Валери_Станков
1.591 el resultado
ДЕВОЙКИТЕ СЕ ВРЪЩАХА ОТ ПЛАЖА
... в прозореца на светлата ми къща бая натрупах воайорски стаж –
красивите девойчици се връщат през парка – от напечения плаж,
в съня ми шляпат с леки еспадрили – и цяла нощ в мечтания летя,
люлеят се – прекрасни бели лилии, с навървените бански на цветя, ...
... в прозореца на светлата ми къща бая натрупах воайорски стаж –
красивите девойчици се връщат през парка – от напечения плаж,
в съня ми шляпат с леки еспадрили – и цяла нощ в мечтания летя,
люлеят се – прекрасни бели лилии, с навървените бански на цветя, ...
187
2
2
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ВАПЦАРОВ
Днес няма да напиша нито ред.
С жестоката държавна карабина
в тунела не застреляха Поет.
В тунела цял един народ се срина. ...
Днес няма да напиша нито ред.
С жестоката държавна карабина
в тунела не застреляха Поет.
В тунела цял един народ се срина. ...
369
4
2
СПОМЕН ЗА ОТЛЕТЕЛИЯ ЧОВЕК
Тъй както клечката кибрит
изгаря с жалостно пращене,
ще изгоря – и ще сме квит
със ледения свят край мене. ...
Тъй както клечката кибрит
изгаря с жалостно пращене,
ще изгоря – и ще сме квит
със ледения свят край мене. ...
293
2
2
АВТОПОРТРЕТ СЪС СЛАДОЛЕД
... днес бях се барнал с бялата си ризка,
и – както си вървях по "Филарет",
нали момченце съм, ми се прииска,
и тутакси си купих сладолед! – ...
... днес бях се барнал с бялата си ризка,
и – както си вървях по "Филарет",
нали момченце съм, ми се прииска,
и тутакси си купих сладолед! – ...
193
1
3
ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,
печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,
потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,
с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив, ...
Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,
печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,
потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,
с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив, ...
183
4
2
ЧОВЕКЪТ С КНИГА
... когато Светлината на света започне страшно да не ми достига,
затварям се – и почвам да чета написана от стар приятел книга,
пропадам в бездни, виещи от мрак, или летя със птиците в простора,
и връща се надеждата ми пак, че нямат край добрите, светли хора, ...
... когато Светлината на света започне страшно да не ми достига,
затварям се – и почвам да чета написана от стар приятел книга,
пропадам в бездни, виещи от мрак, или летя със птиците в простора,
и връща се надеждата ми пак, че нямат край добрите, светли хора, ...
219
5
5
ЧЕТЕНЕ НА АРТЮР РЕМБО
... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо, ...
... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо, ...
193
3
4
МУСАКАТА НА МАМА
... не зная как реши един следобед
във кривото тавенце – алпака,
наместо да възври в котлето бобец,
да ми направи – Мама! – мусака. ...
... не зная как реши един следобед
във кривото тавенце – алпака,
наместо да възври в котлето бобец,
да ми направи – Мама! – мусака. ...
385
3
2
ПРЕГОВОР НА СЕРВАНТЕС
... да се надявам – вече ми е късно, че утре ще започна нов живот,
че в мен за нови битки ще възкръсне забравеният нейде Дон Кихот,
че копието мое ще го носи самият Санчо Панса! – стар хитрец,
на неговите глупави въпроси – да отговарям – някога бях спец! – ...
... да се надявам – вече ми е късно, че утре ще започна нов живот,
че в мен за нови битки ще възкръсне забравеният нейде Дон Кихот,
че копието мое ще го носи самият Санчо Панса! – стар хитрец,
на неговите глупави въпроси – да отговарям – някога бях спец! – ...
214
2
ПИСЪМЦЕТО НА ДЯДО
... навярно дядо писъмце
ми пише нейде из Всемира –
на кончето да дам сенце
от съхналото на баира, ...
... навярно дядо писъмце
ми пише нейде из Всемира –
на кончето да дам сенце
от съхналото на баира, ...
232
2
3
ЗДРАВЕЙ, МИШЛЕ!
... в тавана ми се приюти мишле –
намери си при мене дом и стряха.
– Ти – вика ми, – живееш адски зле!
И мен от глад присвива ме стомаха. ...
... в тавана ми се приюти мишле –
намери си при мене дом и стряха.
– Ти – вика ми, – живееш адски зле!
И мен от глад присвива ме стомаха. ...
228
6
7
TО BE, OR NOT TO BE?
... тъй тихичко дъждът си рохолѝ,
и сумракът тъй благо ми се свлече –
че седнах на крайбрежните скали
да си проводя дрипавата вечер. ...
... тъй тихичко дъждът си рохолѝ,
и сумракът тъй благо ми се свлече –
че седнах на крайбрежните скали
да си проводя дрипавата вечер. ...
341
2
3
МОМИЧЕТО ОТ УЛИЦА „СЕКВОЯ”
Момичето от улица „Секвоя”,
което има поглед на дете,
едва ли някой ден ще бъде моя –
летя със двата крака към стоте! ...
Момичето от улица „Секвоя”,
което има поглед на дете,
едва ли някой ден ще бъде моя –
летя със двата крака към стоте! ...
247
НЕДЕЛНА ПЕСЕН
... задава се неделя – ето, на! – светът край мен заникъде не бърза,
потънал в пасторална тишина, ще се отдам на творческия мързел,
ще гледам паячето как тъче във мрежите си простите ми рими,
как с три трошици дребното врабче се готви да изкара 300 зими, ...
... задава се неделя – ето, на! – светът край мен заникъде не бърза,
потънал в пасторална тишина, ще се отдам на творческия мързел,
ще гледам паячето как тъче във мрежите си простите ми рими,
как с три трошици дребното врабче се готви да изкара 300 зими, ...
220
3
РЕЦЕПТАТА НА МАМА
Когато моят ден ми стане чер,
и писне ми баирите да бия,
си паля огън – и пека пипер
връз мамината черна тенекия. ...
Когато моят ден ми стане чер,
и писне ми баирите да бия,
си паля огън – и пека пипер
връз мамината черна тенекия. ...
255
3
4
В СМОКИНОВИЯ ДЪЖД НА ВАРНА
... над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих, ...
... над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих, ...
310
1
3
ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
Артилерийският снаряд
от мене по-неточно пада –
дойдох, неканен, по обяд,
когато сипваше обяда. ...
Артилерийският снаряд
от мене по-неточно пада –
дойдох, неканен, по обяд,
когато сипваше обяда. ...
421
2
3
ТРЪГВАМ ПОДИР СВЕТЛИТЕ СИ ВЛЪХВИ
... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,
тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,
лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,
и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде, ...
... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,
тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,
лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,
и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде, ...
201
2
2
БАЩА МИ СИ ОТИВА
... баща ми си отива с всеки ден –
очите му в отвъдното блуждаят,
седни, ми казва, сине мой, до мен,
защото сигурно това е краят, ...
... баща ми си отива с всеки ден –
очите му в отвъдното блуждаят,
седни, ми казва, сине мой, до мен,
защото сигурно това е краят, ...
375
7
5
КРАЙ РЕКАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ РИБКИ
... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих, ...
... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих, ...
259
2
2
СНЕГЪТ КАТО ЗАБРАВА, СЪН И СПОМЕН
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...
... къде се губя толкова лета,
нима из светове, в които няма
да седна пак край своя стар баща,
да се заровя във купа̀та слама, ...
404
3
4
ХЛЯБЪТ НА БАБА
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...
... рисувам в стих прекрасните неща, с които помня къщата на баба –
в мига – преди да влезе във пещта, как кротко във месала втасва хляба,
а баба ръсва стиска брашънце – и мацва го със масълце от шкафа,
и дядо Станко – с грейнало лице – обръща живи въглени с дилафа, ...
452
8
7
ИГРАЕЩИЯТ С ДУМИ
... седя и пиша в тихата си стая, и питам се – Мислител на Роден,
додето в стихче с думите играя, дали не си играят те със мен? –
дали не тръгна троскота с копраля на своя, изгорял от пек, бостан,
на динени кори ли ме пързалят, или ме свличат в гърло на вулкан, ...
... седя и пиша в тихата си стая, и питам се – Мислител на Роден,
додето в стихче с думите играя, дали не си играят те със мен? –
дали не тръгна троскота с копраля на своя, изгорял от пек, бостан,
на динени кори ли ме пързалят, или ме свличат в гърло на вулкан, ...
363
2
3
ЛУДИЯТ НА ВАРНА
Когато лудият на Варна
на пейката в дъжда седи,
връз мен небето не стоварва
потоци падащи звезди, ...
Когато лудият на Варна
на пейката в дъжда седи,
връз мен небето не стоварва
потоци падащи звезди, ...
445
2
3
ХИПОТЕЗА ЗА СТРОЕЖА НА ПИРАМИДИТЕ
Навярно във предишния живот
строил съм пирамидите в Египет,
защото помня колко тона пот
пролях тогава в тамошния припек. ...
Навярно във предишния живот
строил съм пирамидите в Египет,
защото помня колко тона пот
пролях тогава в тамошния припек. ...
269
6
8
СКУЧЕН ЛЕТЕН ДЕН
... денят бе като всички други, дори – бих казал, скучен ден,
две-три разведени съпруги във парка седнаха край мен,
с две бабки минах светофара – и ги напътих през града,
и делнахме си по цигара с един клошарин под дъжда, ...
... денят бе като всички други, дори – бих казал, скучен ден,
две-три разведени съпруги във парка седнаха край мен,
с две бабки минах светофара – и ги напътих през града,
и делнахме си по цигара с един клошарин под дъжда, ...
246
1
6
БЯХ ШЕПА СЛЪНЧЕВА ВОДА
... дали е спомен, стих и сън, или е приказка красива? –
потъна младостта ми вдън горите – в тръни и коприва,
разпрала ризка дрипав лен в немилостивите шубраци,
изпраща старостта към мен все по-категорични знаци, ...
... дали е спомен, стих и сън, или е приказка красива? –
потъна младостта ми вдън горите – в тръни и коприва,
разпрала ризка дрипав лен в немилостивите шубраци,
изпраща старостта към мен все по-категорични знаци, ...
243
4
5
ТОЧКА, ЗАПЕТАЙКА И ТИРЕ
Загърбих вече скърби, страст, заблуди и гепих най-големия джакпот –
във мен мъжът напролет да се буди! – денят да бъде повод за живот,
по-як дори от хималайски кедър, до грош за всички болчици платих,
мен Господ ме научи да съм щедър, да се раздавам в песен или стих, ...
Загърбих вече скърби, страст, заблуди и гепих най-големия джакпот –
във мен мъжът напролет да се буди! – денят да бъде повод за живот,
по-як дори от хималайски кедър, до грош за всички болчици платих,
мен Господ ме научи да съм щедър, да се раздавам в песен или стих, ...
443
2
5
ПОДАРЯВАМ ВИ СВОИТЕ РИМИ
Преди да литнат над света в пространствата необозрими,
не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.
Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,
да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне, ...
Преди да литнат над света в пространствата необозрими,
не ги подстригвам на черта! – разчорлените свои рими.
Оставям си ги – рой деца, тъй непокорни! – непослушни,
да се търкалят – слънчица! – додето вятър ми ги шушне, ...
389
2
4
В ЛЕНИВИТЕ СЛЕДОБЕДИ НА ЮЛИЙ
... в ленивите следобеди на юлий, из топлите поли на есента,
защо ли Времето не ни потули, преди да дойде краят на света,
да съхраним с теб пухчето надежда и стръкче от вселенската Любов,
с която Господ всекиму отрежда миг светлинка пред вечния покров, ...
... в ленивите следобеди на юлий, из топлите поли на есента,
защо ли Времето не ни потули, преди да дойде краят на света,
да съхраним с теб пухчето надежда и стръкче от вселенската Любов,
с която Господ всекиму отрежда миг светлинка пред вечния покров, ...
229
2
2
ЖЕНА ОТ НЕБЕТО
... когато светват лампите полека и в парка тихо пада вечерта,
и във морето лунната пътека изтегли си сребристата черта,
и подир миг крайбрежната алея от светла глъч край мен се огласи,
си мисля, че си струва да живея за теб – макар и само във станси, ...
... когато светват лампите полека и в парка тихо пада вечерта,
и във морето лунната пътека изтегли си сребристата черта,
и подир миг крайбрежната алея от светла глъч край мен се огласи,
си мисля, че си струва да живея за теб – макар и само във станси, ...
252
4
5
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МЕ ХАРЕСА
... мен жегата ужасно ме нервира,
а пък и време беше му все пак,
реших и аз – вместо да пия бира,
да сляза днес на варненския бряг, ...
... мен жегата ужасно ме нервира,
а пък и време беше му все пак,
реших и аз – вместо да пия бира,
да сляза днес на варненския бряг, ...
526
3
5
ОТЛОЖЕНО ЮЛСКО УТРО
Пак очерта се седмица без край.
И – смачкали надежди илюзорни,
край мене всички ревнаха „Джулай!”,
а след „Джулай”-я туриха и „Морнинг”. ...
Пак очерта се седмица без край.
И – смачкали надежди илюзорни,
край мене всички ревнаха „Джулай!”,
а след „Джулай”-я туриха и „Морнинг”. ...
217
2
1
ДЕТЕ НА БОЖИЯ БЕЗКРАЙ
По цяла нощ мълчаните ми думи болят ме – като удари със нож.
Не съм мъдрец като Мевляна Руми, че да ви ръся бисерите с кош.
Чета – и пиша простата си книга, и простичко живея – ден за ден.
И хлябът ми за още двама стига! – ако остане краешник за мен. ...
По цяла нощ мълчаните ми думи болят ме – като удари със нож.
Не съм мъдрец като Мевляна Руми, че да ви ръся бисерите с кош.
Чета – и пиша простата си книга, и простичко живея – ден за ден.
И хлябът ми за още двама стига! – ако остане краешник за мен. ...
372
1
1
ИСИХИЯ
... дошло е време всичко да простя и да забравя злост и лошотия,
животът ми върви, видя се тя, към своя край – пресветла исихия,
с мълчаните премъдрости благат, зарязал всички щения телесни,
готов съм да разкажа този свят със шумол на трева и птичи песни, ...
... дошло е време всичко да простя и да забравя злост и лошотия,
животът ми върви, видя се тя, към своя край – пресветла исихия,
с мълчаните премъдрости благат, зарязал всички щения телесни,
готов съм да разкажа този свят със шумол на трева и птичи песни, ...
264
2
1
ЧОВЕКЪТ Е СВЕТУЛКАТА НА БОГА
... сред най-неозаптимите мъже, във чийто списък нявга бях начело,
днес просто съм тотално неглиже! – във помисли, на кефове и дело,
последният, с когото някой би поел на път към смахнатото утре –
мъжът със Йерихонските тръби през windows-а на вашите компютри, ...
... сред най-неозаптимите мъже, във чийто списък нявга бях начело,
днес просто съм тотално неглиже! – във помисли, на кефове и дело,
последният, с когото някой би поел на път към смахнатото утре –
мъжът със Йерихонските тръби през windows-а на вашите компютри, ...
403
2
3
СПОМЕН ЗА ЕДНА СОФИЙСКА ОДИСЕЯ
... мечтаех си за своята изгора – от столичните жеги премалял,
и се залутах нейде в Банишора, напълно непознат за мен квартал,
с метрото сетне стигнах до Обеля, на пръсти минах и Студентски град,
накриво тръгна цялата неделя! – по-черна и от Дантевия Ад, ...
... мечтаех си за своята изгора – от столичните жеги премалял,
и се залутах нейде в Банишора, напълно непознат за мен квартал,
с метрото сетне стигнах до Обеля, на пръсти минах и Студентски град,
накриво тръгна цялата неделя! – по-черна и от Дантевия Ад, ...
246
2
4
ГРЕХОВНИ И БОЖЕСТВЕНО КРАСИВИ
... най-хубава си призори в четвъртък, а подир петък идат други дни,
започват грешни мисли да човъркат душата ми – мильо от светлини,
ще дойдеш ли, добре ли си, къде си, ела при мен във Райските поля? –
наместо да ти пращам есемеси, пердетата ще взема да сваля, ...
... най-хубава си призори в четвъртък, а подир петък идат други дни,
започват грешни мисли да човъркат душата ми – мильо от светлини,
ще дойдеш ли, добре ли си, къде си, ела при мен във Райските поля? –
наместо да ти пращам есемеси, пердетата ще взема да сваля, ...
308
1
3
БРАТЪТ НА СЕКУНДНАТА СТРЕЛКА
... когато пушех „Marlboro“, когато
със нервите все още бях добре,
и кефех се на мъжкото си лято
във джинсите – и ризка на каре, ...
... когато пушех „Marlboro“, когато
със нервите все още бях добре,
и кефех се на мъжкото си лято
във джинсите – и ризка на каре, ...
206
3
2
ТАНЦУВАЩИЯТ С ДУМИ
... да бъде път и светлина, какво ли друго да поискам? –
да хвърля сянка пред Жена, брадясал в бялата си ризка,
да гребна шепичка вода от нейните бездънни стомни,
и – че е вятър без юзда, мъжът във мен да си припомни! – ...
... да бъде път и светлина, какво ли друго да поискам? –
да хвърля сянка пред Жена, брадясал в бялата си ризка,
да гребна шепичка вода от нейните бездънни стомни,
и – че е вятър без юзда, мъжът във мен да си припомни! – ...
270
3
3
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
