Българската действителност.

Спасете децата!

В последните години се изписаха се и изговориха хиляди мнения и тези относно националната ни действителност. А горките ние - българите ежедневно сме поставяни в стресови ситуции заради новия морал, новите управници или престарите човешки пороци. Една експериментална играчка в процеса на деградацията. Да,проблемите ни вече не са само икономиески, а и психологически.

Първата причина за това е нациналната ни история – турското робство и комунизма. Българите са силни личности, доказали нееднократно своите качества и самобитен нрав, но тези два исторически периода са формирали роболепието, лицемерието и злобата ни към всякакъв ред и форма на управление. Необходимостта от нагаждане,нищетата и бедите дотакава степен са ни променили, че вече дори не ни правят впечетлени. Болката е притъпена, сърцето приглушено, разумът остър. Абстрахираме се от действителността около нас и живеем със собствените си грижи и проблеми. Затова състраданието и борбата за справдливост отдавна са изгубили стойността си като основи за човешкото общество. Така си върви светът, така кретаме и ние... А, когато бедата се стовари върху нас,а не върху другите, само тогава се замисляме за истинските неща в живота и абсурда на нашето същетвуване.

Широко затворени очи

Но най-големият проблем е,че вече дори не можем да отглеждаме децата си спкойно.  Какво ли не се случи напоследък... загиналите деца в дискотеката Индиго и в река Лим, завистливото убийството на една ученичка от нейните приятелки, дете убило родителите си, дете убило съученика си или приятеля си... Безброй трагедии, които обикновения българин не може все още не може да проумее! Не може – или от скръб или от страх за собствените си деца.

Не можем да ги направим истински Хора и ако не станат убийци или подлеци, то те отчаяно бягат в чужбина да търсят щастието си.

А там не е рай! Там също има проблеми. Да не говорим за трудното привикване с различния манталитет на хората. Но там

Не отдавна, когато се прибирах в , чух група малки деца да пеят (макар и не особено мелодично) химна на България. Те всяка вечер играят на импровизираното футболно игрище пред блока, но тази вечер вместо да ритат,  те  пееха химна на България! Обърнах се и се заслушах. Бях зашеметена и горда!

В тази жестока действителност на егоизъм, лицемерие, безпринципност и убийства тези деца пееха! И не какво да е, а българският химн! Вместо да си пръскат парите по игрите в задимените компютърни зали или да гледат поредния безсмислен екшън с аморален сценарии те бяха навън и огласяха околните блокове с песента си!

Може би беше някаква игра? Или облог между тях... Но все бе факт, че невръстни деца да пеят самоинициативно химна на България!  пак песента им бе един малък красив подвиг. А подвигът е значим сам по-себе си, без значение от причините, повода или начина, по който е извършен.

щПомислих си : “Значи все пак има надежда!” Това може би беше просто игра за тези деца, но е факт, че те знаеха химна на България и го пееха сами, без никой да ги кара. А много хора дори и в тържествени моменти не го пеят. Да не говорим, че “културно извисени личности” като г-н Абрашев се опиват да осквернят и малкото останало уважение на хората към държавата и изкуството (Пример, за което е предложението да се махне от читанките стихотворението “Аз съм Българче”).

За съжаление, и тези деца се сблъскаха с такъв човек. Вместо да се усмихне на песента им, един сърдит чичко, прибиращ се в отсрещния блок, ги смъмри назидателно, и им каза да не безпокоят хората с ужасния си шум!  Този човек безразсъдно поля със ледено студен душ моята приятна изненада и малките деца. Как можем да очакваме оптимизъм в младото поколение, когато сами му даваме лош пример и заличаваме малките му душевни пориви? Нима то е виновно за ежедневните ни проблеми? Нима никой не разбира какво пагубно последствие има за неговата психика, подобно бездушно отношение?  А после се чудим, защо живеем в такава жестока действителност....

Действителността ни няма да се промени, ако сами не и помогнем. А за да и помогнем първо трябва да опознаем себе си. Да повярваме в идеалите, в чувствата и нравствените ценности, които ни правят хора!

А тя дава смисъл на много човешки животи, защото когато изкуството умира,  животът се превръща в студено съществуване, чувствата замръзват, а душите се топят. Не трябва да му позволяваме да умира!

Надеждата умира последна!