯ
... понякога ужасно ми се иска да съм отново същото хлапе,
което ветролее бяла ризка, доде си пийва сокчето – фрапе,
лови на тетраподите скариди – и ниже чепарета за сафрид,
или отива – слънцето да види, пропадащо зад гърбавия рид, ...
  415 
ДУШАТА НА СВЕТОВНОТО СИРАЧЕ
… понякога – когато съм самин, задавам си най-сложнте въпроси –
защо не делна хляба си един с човечеца пред храма, който проси?
Защо на вехтошарина не дам последната си риза в гардероба?
Как да си купя свещ във някой храм със сетния си пукнат лев във джоба? ...
  477 
ПЕСЕНТА, КОЯТО НЕ ТИ ИЗПЯХ
Пия мусони и пея мистрали.
Дишам тайфуни – издишам мъгли.
Мълния в мене саваните пали.
Матерхорн срива се в мен на скали. ...
  555 
ЕДИН НИЩО И НИКАКЪВ КАШОН
Ще си стелна кашон – и ще седна на мократа пейка,
и додето Айшето листопада в брезента мете,
ще погледам как кротко есента и от мен си офейква,
а пък аз подир нея неусетно вървя към стоте. ...
  197 
ТЕФТЕРЧЕТО НА БОГА
... навярно Господ начислява в тефтера нашите дела –
минути на позор и слава, добра постъпка, мисъл зла,
във всекиго от нас се вглежда – и ни наглежда ден и нощ,
дали – дал някому надежда, за другиго не си бил лош, ...
  231 
АСАНСЬОРНА ЛЮБОВ
... между хукнали етажи в някакъв среднощен вход
асансьорът спря да каже: – Свързвам ви за цял живот! –
и тържествено държа ни реч! – с алармения звън,
спяха хората в пижами своя сладък трети сън, ...
  189 
ДЕВОЙКАТА ОТ РИЛСКАТА ПУСТИНЯ
... слизах си съвсем полека сам – по горската пътека,
както си вървях из клека, в миг девойчица съзрях –
бяла, румена, засмяна! – вятър вейна ѝ в сукмана,
и не знам какво ми стана! – я погледнах – някак плах, ...
  175 
ЖЕНИТЕ, СЪС КОИТО СЪМ СЕ ЛЮБИЛ
... Жените, със които съм се любил през своя, отлетял от мен, живот,
все още си ги смислям – светъл пубер, макар и старче – пълен идиот,
загадъчни, тъй шеметни, красиви! – и днес мечтая миг да съм до тях,
в бистрото да ги черпя сок от киви! – да се пилея в топлия им смях, ...
  216 
ЕДНО „MARLBORO” ПРЕДИ СЪН
... навярно рано се родих, и някой пич – ще бъде скоро? –
под слънцето с едно „Ап-чих!” ще палне моето „Маrlboro”,
в припадащите мрачини, под музиките – грийн и ретро,
ще люби своя низ жени! – тъй както аз ги любех светло, ...
  483 
КОБИЛКАТА ОТ МОКРИТЕ ТРЕВИ
... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,
през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,
листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,
вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив, ...
  532 
СПОМЕН ЗА ДЯДО И БАБА
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори, ...
  333 
ВСЕ ПО-СМИРЕН, ВСЕ ПО-ДОБЪР
… ненужен като вехт чадър, забравен след дъжда в тролея,
все по-смирен, все по-добър – тъй тихо на света живея! –
на Царя – ако сторя път – пред мравка опвам магистрала,
и дишам Обич с пълна гръд – последен жител на Шамбала, ...
  245 
ЕДИН МИГ НАДЕЖДА
... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,
да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,
понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –
да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя, ...
  232 
ПИСМО ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
… кога ще се измъкна, аз не зная, от своя вечно омагьосан кръг? –
все в смислите на този свят дълбая и лутам се из тях – един карък,
цял ден приемам празното за пълно – а пълното го няма въобще,
и – ето ме! – вървя сега по хълма, и Пътят ме търкаля към стоте, ...
  212 
МИРИШЕ МИ НА ИНДРИШЕ
... мирише ми на индрише, на мама, сладко от смокини,
на скришния ликьор в шише, прикътано преди години,
на стар комод и тайнствен скрин със накатани прани ризи,
на мащерка, на див пелин – и на сачак с тютюн на низи, ...
  455 
ИЗПРАЩАНЕ НА ЕСЕННИЯ ПРИПЕК
... листопадът тихо си окапа, вехнат – голи, старите липи,
котаракът кротко ближе лапа, търка си очите – пак ще спи,
в двора две прегърбени смокини свеждат се над припека златист,
вятърът подкара Бокерини, сетне метна Шуман, Григ и Лист, ...
  228 
МАЛКО ДЪРВЕНО ЧОВЕЧЕ
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...
  203 
АВТОГРАФ ВЪРХУ ЛЕДА
В казана бърка циганинът Рафи.
Върти Луната тънък ятаган.
На топло под юргани и чаршафи
градът отдавна спи като заклан. ...
  195 
ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...
  563 
ЧОВЕК Е МНОГОТОЧИЕ В БЕЗКРАЯ
... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,
как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.
Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот
и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! – ...
  194 
КОЛЕДА НА МОЯ ПРАГ
... сняг на дрипи и парцали сипе сивото небе,
щом навън завият хали, паля вехтото кюмбе,
под прозореца ми зимен в ледената мърчина
Дядо Коледа ще мине със звънливата шейна, ...
  540 
НАЙ-КРАСИВАТА ЖЕНА
… в съня ми снощи срути се звезда връз старичките мои керемиди
и тръгнах да те диря през града с надеждицата плаха – да се видим,
да те почерпя в близкото бистро със сладолед и чаша сок от киви,
ти да ми кажеш: – Дал ти Бог добро! – да милна и косите ти красиви, ...
  572 
НЕДЕЛЯТА ОТ БОГА
... щом неделята търкулне бавното си колело,
ида – звезден прощъпулник от неясно потекло,
мъкнал не една химера – скъсана торба с овес,
в своето далечно вчера, в късичкото мое днес ...
  256 
ВЪЗХВАЛА НА ПРЯСНОТО МЛЯКО
... дали защото остарявам яко
и трайно я подкарах към стоте,
си пийвам напоследък прясно мляко –
и бирата отказах въобще, ...
  551 
Propuestas
: ??:??