Когато за поредна вечер седиш, взирайки се в монитора и се чудиш защо не си си легнала все още, при положение, че утре имаш лекции в 7, когато отваряш безразборно страници и четеш чужди истории, когато търсиш себе си в тези истории, когато чакаш дневния хороскоп да ти каже коя си, когато лягаш в легло, предвидено за двама съвсем сама, когато се усмихваш винаги, а не се смееш никога, когато миналото ти се струва по-истинско от настоящето... когато искаш да кажеш нещо, но нищо не звучи на място, когато искаш прегръдка, а получаваш потупване по рамото, когато искаш да пишеш, ала думите не те искат, когато една песен те кара да летиш, когато мразиш и обичаш, когато искаш да си в тялото на друг, но да останеш верен на себе си, когато не си вярваш, когато не се познаеш една сутрин в огледалото, когато докосваш един изгубен за теб свят всеки ден и искаш обратно този свят, тогава съзнаваш, че можеш повече.
Когато очакваш някого или нещо, а нелепо получиш нещо друго, когато не искаш да си искрена, но искреността ти не е в контрола ти, когато трябва да бъдеш силна, а плачеш, когато ти се иска да заплачеш, но сълзите не идват....
Тогава разбираш, че ако не знаеш къде да започнеш, не означава, че не трябва да започваш!
Тогава... тогава е просто днес!
© Дени Todos los derechos reservados