ZAPP
140 el resultado
Когато любовта си отива
Оловото на облаците стана
хладен майски дъжд,
слънцето не искаше подкана,
разсипа лъчите си надлъж. ...
Оловото на облаците стана
хладен майски дъжд,
слънцето не искаше подкана,
разсипа лъчите си надлъж. ...
690
11
Трябваше да е...
Трябваше да е пролет,
а мрачно... и само вали,
прииждат в облак отгоре
стихийни студени води. ...
Трябваше да е пролет,
а мрачно... и само вали,
прииждат в облак отгоре
стихийни студени води. ...
719
17
Заблуди
Знам, ще се завърнат
старите заблуди
с нощта и
покоряващото тайнство... ...
Знам, ще се завърнат
старите заблуди
с нощта и
покоряващото тайнство... ...
554
7
Молба
Как след толкова раздели
под натежалото
от скръб небе
сърцето не стихва помъдряло, ...
Как след толкова раздели
под натежалото
от скръб небе
сърцето не стихва помъдряло, ...
617
10
ДЕТСКИ ОЧИ
на Зара
Ако в зениците гнезди коварен мрак
и буря вещае враждебно небе,
от Фортуна не чакай щастливия знак, ...
на Зара
Ако в зениците гнезди коварен мрак
и буря вещае враждебно небе,
от Фортуна не чакай щастливия знак, ...
793
17
Един прозорец
Прозорецът ти сляп мълчи...
в очите ми една сълза
се смеси със сребристи лъчи
от безмълвна и плаха луна. ...
Прозорецът ти сляп мълчи...
в очите ми една сълза
се смеси със сребристи лъчи
от безмълвна и плаха луна. ...
717
10
Люляков залез
Бакърените облаци суетно
изпратиха слънцето
до хоризонта, в злато очертан,
сбогуваха се безответно... ...
Бакърените облаци суетно
изпратиха слънцето
до хоризонта, в злато очертан,
сбогуваха се безответно... ...
646
11
Изповедно
Историята, навярно ви звучи познато...
имали сте работа, животът роля ви е дал,
но за жалост, в нашето кипящо блато,
никой, нищичко, за ,,вечно,, не ви е обещал. ...
Историята, навярно ви звучи познато...
имали сте работа, животът роля ви е дал,
но за жалост, в нашето кипящо блато,
никой, нищичко, за ,,вечно,, не ви е обещал. ...
645
9
1157
22
Декември
Неонов, непознат и далечен,
градът припламва в нощта,
подранила, зимната вечер
флиртува под воал от лека мъгла. ...
Неонов, непознат и далечен,
градът припламва в нощта,
подранила, зимната вечер
флиртува под воал от лека мъгла. ...
561
11
Самоизмама
Замених широтата на безкрайно поле,
за безпътица на улици прашни и глухи,
преследвах неясни надежди в чуждо небе,
а оставих на тревата словата нечути. ...
Замених широтата на безкрайно поле,
за безпътица на улици прашни и глухи,
преследвах неясни надежди в чуждо небе,
а оставих на тревата словата нечути. ...
696
21
Предпролетно
С улицата за пролетта си говорим...
всеки очаква различни неща,
кое е по-важно не мога да споря,
аз съм само човек... а пък улица тя. ...
С улицата за пролетта си говорим...
всеки очаква различни неща,
кое е по-важно не мога да споря,
аз съм само човек... а пък улица тя. ...
686
19
Зимни мисли
Гледам през прозореца
как дъждът неспирно вали...
под мен e погрознялата улица
с хаотично спрени коли. ...
Гледам през прозореца
как дъждът неспирно вали...
под мен e погрознялата улица
с хаотично спрени коли. ...
1055
25
Стара снимка
От снимката стара, покрита със прах,
ме гледат две топли, скъпи очи...
ставам отново малък и плах,
чувствам времето как ми горчи. ...
От снимката стара, покрита със прах,
ме гледат две топли, скъпи очи...
ставам отново малък и плах,
чувствам времето как ми горчи. ...
746
13
Бих искал...
Бих искал да съм различен...
от изгрев по младежки припрян,
да ме радва, от поглед огрян,
денят ми несресан и прозаичен. ...
Бих искал да съм различен...
от изгрев по младежки припрян,
да ме радва, от поглед огрян,
денят ми несресан и прозаичен. ...
932
21
Тези са българи
Към тази история ме върна една малка пластмасова карта за отстъпка във верига от травъл хотели, свряна най-долу в жабката на колата. Почиствах и изхвърлях разни непотребни касови бележки и стари квитанции. Поколебах се дали да я изхвърля, или да я запазя. Все пак я изхвърлих. За мен ...
Към тази история ме върна една малка пластмасова карта за отстъпка във верига от травъл хотели, свряна най-долу в жабката на колата. Почиствах и изхвърлях разни непотребни касови бележки и стари квитанции. Поколебах се дали да я изхвърля, или да я запазя. Все пак я изхвърлих. За мен ...
696
16
Кино-филм
Следвам на филма сюжета
в зала забулена с мрак,
без надежда - последна отнета -
героят е вече отчаян глупак. ...
Следвам на филма сюжета
в зала забулена с мрак,
без надежда - последна отнета -
героят е вече отчаян глупак. ...
717
26
Човешка душа
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли! ...
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли! ...
867
37
Поет
Вечерта рано дръпна завесата и над притихналото село изгряха, далечни и студени, малкото звезди, не скрити от облаци. Комините на селските къщи весело къдреха дим право нагоре. Студът беше истински. От седмица всички локви и вади стояха замръзнали, замръзна и вечната кал.
В края на селото, пред ...
Вечерта рано дръпна завесата и над притихналото село изгряха, далечни и студени, малкото звезди, не скрити от облаци. Комините на селските къщи весело къдреха дим право нагоре. Студът беше истински. От седмица всички локви и вади стояха замръзнали, замръзна и вечната кал.
В края на селото, пред ...
965
15
В плен на нежността
Навярно твърде дълго вятър ме брули...
Беше ми трудно. С две уморени ръце,
скришом триех по премръзнали скули
сълзите, браздили моето мрачно лице. ...
Навярно твърде дълго вятър ме брули...
Беше ми трудно. С две уморени ръце,
скришом триех по премръзнали скули
сълзите, браздили моето мрачно лице. ...
1127
19
Безпътица
Попътни ветрове си пожелаваме...
но, верни на хазартния си нрав,
в обратната посока се отправяме
без цел... изпълнени със гняв. ...
Попътни ветрове си пожелаваме...
но, верни на хазартния си нрав,
в обратната посока се отправяме
без цел... изпълнени със гняв. ...
1407
23
Есен
Към намръщено ниско небе
дим от комини се стели,
отлетяха от нас, незнайно къде,
родени в късното лято химери. ...
Към намръщено ниско небе
дим от комини се стели,
отлетяха от нас, незнайно къде,
родени в късното лято химери. ...
1787
29
Да срещнеш приятел
Бездомник смълчан на пейка седи,
пес уличен във него се взрял,
клекнал, за миг не отделя очи,
другар по съдба в човека познал. ...
Бездомник смълчан на пейка седи,
пес уличен във него се взрял,
клекнал, за миг не отделя очи,
другар по съдба в човека познал. ...
823
21
Присъда
Понякога е тъй непоносимо,
а път отправен не остана,
мълчанието, знам, е непростимо,
но думите... са очаквана измама. ...
Понякога е тъй непоносимо,
а път отправен не остана,
мълчанието, знам, е непростимо,
но думите... са очаквана измама. ...
611
18
Щрихи от Живота
1.
На просякиня дадох пари...
обясни ми с маниер на чиновник,
по-малко от петарка не взема дори, ...
1.
На просякиня дадох пари...
обясни ми с маниер на чиновник,
по-малко от петарка не взема дори, ...
730
28
Ноември
Утрото нежно погали
небето над малкия град,
кестени, от есен преляли,
рисуват с ръждивия цвят, ...
Утрото нежно погали
небето над малкия град,
кестени, от есен преляли,
рисуват с ръждивия цвят, ...
968
20
Поет и Муза
Киро, кварталният поет, самотно
смучеше коктейл с коняк,
а в главата му тъжно-неохотно
потракваха две рими в такт. ...
Киро, кварталният поет, самотно
смучеше коктейл с коняк,
а в главата му тъжно-неохотно
потракваха две рими в такт. ...
928
20
Жарава
Докрай ли съм разбран -
желания в очите ми напират?
Сърцето ти за мен е пристан...
укротени бурите замират. ...
Докрай ли съм разбран -
желания в очите ми напират?
Сърцето ти за мен е пристан...
укротени бурите замират. ...
811
25
Нашето време
Не е роден човек за топла стая,
за дълъг и предвидим живот,
залинява от безветрието най-накрая
и залюбва жалкия, презрян хомот, ...
Не е роден човек за топла стая,
за дълъг и предвидим живот,
залинява от безветрието най-накрая
и залюбва жалкия, презрян хомот, ...
630
14
Малко вероятна история
Февруарското утро сърдито надничаше зад короните на все още събраните в един силует тополи. Беше на границата на светлината и мрака. Градът бавно се събуждаше за неотменните човешки дейности. Прозорците на жилищните блокове се палеха и гаснеха в някакъв свой порядък.Те, като о ...
Февруарското утро сърдито надничаше зад короните на все още събраните в един силует тополи. Беше на границата на светлината и мрака. Градът бавно се събуждаше за неотменните човешки дейности. Прозорците на жилищните блокове се палеха и гаснеха в някакъв свой порядък.Те, като о ...
838
16
Риторично
От толкова скръб... преболях,
изгубих измамно-скъпи неща,
от лаври умирах... с рани живях,
сега с други очи гледам света. ...
От толкова скръб... преболях,
изгубих измамно-скъпи неща,
от лаври умирах... с рани живях,
сега с други очи гледам света. ...
666
26
Стихия
Понякога... само понякога
в час късен на топлата нощ
вечно будни съмнения стават
стихия с разрушителна мощ. ...
Понякога... само понякога
в час късен на топлата нощ
вечно будни съмнения стават
стихия с разрушителна мощ. ...
837
23
Октомври
Изгнаник, от Рая прокуден,
се скитам по есенни улици,
като птиците аз съм принуден
да следвам сезонни приумици... ...
Изгнаник, от Рая прокуден,
се скитам по есенни улици,
като птиците аз съм принуден
да следвам сезонни приумици... ...
905
37
Сърце
Сърцето си да спра не мога,
то ударите отредени отброява,
в радост и нечакана тревога
изгаря бавно в чувствена жарава. ...
Сърцето си да спра не мога,
то ударите отредени отброява,
в радост и нечакана тревога
изгаря бавно в чувствена жарава. ...
1065
22
Европейци
Беше златна, пълна с благодат есен. Вятърът донасяше миризми на треви и препечени стърнища. Някога миризмите бяха много по-благоуханни и разнообразни, но с годините и те като хората се топяха и изчезваха.
Кръчмата беше единственото работещо по това време заведение. То, не че имаше други в ...
Беше златна, пълна с благодат есен. Вятърът донасяше миризми на треви и препечени стърнища. Някога миризмите бяха много по-благоуханни и разнообразни, но с годините и те като хората се топяха и изчезваха.
Кръчмата беше единственото работещо по това време заведение. То, не че имаше други в ...
961
34
839
22
Септември
Слънцето поляга уморено,
приглушени сенките се удължават,
едно предчувствие стаено
подканя листи в жълто да изтляват. ...
Слънцето поляга уморено,
приглушени сенките се удължават,
едно предчувствие стаено
подканя листи в жълто да изтляват. ...
2171
39
Диалектика
Бавно стихват чувства,
нажежени нявга до червено...
неусетно овладяваме изкуство
да преминем през деня смирено. ...
Бавно стихват чувства,
нажежени нявга до червено...
неусетно овладяваме изкуство
да преминем през деня смирено. ...
808
35
1900
32
Август
Под ризата на пламналите
небеса
замиращите стъпки на деня
аз чувам, ...
Под ризата на пламналите
небеса
замиращите стъпки на деня
аз чувам, ...
884
35
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
